2) Нямаше сили да мръдне, но гневът все още кипеше у него, а сърцето му бясно туптеше.
След като прекара десет минути сам на тъмната улица, го обзе ново чувство — паника.
3) - Не искам да си помисля какво би направило министерството с мен, ако подредя така някоя леля. Само че ще трябва да ме изровят от земята, защото мама би ме убила преди това.
4) Понякога трябва да се съюзиш с тези, които би предпочел да избягваш.
5) - Сириус Блек е избягал, за да преследва теб? О, Хари, трябва много, много да внимаваш! Не си търси белята…
- Аз никога не си търся белята - отвърна Хари настръхнал. - Обикновено белята сама ме намира.
6) Хари опита да се съсредоточи.
- Ето тук виждам някакъв разкривен кръст… - започна той и погледна в „Разбулване на бъдещето“. - Това означава, че те чакат „изпитания и страдания“… Много съжалявам. Ама ето тук има нещо като слънце… което значи „голямо щастие“… тъй че ще страдаш, но ще бъдеш и много щастлив…
- Мен ако питаш, иди да ти прегледат Вътрешното око - каза Рон и двамата трябваше да сподавят смеха си, защото професор Трелони гледаше точно в тяхната посока.
7) - Дигъри хвана снича - каза Джордж. - Точно когато ти падна. Той не разбра какво е станало. Като се обърна и те видя на земята, се опита да прекрати мача. Искаше да го преиграем. Но те спечелиха съвсем честно и справедливо… Дори Ууд го призна.
- Къде е Ууд? - попита Хари, осъзнавайки, че го няма.
- Още е под душа - отвърна Фред. - Май се опитва да се удави.
8) - Весела… хъ-ъ-к… Коледа! Парола? - изхълца рицарят.
- Жалко псе! - изрече Рон.
- Досущ като вас, сър! - отвърна сър Кадоган, докато картината се отместваше да минат.
9) - Лоши новини, Хари. Току-що разговарях с професор Макгонъгол за „Светкавицата“. Тя… ъъъ… малко ме скастри. Не съм бил наясно кое е по-важно. Сигурно си е помислила, че държа повече да спечелим купата, отколкото ти да си жив и здрав. Само защото й заявих, че ми е все едно дали метлата ще те хвърли, стига преди това да си уловил снича. - Ууд клатеше глава в недоумение.
10) - Тогава Малфой видял невероятен призрак. Можеш ли да си представиш какъв е бил той, Потър?
- Не - отвърна Хари с изиграно невинно любопитство.
- Ами твоята глава, Потър. Висяла във въздуха.
Настана дълго мълчание.
- Той сигурно трябва да отиде при Мадам Помфри - каза Хари. - Щом му се привиждат такива неща…
- Какво ли би могла да прави твоята глава в Хогсмийд, Потър? - почти любезно попита Снейп. - Твоята глава няма разрешение да бъде в Хогсмийд! На никоя част от тялото ти не е позволено да се намира в Хогсмийд!
11) - ТОЙ Е УБИЛ МАМА И ТАТКО! - закрещя Хари и като се изтръгна най-сетне от Хърмаяни и Рон, се засили напред…
Бе забравил и за магиите, бе забравил, че е нисък, слабичък и едва на тринайсет, докато Блек бе висок възрастен човек. Хари искаше само едно - да причини на Блек колкото може по-силна болка, без да мисли какво ще трябва сам да изтърпи след това…
12) - И аз не знам как точно го направих - бавно заговори той. - Мисля, че единствената причина, поради която не загубих разума си, бе чувството ми за невинност. Не беше щастливо чувство и затова дименторите не можаха да го изсмучат от мен… Но то поддържаше у мен здравия разум и не ми позволяваше да забравя кой съм…
13) Последиците от нашите действия са толкова сложни и многообразни, че да се предсказва бъдещето е наистина много трудна работа.
14) - Да не би да мислиш, че мъртвите, които истински сме обичали, действително ни напускат? Да не би да мислиш, че не си ги представяме по-ясно отвсякога в тежки моменти? Баща ти е жив у теб, Хари, и ти го виждаш най-ясно, когато имаш нужда от него.
15) - И аз точно това си мислех - каза Рон. - Хари, трябва да ни дойдеш на гости. Ще говоря с мама и татко и ще ти се обадя. Вече знам как да си служа с фейлетона…
- Казва се телефон, Рон - поправи го Хърмаяни. - Всъщност ти трябва да посещаваш часовете по мъгълознание догодина.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар