Как протична първата сутрин от седмицата? Аларма, кафе, работа?! Едва ли. Поне за мен.
(поне)Делниците ми започват със звън на телефон. Понякога моя, понякога не. Силен звън, изтръгващ съня от тялото и изпращаш пронизителна болка към главата.
Понякога времето съответства на настроението, на чувството в теб.
- Как се чувстваш?
- Понеделнично.
Носят се още спомените от предната нощ. Тежка нощ. Буквално тежеше. Товар от ярки спомени, бледи надежди и цигарен дим... Задушаващ дим и устни, които не са свикнали с него. Горчиво, изгарящо, топло...
Преди понеделник търсенето на нещо липсващо, но не изгубено, изглежда почти логично. Нещо, което знаеш къде е, но не можеш да го достигнеш. По никакъв начин! Нещо, което дори не ти принадлежи вече... А така го искаш обратно! В неделя изглежда естествено да го търсиш и искаш, но в понеделник... Изглежда просто глупаво. Детска постъпка.
В понеделник намираш себе си седяща пред компютъра с чаша силно кафе отпред и миришещи на цигари пръсти. Болката в главата отслабва, а виновникът за това лежи до теб. Таблетка беналгин. Не е първата, едва ли ще е последната. Единственото спасение за глава, пълна с мисли. Премисляща, обсъждаща, терзаеща се, прекалено тясно пространство за всичко, което се случва вътре. И боли. Често, редовно...
Замисляйки се за болката, причината за нея започва да изглежда не съвсем ясна. Дали не беше дъждът, който измокри всички дрехи и мисли по пътя към дома?! Цигарата леко клюмнала висеше от усните, а краката усещаха всяка локва, която очите не виждаха. Пътят към дома понякога изглежда дълъг, предълъг, познат и непознат.
В понеделник не трябва да се работи... Понеделник е ден за размисъл, разкаяние, презареждане и подготовка за следващите шест дни. Широко разпространено е мнението, че уикенда е за това. Но не е. Грешка. Error. Опитай пак.
В понеделник отново осъзнаваш това, което си забравил само преди два дни - че имаш задължения, не си свободен, а емоциите ти трябва да се върнат обратно на последна позиция, защото през седмицата се явяват само пречка. През работните дни правиш това, което другите очакват от теб. През уикенда правиш това, което най-малко очакваш от себе си!
Изглежда като кръгче... и е порочно. Но пък е познато, а познатото винаги изглежда комфортно.
Нямаш причина да се оплакваш. Имаш всичко, което не искаш.
В понеделник не се работи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар