1) - Петдесет години не са малко време - казах аз, понеже не можах да измисля нищо по-свястно.
- Когато човек вече ги е преживял, те са миг - възрази тя.
2) - И веднага у мен възникна въпросът: каква е причината за моето съществуване?
Пауъл стисна зъби така, че мускулите на бузите му заиграха.
- Сега говориш глупости. Нали вече ти казах, че ние сме те направили!
- И ако не ни вярваш - добави Донъвън, - с удоволствие ще те разглобим.
Роботът разпери изразително силните си ръце.
- Аз не приемам нищо на вяра. Всяка хипотеза трябва да бъде подкрепена от логика, иначе тя няма никаква стойност. А твърдението, че съм създаден от вас, противоречи на всички изисквания на логиката.
Пауъл сложи ръка върху внезапно свилия се пестник на Донъвън.
- Защо мислиш така?
Кюти се засмя. Това беше съвсем нечовешки смях - един машиноподобен звук, какъвто той за първи път издаваше. Рязък и отривист, този смях бе отмерен като чукането на метроном и не по-малко бездушен.
- Я се погледнете - каза най-после Кюти. - Не искам да кажа нищо обидно, но погледнете се. Материалът, от който сте направени, е мек и кашав, нетраен и слаб. Подхранвате се с енергия - недостатъчно - от окисляването на органични вещества. Като това - той посочи презрително остатъка от сандвича на Донъвън. - Периодично изпадате в безсъзнателно състояние, а и най-малките промени в температурата, налягането, влагата или интензивността на излъчването се отразяват на работоспособността ви. Вие сте сурогати. От друга страна, аз съм съвършено произведение. Поглъщам направо електрическа енергия и я използвам почти стопроцентово. Направен съм от здрав метал, постоянно съм в съзнание и понасям леко всякакви промени. Това са безспорни факти. И ако приемем това, което се подразбира от само себе си - че никое същество не може да създаде друго, по-висшестоящо от него, - тогава вашата хипотеза става на пух и прах.
3) Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика?
4) Със строги логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати.
5) Всичко, което съдържа някакъв живот в себе си, възстава - съзнателно или несъзнателно - против всякакво господство.
6) Почти не му се вярваше, че е направил това. Беше навел глава и казал: „Ще отида“.
Но защо?
Никога не беше смятал себе си за герой. Тогава защо? Разбира се, оказа влияние отчасти заплахата със затвор на Меркурий. Отчасти имаше значение и това, че никак не му се искаше да излезе страхливец в очите на тези, които го познаваха, тоест изигра роля онзи по-дълбок страх, който стои зад всички храбри дела на тоя свят.
7) Разберете, че е просто невъзможно да се прокара разграничителна линия между роботите и най-добрите измежду хората.
Facebook page
Няма коментари:
Публикуване на коментар