2) Хората никога не успяват да опознаят действителността, а само себе си чрез тази действителност.
3) Понякога хората са като мидите - просто трябва да почакаме сами да ни дадат перлата, която крият в себе си.
4) Поставяш проблема извън себе си и обвиняваш друг за положението си, което е прекрасен начин да не го решиш.
5) - Защо много пъти си мислим, че който ни разкрива истината, е по-добър от който ни е подарил надежда?
Моментното стъписване, предизвикано от въпроса ми, ми даде паузата, от която се нуждаех, за да продължа.
- Не вярвай на тези, които разрушават бляновете ти с претекста, че ти правят благодеяние, защото обикновено нямат нищо хубаво, с което да ги заменят!
6) Нищо в света не ни е чуждо, нито мъката му, нито радостта му. Защото светът продължава да се радва, въпреки че има страдание. Колкото повече опознаваме страданието, толкова повече след това се наслаждаваме на щастието. Така че споделяй това, което чувстваш, било то песен или рана. Недей да живееш като чужд!
7) Никога не съм разбирал с такава яснота, че и стотици книги за изкуството да се обича не могат да добавят нищо към една целувка, нито сто беседи върху любовта към един-единствен жест на нежност.
8) - Тогава защо възрастните прекарват по-голямата част от живота си в трупане на все повече вещи, щом това не ги прави щастливи? - попита съвсем логично Младият принц.
- Мисълта, че щастието зависи от придобиването на вещи, е успокояваща самоизмама. Да имаш или да не имаш се превръща в смисъл на живота и търсенето се насочва към нещо извън нас. По този начин се избягва необходимостта да погледнем вътре в себе си. По този път на разсъждение можем да бъдем щастливи, без да се променяме. Достатъчно е просто да придобиваме едно или друго.
9) Другият затвор на спомените срещу щастието в настоящето е стремежът да изпиташ същото, което си изпитвал в миналото. Това просто не може да се случи. Както водите на реката никога не са едни и същи, така и ситуациите в живота никога не се повтарят абсолютно. При все това не е за вярване колко хора биват уловени в мрежата на опитите си да съживят същите преживявания. Това им пречи да се насладят на нови, също толкова или още по-приятни от предишните. По това човекът прилича на животното, което непрекъснато се връща там, където е намерило храна, докато не умре от глад, само защото отказва да потърси малко по-далече.
10) Ще видиш, че светът се превръща в увеличително огледало, което отразява и ти връща в по-голяма степен всичко, което безкористно си дал. Защото единственият начин да се обградиш с усмивки е да се усмихваш и единственият начин да се обградиш с любов е да я даряваш на другите. Има момент, когато се намираш в свят, чийто център си ти, в детството, и свят, отворен към другите, в зрелостта. Тогава трябва да се разделиш с капризите си, с твърдостта и егоизма си, за да развиеш убедеността, с която ще защитаваш най-благородните принципи. Обичай мечтите си, за да построиш с тял топъл и красив свят, изпълнен с усмивки и прегръдки. Ще бъде свят, в който ще живееш, и орбитата му ще бъде пъстроцветна. Ако истински вярваш в него и го изграждаш малко по малко с всеки обикновен жест, този свят ще стане възможен за теб. И ще бъде твоята заслужена награда, защото не съм виждал някой да се наслаждава от сърце на незаслуженото щастие.
11) Няма по-трудна победа, и едновременно по-възвишена, от това да изцелиш едно ранено сърце.
12) Щастието произтича от съществуването, не от притежаването, от това да приемаш и цениш всичко, което вече притежаваш, а не да се стремиш да придобиеш онова, което нямаш. Много пъти това, което ни липсва, може да е извор на щастие, защото позволява друите да ни допълват. Ако бяхме съвършени и притежавахме всичко, как щяхме да общуваме с другите? Някой е казал, че не нашата сила ни топли през нощта, а нашата жизненост. Тя прави така, че други да искат да ни защитят. Най-простият и пряк път към щастието е да правиш щастливи хората около себе си.
13) Любовта, макар да не е вечна, може да е безкрайна, когато се дарява.
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар