2) Децата ни са като джуджета, седнали върху раменете на великани. Колкото и да са малки, те виждат по-далече от нас.
3) Защото не мога да отричам детето, което живее в мен.
Защото не вярвам, че това дете може наистина да поеме грижата за себе си.
Вярвам обаче, че когато пораснем, в нас заживява и по един възрастен човек.
И точно той, а не друг възрастен, ще се погрижи за детето в нас.
Това е самозависимост.
4) Някои хора, когато говорят за другиго, ми казват:
,,Не може да е такъв негодник!"
А аз питам:
,,Защо да не може? Може наистина да е негодник, голям негодник, невъобразим негодник... Защо да не може? Може да бъде точно такъв негодник, какъвто си поиска. Това си е негово решение. И твое задължение и отговорност е да се защитиш от този явно зъл човек. Това е твой проблем, не негов.
,,Не, защото той не може да постъпва така!"
,,Да, може."
,,Той не трябва..."
Защо да не трябва? Длъжен ли е някому? Никому не е длъжен.
Това е твоя отговорност. Не можем вечно да прехвърляме вината върху другите. Не можем вечно да търсим виновник, защото това вече дори не е конструктивно.
Думата ,,самозависимост" означава следното:
Мога да те помоля за помощ, но завися от себе си. Завися от най-зрялата си страна да се погрижи за детето, което продължавам да бъда. Завися от най-порасналата си част, за да се погрижи за най-незрелите ми черти. Завися от себе си, за да се погрижа за себе си.
5) Защо, когато обичаме, смятаме, че другият трябва да е такъв, какъвто аз си го представям, че трябва да изпитва към мен това, което аз изпитвам към него, че е длъжен да мисли за мен толкова, колкото аз желая, че не трябва да поема рискове, които заплашват връзката, и че трябва да иска от мен това, което му е нужно, за да бъда аз този, който да му го дава?
Това е нашата представа за любовта, но тази заробваща, дребнава и жестока любов не е любов между зрели хора.
Любовта между зрели хора приема и насърчава това пространство на самозависимост в другия.
Любовта дава, подтиква, поощрява, така че онези, които обичаме, също да преброждат все по-независими пространства.
Това е истинската любов, любовта към другия, която не е за мен, а е за теб; любовта, която е свързана с радостта, че съществуваш.
6) Извървяването на пътя на самопознанието изисква от мен да се покажа такъв, какъвто съм, без да се крия, без да играя роли, без увъртане, без лъжи, както и да участвам в обратната връзка, която се е случила, защото съм се показал такъв, какъвто съм.
Колкото повече покажа от себе си и колкото повече те слушам, толкова повече ще зная за себе си.
И колкото повече се опознавам, толкова по-добре ще се грижа за себе си.
И колкото по-добре се грижа за себе си, толкова по-независим ще бъда от външния свят.
,,Това не е ли противоречие? Ако слушам всичко, няма ли да изпадна в по-голяма зависимост?"
Не, не е противоречие.
Това е познание, което е част от пътя.
Никога да не завися от думите на другите, но винаги да се вслушвам.
Никога да не се подчинявам на съветите им, но винаги да ги имам предвид.
Никога да не се повлиявам от мнението на околните, но винаги да съм наясно с него.
7) Не трябва да отхвърляваме наученото поради факта, че днес не се чувстваме комфортно от ситуацията, в която сме се сдобили с това знание.
8) Трябва да се научим да търсим помощ, без да изпадаме в зависимост, и трябва да се научим да получаваме помощ, без да смятаме, че с това ставаме зависими.
9) Не мога да обичам нещо, което не познавам, и не мога да познавам нещо, което не обичам.
10) Ако имам чук, трион, гвоздеи, винтове, дърво и метал, мога да ги използвам, за да построя къща или да издигна бесило.
11) Един от най-важните ни ресурси е способността ни да се объркваме. Единствено това може да породи нови истини.
12) Софизмът относно невъзможността на всемогъществото е следният.
Положение номер едно: Бог съществува.
Положение номер две: Бог е всемогъщ.
Положение номер три: Щом Бог е всемогъщ, може да прави всичко.
Положение номер четири: Следователно може да направи различни по големина камъни - големи и малки. Може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който никой, никое човешко същество на Земята, да не може да повдигне? Може. Но... може ли Бог да направи толкова голям и толкова тежък камък, който дори той да не може да повдигне?
Умозаключение: Ако не може да направи такъв камък, тогава не е всемогъщ; значи, има нещо, което не може да направи. А ако може наистина да го направи, тогава ще има камък, който той не би могъл да повдигне, а при това положение пак не е всемогъщ.
13) Депресията е заболяване на волята.
14) Разликата между това - да е чувстваш свободен и да не се чувстваш свободен - е именно в осъзнаването на факта, че ти си този, който избира.
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар