- Не ме лъжи! - просъска вторият глас. - Не можеш да ме заблудиш, Опаш! Съжаляваш, че се върна при мен. Отвращаваш се от мен. Виждам как потръпваш, като ме гледаш, усещам как се сепваш, когато ме докоснеш…
- Не е вярно! Предаността ми към моя господар…
- Предаността ти не е нищо друго, освен малодушие.
2) Хари се намръщи. Реши, че е доста нагло от страна на вуйчо му да нарича някого „тантурест“, след като неговият собствен син Дъдли най-сетне бе постигнал това, към което заплашително се бе насочил още от тригодишен - беше станал по-голям на ширина, отколкото на височина.
3) - Ако кажат „да“, веднага изпрати Пиги с отговора и ние ще дойдем да те вземем в пет часа в неделя. Ако кажат „не“, пак веднага изпрати Пиги, а ние така или иначе ще дойдем да те вземем в пет часа в неделя.
4) - Ще ми предложите ли едно чайче? Опитвам се да намеря Барти Крауч. Колегата от българска страна ми създава проблеми, а аз не му разбирам нито дума. Барти ще оправи нещата. Той говори около сто и петдесет езика.
- Господин Крауч ли? - обади се скованият като бастун до този момент Пърси и лицето му се сгърчи от вълнение. - Той говори над двеста езика! Езерянски, и таласъмски, и тролски…
- Всеки знае тролски! - отсече презрително Фред. - Само сочиш и грухтиш.
5) - Как ужасно се отнасят с нея! - разгневи се Хърмаяни. - Господин Дигъри я нарича „домашен дух“ през цялото време… Ами господин Крауч! Знае, че е невинна, но все пак ще я изхвърли! Не го интересува колко се е уплашила или колко е била разстроена… Сякаш не е човешко същество!
- Е, тя наистина не е - отбеляза Рон.
- Това не значи, че е лишена от чувства, Рон.
6) - Казва, че в двора му имало някой. Чул ги да се промъкват към къщата, но били нападнати от неговите кофи за боклук.
- Какво точно са направили кофите за боклук? - попита господин Уизли, записвайки трескаво.
- Доколкото знам, вдигнали са страшна врява и са открили стрелба с боклуци - продължи Дигъри. - Явно една от тях е продължавала да стреля, когато пристигнали пилецаите…
- Ами нападателите? - изпъшка господин Уизли.
- Артър, знаеш го Лудоокия! - Очите на господин Дигъри се ококориха. - Как ти се струва някой да посмее да се промъкне в двора му в мъртвилото на нощта? Най-вероятно е някой бездомен котарак, който се разхожда сега цял в картофени обелки.
7) Ненавистта му към Снейп бе съизмерима единствено с омразата на Снейп към него.
8) - Но нали е имало смъртни случаи! - неспокойно рече Хърмаяни, като преминаха през една врата, скрита зад гоблен, и се заизкачваха по още по-тясна стълба.
- Да - безгрижно отвърна Фред, - но е било преди много години, нали така? Пък и може ли да има удоволствие, ако няма малко риск?
9) - Ох! - изкрещя Дийн Томас след около десет минути. - Боли!
Хагрид се спусна към него разтревожен.
- Огнеметникът му избухна! - ядосано обясни Дийн и показа на Хагрид изгореното място на ръката си.
- А, да, т’ва става, кат’ се взривяват - кимна разбиращо Хагрид.
- Ох! - Лавендър Браун пак изписка. - Ох, Хагрид, какво е това остро нещо?
- Ааа, някои имат жила - ентусиазирано обясни Хагрид (Лавендър бързо дръпна ръката си от касетката). - Май т’ва са мъжките. А женските имат нещо кат’ смукалца на коремчетата, струва ми се, че с тях смучат кръв.
- Е, сега ми е ясно защо ще се опитваме да ги отглеждаме - саркастично подметна Малфой. - Кой ли не иска домашен любимец, който бълва огън, жили и боде едновременно?
- Като не са много красиви, не значи, че не са полезни — сряза го Хърмаяни.
10) - Роден под влиянието на какво, извинете? - попита Хари.
- Сатурн, мило момче, планетата Сатурн! - Професор Трелони явно се дразнеше от равнодушието му към такава новина. - Казах, че в момента на раждането ти Сатурн се е намирала в доминираща позиция в небесата. Тъмна коса, дребен ръст, трагични загуби толкова рано в живота… Мисля, че съм права в предположението си, миличък - роден си в средата на зимата.
- Не - каза Хари. - Роден съм през юли.
Рон се разкашля сухо, за да прикрие смеха си.
Половин час по-късно всички съсредоточено попълваха в сложни кръгли карти пред себе си позициите на планетите в момента на раждането си. Упражнението бе скучно и изискваше справки с календари и изчисление на ъгли.
- Имам две планети Нептун тук - обади се по едно време Хари, намръщен над пергамента. - Не е възможно, нали?
- Аааааах! - изимитира Рон загадъчния шепот на професор Трелони. - Когато в небето се появят две планети Нептун, Хари, това е недвусмислен знак, че се ражда дребосък с очила…
11) Хари и Рон занесоха „Разбулване на бъдещето“ в общата стая, намериха свободна маса и се заеха с предсказанията за следващия месец. След час те не бяха напреднали много, въпреки че масата бе покрита с парчета пергамент със сметки и символи по тях, а умът на Хари бе тъй замъглен, сякаш обгърнат в дима от камината на професор Трелони.
- Нямам представа какво означава всичко това - рече той и обходи с поглед безкрайните изчисления.
- Слушай… - започна Рон, чията коса бе щръкнала от постоянно прокарване на пръсти през нея поради пълно безсилие. - Мисля, че е време да прибегнем до стария изпитан метод в пророкуването.
- Какво… да си измисляме ли?
- Точно така - потвърди Рон, с един замах бутна изписаните бележки на земята, топна перото си в мастилото и започна да пише. - Следващия понеделник - прочете той на глас, докато пишеше - има вероятност да започна да кашлям заради неблагоприятното взаимодействие между Марс и Юпитер. - После вдигна поглед към Хари. - Нали я знаеш каква е… Стига да има достатъчно нещастия - всичко е наред.
- Прав си - съгласи се Хари, смачка първоначалните си изчисления, метна ги към огъня и те прелетяха над главите на група бъбрещи първокурсници. - Добре, в понеделник аз ще съм застрашен от изгаряне.
- Да, ще бъдеш… - зловещо изрече Рон. - В понеделник отново ще се срещнем с огнеметите. Така, във вторник аз ще… ъъъ…
- Ще изгубиш ценна вещ - довърши Хари, прелиствайки „Разбулване на бъдещето“ за идеи.
- Става - съгласи се Рон. - Заради… ъъъ… Меркурий. А защо някой, когото си мислил за приятел, да не ти забие нож в гърба?
- Да… Жестоко! - съгласи се Хари и го записа. - Защото Венера е в дванайсетия си дом.
- А в сряда мисля да се бия и да загубя.
- Ааа, не, аз щях да се бия. Добре де, тогава аз ще изгубя бас.
- Да, защото си се обзаложил, че аз ще спечеля битката...
12) Хърмаяни седна, остави нещата, които носеше, в едно празно кресло и придърпа към себе си предсказанията на Рон.
- Идващият месец май няма да е от най-добрите за теб - язвително рече тя, а Крукшанкс се сви в скута й.
- Е, поне съм предупреден - прозя се Рон.
- Излиза, че два пъти ще се давиш - забеляза Хърмаяни.
- Така ли? - озадачи се Рон и прегледа предсказанията си. - Ще заменя единия със стъпкване от разбеснял се хипогриф.
- Не мислите ли, че личи как сте ги скалъпили? - попита Хърмаяни.
- Как смееш! - уж се възмути Рон. - Работихме усърдно като домашни духчета!
Хърмаяни вдигна вежди.
- Просто давам пример… - бързо се оправда Рон.
Хари също остави перото си, приключил с предсказването на собствената си смърт чрез обезглавяване.
13) - Навлизате в най-важния етап от магьосническото си образование - говореше тя, а очите й святкаха строго зад очилата. - Наближават изпитите ви за степента Специалист по особена вълшебническа активност…
- Те са чак в пети курс! - възрази Дийн Томас.
- Така е, Томас, но имате още много да учите, повярвай ми! Госпожица Грейнджър единствена в класа успя да превърне таралежа в що-годе приличен игленик. Трябва ли да ти напомням, че твоят игленик още се свива на кълбо от страх, щом някой доближи карфица до него?
14) - Кой ви отбягва? - попита Рон, като се настани до тях.
- Щеше ми се да си ти - отвърна Фред, подразнен, че го прекъсват.
- А кое е тъпо? - обърна се Рон този път към Джордж.
- Да имаш брат, който си пъха гагата навсякъде - рече Джордж.
15) Запазването на самообладание при среща с непознатото е важно качество
16) Рон излезе от стаята, без изобщо да го погледне. За миг Хари понечи да го последва, като не беше сигурен дали иска да разговаря с него, или да го удари — имаше основания и за двете.
17) Колкото и да е странно, тъкмо когато се боиш от нещо и би дал всичко да го отложиш, времето като че ли напук лети още по-бързо.
18) Като стана в неделя сутринта, Хари започна да се облича съвсем разсеяно и трябваше да мине малко време, за да установи, че се опитва да обуе шапката вместо чорапа си. Когато все пак успя да облече всичките дрехи на точните части от тялото си, той побърза да открие Хърмаяни.
19) До края на часа той правеше опити да привлича различни предмети с пръчката си. Успя да накара една муха да се блъсне право в дланта му, което не беше убедително доказателство, че е усвоил призоваващата магия — просто мухата си беше глупава.
20) - Точно така - категорично закима професор Трелони, - смъртта се приближава все повече, кръжи като хищник все по-ниско… все по-ниско над замъка…
Тя прикова облещените си очи в Хари, който нарочно се прозина широко и без смущение.
- Направо щях да се впечатля, ако не бях го чувал поне осемдесет пъти досега - отбеляза Хари, когато най-сетне поеха глътка чист въздух на стълбата под стаята на професор Трелони. - Та нали ако бях умирал всеки път, когато тя ми предскаже, щях да съм вече чудо на медицината.
21) - Защо все се движат на групички? - обърна се Хари към Рон, когато десетина момичета минаха покрай тях и се разкикотиха, вперили очи в него. - Как да издебнеш някоя насаме и да я поканиш?
- Да опитаме с ласо - предложи Рон.
22) - Нима не сме ревностни стражи на поверените ни съкровищници на знанието?
23) - Тогава кого се надява да заблуди тая Максим! - размишляваше на глас Хари, като видя, че Мадам Максим седи сама на масата на съдиите с много мрачен вид. - Щом Хагрид е полувеликан, няма как да не е и тя. Едър кокал… Единственият, който има по-едри кокали от нея, е динозавърът!
24) - Ако искаш да разбереш какво представлява някой, гледай как се отнася с подчинените си, а не с равните нему.
25) - Мислите ли, че е твърде рано да посетим професор Муди? - попита Хърмаяни, докато слизаха по спираловидната стълба.
- Да - отвърна Хари. - Ако го събудим преди изгрев, ще реши, че го нападат, и ще вземе да ни прати някоя гръмотевица още преди да е отворил вратата. Да почакаме да съмне.
26) - Любопитството не е грях - рече той. - Но трябва да бъдем предпазливи дори когато сме любопитни…
27) - Толкова лесно се манипулират почтени хора, Потър.
28) - Притъпяването на болката за известно време ще я направи по-силна после, когато я усетиш.
29) - Не искате да разберете, че не е важно като какъв е роден някой, а какъв е станал!
30) - Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата - отворени.
31) - И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче само защото се бе озовало на пътя на Лорд Волдемор. Помнете Седрик Дигъри.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар