сряда, 4 септември 2013 г.

Цитати / ,,Единственият оцелял'' - Дийн Кунц

1) След като продаде къщата в Студио Сити, той не беше взел никакви мебели със себе си, защото мъртвите нямат нужда от такива удобства. Беше дошъл тук да умре. От десет месеца плащаше наем и чакаше утрото, когато няма да се събуди.

2) - Сякаш ме е минала цяла година, нали, Бет?
- Да. Но понякога ми се струва, че са минали хиляди години.

3) При така бързо увеличаващия се процент на убийствата, при всекидневните отвличания и изнасилвания, които бяха станали така чести, както и любовните истории, и при обирите, които бяха толкова разпространени, че изглеждаше сякаш едната половина от населението крадеше от другата, ченгетата едва ли щяха да си губят времето да го тормозят за това, че пие алкохол на обществен плаж.

4) В края на краищата едно общество с такава търпимост към корупцията и жестокостта имаше нужда ожесточено да критикува дребните нарушения, за да се убеждава, че все още има закони.

5) Момчето взе десетдоларовата банкнота, без да свали очи от Джо.
- Може би искаш да ми скроиш номер? Навън може да няма никой като тези, които ми описа, а когато се върна, искаш да вляза с теб в един от тези кенефи, за да си взема двайсетарката.
Джо се смути, не защото го подозираха, че е педофил, а заради момчето, което беше израснало във време и място, където от него се изискваше на тази възраст да знае толкова много за живота на улицата.

6) Имаше нужда да се подчини на вечния ритъм на безкрайния океан, който, подобно на вълните, които заглаждаха скалите, притъпяваше острите ръбове на безпокойството, което го беше обзело, отстраняваше отломките в неговото сърце. Океанът му казваше, че животът е само една безсмислена механика и равнодушни движения подобни на приливи и отливи. Навяваше му безнадеждност, която утихваше именно защото жестоко го смиряваше.

7) Треперейки от гняв и от страх от гнева си, той заотстъпва назад.

8) Джо вярваше, че трябва да се научи да приема студената механика на съществуването, защото тогава нямаше да има смисъл да се оплаква от тази безразлична машина. В края на краищата на един часовник не може да му се търси отговорност за това, че избързва. Тъкачният стан не може да бъде винен за това, че на него е изтъкана дреха, към която по-късно е била пришита качулката на палача. Надяваше се, че ако се примири с механичното равнодушие на вселената, с безсмислието на живота и смъртта, ще намери покой.

9) Известни актьори и обикновени продавачи са погребани тук, звезди на рокендрола и семейства на журналисти лежаха един до друг в недостижимата демокрация на смъртта.

10) През последната година след самолетната катастрофа беше обхванат от безкраен песимизъм и скръб, но беше започнал да разбира, че тези чувства са като пластове върху друго по-мрачно чувство, което той отричаше, и което изпълваше сърцето му - яростта.ю

11) Изобщо нито една журналистическа медия - електронна или печатна, не градеше своята репутация, нито получаваше доходи от добрите новини.

12) Прибоят шумеше на плажа сега, както и преди, утре ще шуми, както и днес. Часовници и тъкачни станове. Изгреви, залези, фази на луната. Машини тракат, тиктакат. Вечни тактове, безсмислени движения. Единственият разумен отговор на всичко е равнодушието.

13) Той беше работил като криминален репортер достатъчно дълго и беше свидетел на много случаи, когато жертвата е била набелязана, не защото е направила нещо, не заради парите, които е искал нападателят, а само заради информацията, с която е разполагала. Онзи, който знае прекалено много, може да бъде по-опасен от въоръжен човек.

14) Когато времето няма значение, човек не мисли за удобства.

15) Когато взимаха пари, банките бяха като индустриални прахосмукачки. Когато ги даваха, бяха досущ задръстени водопроводни тръби.

16) Извънредно строгата геометрия на къщата и градината показваше необходимост от ред и вяра в преимуществото на човешката подредба над бутна на природата.

17) Сега тя се усмихна така, както когато го посрещна - и очарова - на входната врата. На него обаче му се стори, че изражението й е така странно и ужасяващо, като усмивката на клоун, когото си срещнал посреднощ на уединено място. Беше обезпокоителната, защото бе неуместна.

18) Светът се беше обърнал наопаки. Лъжите бяха истини, истината беше лъжа, фактите бяха измислици, невъзможното беше възможно и невинността се обръщаше във вина.

19) Не ги разпита за житейската им философия, защото се страхуваше, че техният отговор няма да е нещо друго освен още един вариант на същия тъжен копнеж и самозаблуждение, на който се крепи светът.

20) За пръв път разбра, че абсолютното равнодушие може да донесе не вътрешен мир, а ожесточение и омраза.

21) Коя дейност, в която участват хора, не роботи, отговаря на идеалните стандарти?

22) Разкъсваше се между желанието да разбере истината и страха да я научи.

23) - Много коли отиваха към мястото на катастрофата - полицейски автомобили, линейки, пожарни. Не липсваха и любопитни зяпачи, които бяха паркирали край пътя. Сигурно се надявали да видят кръв. Тръпки ме побиват, като си спомня израженията им. Една трагедия може да извади на бял свят най-доброто, но и най-лошото в хората.

24) Безразличието беше единствената му защита. Безразличието беше негов приятел и утеха. Надеждата е птица, която отлита, светлина, която винаги угасва, камък, който става на прах, когато се опиташ да го пренесеш на друго място.

25) Знаеше, че хората притежават способността да предизвикват собствената си гибел, но малцина са способни да се борят за избавлението си.

26) В този момент мразеше Барбара заради неумолимата й настоятелност, макар да знаеше, че тя искрено се тревожи за него, че ,,предписва'' хапче от действителността като ваксина срещу душевното разстройство, което неминуемо ще го сполети, ако надеждите му не се оправдаят.

27) Накара го да повярва, че любовта си струва риска от загубата. Че гневът вреди само на онзи, който го изпитва. Че хората сами избират дали да страдат, или да бъдат щастливи, че съдбата не определя събитията в живота им. Научи го още, че душевно спокойствие постига всеки, примирил се с обстоятелствата, които не е в състояние да промени. Че приятелите и семейството са смисълът на живота, и че човек съществува, за да обича и да поема отговорности.

28) ,,Хората обаче се различават от ябълките и от портокалите - помисли си Джо. - Ароматната кора не е сигурен признак за вкуса на плода.''

29) Наистина не можеше да се мери с тях по професионализъм, но имаше друго предимство - действаше, вдъхновяван от бащината си любов, което го правеше двойно по-опасен.

30) Непознатият набождаше на вилицата си всяка скарида и одобрително я изучаваше, преди да я сложи в устата си. Докато бавно и с наслада вкусваше всяка хапка, не откъсваше поглед от брюнетката, сякаш искаше да й каже, че ако някога легне с нея, ще й се случи същото като на скаридите.

31) - Не я разбирам тази работа - показват ти репортажи, от които косата ти настръхва, после излъчват реклами за замразени картофи.

32) - Невежеството е удоволствие, заради което някои хора са готови да убиват.

33) Джо се почувства почти така, сякаш преди няколко часа е застанал пред огледалото на безумието и затворил очи, беше преминал през собственото си отражение в лудостта. Въпреки това не искаше да се върне към стария сив свят. Тази лудост му се струваше все по-приятна, защото му даваше единственото нещо, което искаше най-много и което можеше да намери само от тази страна на огледалото - надеждата.

34) - Ако наистина вярваш, че тя не е мъртва, а само се е преселила в друг свят - каза студено Джо, - защо да плачем за нея?
- Плача за себе си - отвърна Луис. - Защото си е отишла и ще трябва да чакам много дни, за да я видя отново.

35) - Защо не отвориш сърцето си? - промълви Нина.
- Ще го направя. Когато му дойде времето.
- Кога ще се случи това?
- Когато се науча да не мразя.
- Кого мразиш?
- Дълго време мразих теб.
- Защото не съм твоята Нина, нали?
- Вече не те мразя.
- Знам.
- Мразя себе си.

36) Осъзна, че вечният живот не е въпрос на вяра, а природен закон, истински колкото всеки закон на физиката. Вселената е кръговрат: материята се превръща в енергия; енергията се превръща в материя; една форма на енергията се превръща в друга форма; балансът е вечна промяна, но вселената е затворена система, от която нищо не се губи. Човешкият разум и дух могат да променят материалния свят към по-добро; да накарат хората да забравят първичния страх, породен в древността, когато са обитавали пещери и са треперели при гледката на луната, да ти накарат да разберат Божията промисъл. Волята не може да направи камък от светлината и камъкът не може да се изгради сам в храм. Само човешкият дух може съзнателно да се променя; той е единственото нещо в цялото мироздание, което не зависи изцяло от сили извън него и следователно е най-могъщата и ценна форма на енергията във вселената. За известно време душата може да добие плът, но когато фазата на нейното съществуване е към края си, отново ще се превърне в безплътен дух.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар