С влизането в един сайт, това съобщение веднага се появи на монитора. Още преди да прочета написаното, през главата ми гръмна следния въпрос: ,,Каква грешка пък сега?! Какъв е проблемът?!" В следващата секунда вече бях прочела съобщението, което ми подейства малко като удар с мокър парцал. Веднага се сетих за книгата, която чета в момента и как винаги очакваме първо най-лошото, никога не очакваме нещо хубаво да се случи изненадващо. Правим това на подсъзнателно ниво, с което сякаш сами си навличаме всякакви неприятности. И в книгата, а и аз си задавам този въпрос... Как ще се промени животът ни, ако започнем да очакваме повече и по-често хубави неща? Ако поне за 1 час на ден мислим позитивно. Да си изградим навик, режим... Предлагам на всички четящи, когато тръгнат за работа, училище, разходка, до магазина или пък където и да било, да отделят това си време за пръскане на позитивизъм. Ако срещнете някое бездомно куче примерно, усмихнете му се и мислено му пожелайте да намери кокал или стопанин.
Няма лошо да слагаме розови очила или пък очила с всички цветове на дъгата от време на време.
Трябва по-често да имаме reminder, особено когато всичко ни изглежда така, сякаш няма изход, сякаш някой е зазидал изхода от тунела. Взимайте една бормашина (препоръчвам тази, с която съседа си служи всяка сутрин) и тръгвайте с нея напред през живота. : ))

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella