Цитати / Томас Брецина

Започнах да препрочитам книгите от детството си. За причините, последствията и удоволствието от завръщането в миналото, ще говоря/пиша скоро.

1) Треньорът ми по карате, когото наричаме просто господин Йо-хо, казва следното:
- Ред около теб - ред в теб!

2) Когато я попитах защо й е притрябвало да го гледа по бански, тя се изчерви като кетчуп. От най-лютивия.

3) В мен обаче има едно невидимо копче, което невидима ръка натиска винаги, когато съм най-тъжна, най-гневна или най-отчаяна. Копчето включва високоговорител в главата ми и един глас ми нарежда: Покажи им! Покажи им! Покажи им!

4) В главата ми обаче има още едно копче. То се включва когато ми заповядват нещо. Дори някой да ми нареди ,,Яж гумени мечета!'', пак няма да го направя, защото е заповед.

5) Тя не може да тича равномерно, а винаги литва като оръдейно гюле, сетне спира изчаква и отново се втурва напред.

6) Наистина беше ден, изпълнен с нещастия. При това без да е петък, нито тринадесети. Тъй като не съм суеверна, това всъщност няма значение. Този ден катастрофите следваха една след друга и постепенно започнах да се чувствам като в каратистки бой срещу четирима нападатели, всичките по-добри от мен.

7) На следващата сутрин от огледалото в банята в мен се втренчи лице, което не познавах. Беше сиво и от лявата страна се беше отпечатала всяка гънка от възглавницата. Макар, че не познавах момичето в огледалото, измих му зъбите. След като му подържах главата под студената вода, то започна да ми напомня за някого.

8) Какво толкова лошо има в желанията ми? Не е ли позволено да поискам това, което наистина искам.

9) Нещастието идва винаги в тройна опаковка.

10) За един кратък миг в мен проговори гузната ми съвест. Но гласът заглъхна като тих шепот сред крясъците на наранената ми гордост и аз почти не му обърнах внимание.

11) Когато са раздавали мозък, ти си забравила да извикаш ,,Дайте и на мен!''.

12) Но когато се случва нещо ужасно, в последния момент си пожелаваш да не е истина.

13) Нямам нищо против тези животни, нито против всички, които имат малко повече сланина по себе си. Но аз просто не съм от тях. По-скоро приличам на последен модел дъска за ограда.

14) Криси се разсмя като я видя и веднага си затисна устата с ръце. Тя успя да прикрие смеха си, но с цената на такива звуци, сякаш се секнеше между пръстите.

15) Не всичко е такова, каквото изглежда. Не всичко, което звучи като истина, е истина. Не всеки върколак иска да ви ухапе, не всеки вампир ще изсмуче кръвта ви.

16) Как не съм успяла досега да забъркам напитка, която да ме прави невидима или да ме разтваря във въздуха? Бих изпила половин вана от нея.

17) Няма нещастие, в което да не се крие и мъничко щастие.

18) Какво ли не прави човек, за да спаси честта си...

19) Тя сега стоеше до нея и непрекъснато се намесваше, възмутена донемайкъде от мен и моите лъжи. Веднъж дори успя да отнеме слушалката от ръцете на Криси и аз почти усетих слюнката й по ухото си.

20) Шофьорът беше от любителите на екшъни. Вземаше завоите така, сякаш препуска с мотор. Изобщо не се наложи да сядам до Лени, автобусът сам ме запрати на седалката.

21) Събрах цялото самообладание, усвоено на тренировките по карате, за да остана спокойна. За щастие трескавото туптене на сърцето ми нямаше как да се види. То биеше толкова силно, че сигурно вече е издълбало дупка в белите ми дробове.

22) Мегаконфузното преживяване на Криси започна, когато учителката по немски, госпожа Клебер, нахлу с гръм и трясък в класната стая... Не, няма грешка, с гръм и трясък! Госпожа Клебер нахлу в класната стая заедно с цялата врата.

23) Все едно дали е стихотворение, разказ или легенда, то предизвиква буря от въодушевление у госпожа Клебер. Ако в някое стихотворение се появи врабче, тя размахва ръцете си като криле, ако става дума за някой крал, понася се из стаята с тържествени стъпки, а веднъж, когато четяхме история за вампири, едва не захапа Лудвиг за шията.

24) Половин зоопарк се разшумя в мен: пеперуди в стомаха, пчели в ушите...

25) Сузана покри пъпките си с толкова много грим, сякаш беше шпакловала дупки в стената.

26) Това се казва да те заклещи съдбата. Като в менгеме. Довчера се шегувахме с тези неща, днес беше дошъл и нашият ред.

27) Втурнахме се толкова бързо по нея, че едва догонвахме собствените си крака.

28) В такива моменти, когато всичко изглежда загубено, на човек му идват най-щурите идеи.

29) В две големи кошници чистачките събират всички маратонки, шорти, тениски, чорапи и други дрехи, забравени в гардеробите. Не разбирам как някой може да си тръгне без джинси и да не го забележи... Но тук има и джинси.

30) Никога няма да забравя тази майска събота - дори когато стана прабаба, а моите правнуци си правят експерименти с очилата ми в микровълновата фурна.

31) Позвъних у Райнингхаус. Отвътре всички се развикаха един през друг, за да накарат някой да отвори вратата все пак.

32) Страхът превърна мислите в главата ми в лепкава жилава маса.

33) Най-доброто средство срещу уплаха и шок е да крещиш. Наистина освобождава.

34) Сгърчих се от ужас като маминия лимонов пудинг, след като го извади от фурната.

35) Никога преди не бях обръщала внимание колко много миризми има във въздуха. От изискван парфюм през тлъст дюнер до автомобилни газове, ухание на цветя от парка, кисел мирис на пот от някои тичащи за здраве, забравили да си сменят тениската...

36) Дошъл бе моментът да погледна истината в очите. Дори кръвясалите сълзящи очи на чудовището, което иска да ме изяде, не са толкова страшни както очите на истината.

37) Накрая умората ми достигна такива размери, че ме изпрати в царството на сънищата като с удар на бухалка.

38) Леля Мариголд обича да се шегува, че всеки кантар би грохнал под тежестта й с думите:
- Моля, един по един!

39) В тази секунда не знаех дали да крещя, да припадна или да побягна с всички сили.

40) Мама искаше да ме подстриже като ултра-образцов парцал за под.

41) Когато пристигнахме този път, аз пуфтях като древен парен локомотив, Криси като ръчна помпа, а Ванеса си дишаше съвсем спокойно.

42) Мама заситни към нея през градинската порта и двете жени наподобиха нещо като прегръдка. Прозвучаха шумни целувки. Принцесата пазеше дистанция два пръста от мамините страни. Изглеждаше така сякаш плюе черешови костилки над раменете й.

43) - Виж както ти нося... - Бях купила на мама от павилиона до училище малък букет розови рози.

- Да нямаш двойка? Да не сте направили пак нещо с Криси и Ванеса? - попита подозрително мама.

От разочарование ми идеше да изям цветята. Исках да й доставя радост, а тя реши, че нещо ми тежи на съвестта.

44) Самият майстор фризьор кълцаше диво крайчетата на косата ми и на няколко пъти ножицата се размина на косъм с ухото ми. Вероятно и ушите ми трябваше да бъдат оформени подходящо.

45) Мъжете се страхуват от жени, които са по-умни от тях самите.

46) Усмивката на д-р Гриле може да разтопи всяка грижа. И макар, че моята грижа е като леден дворец, усетих първите капки,

47) И за най-голямото приятелство един ден идва часът на истината.

48) Понеже земята и този път остана твърда и не ме погълна, оставаше ми само да бягам далеч оттук.

49) Освен това сутрин трябва да бъдем много предпазливи, ако минаваме по коридора или през дневната сънени и с полуотворени очи. Там някъде непременно се е наместила леля Беатрис с палеца на крака си в ухото, почесвайки се с другия крак по гърба. Тя нарича това йога или нещо подобно.

50) - Мамо, ние вече не сме бебета. Няма опасност да си откраднем един на друг бибероните или пък да се удряме с дрънкалките по главите.
- О, не, разбира се! Но ако ви хрумне да се подстрижете взаимно с косачката за трева, предпочитам да съм наблизо!

51) О, какъв ден! Защо ли не раздават награди за момичета, преминали през тежки изпитания на съдбата? Например ,,Златни нерви'' или ,,Златен ланец на търпението''.

52) Загубиш ли добрата си репутация, губиш всякакви задръжки.

53) Когато съм ядосана, започвам да треперя. Заприличвам на състезателна кола от Формула 1, която бавно набира скорост. А когато всичко това премине определена граница, експлодирам като тенджера под налягане.

Цитатите са от 7те книги, показани горе. За мое съжаление това са единствените книги, които притежавам от поредицата. Като дете прочетох цялата поредица, но вече не биха ме пуснали в детския отдел на библиотеката, за да повторя. :)


Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella