неделя, 17 август 2014 г.

Цитати / "22 ноември 1963" - Стивън Кинг

1) Смятам, че сравнително добре приспособеното човешко съзнание може да понесе доста странни неща, преди напълно да се предаде.

2) Знам, че смъртта е неудобна тема за разговор, особено когато умиращият сам си е виновен...

3) Ако се даде време на човека, той може да привикне към всичко.

4) Исках да запазя това чувство по-дълго, затова се отдалечих, като си повтарях: ,,Не поглеждай назад, никога не поглеждай назад." Колко пъти хората си го повтарят, след като са преживели нещо много приятно (или много неприятно)? Често, предполагам. И обикновено не се вслушват в съвета. Човек е устроен така, че винаги да поглежда назад - затова имаме въртяща се става на врата.

5) Търкот изглеждаше изненадан и подозрителен. Според мен обсебените винаги изглеждат така, когато чуят нещата, които дълго са ги държали будни нощем, не само произнесени, но и потвърдени. ,,Сигурно е илюзия", мислят си те. Само че не е илюзия.

6) Като се замисля, не съм сигурен защо го направих. Понякога не искаме да знаем, нали? Отиваме твърде далеч и после се обръщаме.

7) Съпротивата за промяна е пропорционална на това доколко бъдещето може да се промени от определено действие.

8) Извършвайки самоубийство, Ал бе премахнал най-голямата слабост на учения - да нарича колебанието изследване.

9) Обясненията са евтина поезия.

10) Дискретността е по-добра от храбростта.

11) Най-простите отговори в живота често се подминават най-лесно.

12) Но глупостта е едно от двете неща, които виждаме ясно, когато премисляме минали събития. Другото са пропуснатите възможности.

13) Актьорският талант се среща много по-често от таланта да го развиеш.

14) Всеки учител знае, че има повече дрехи, отколкото можеш да облечеш, и че храната не е онова, което слагаш в устата си.

15) Саркастичните хора са меки като памук под бронята.

16) Да се чувстваш у дома означава да гледаш как луната е издига над откритата, спяща земя и да има кого да извикаш на прозореца, за да гледате заедно.

17) Помъчих се да се убедя, че това няма значение и че любовта побеждава всичко, но не е така. Любовта не побеждава лъжите.

18) Не знам на чий живот повлияваме, нито кога или защо. Не и докато бъдещето не погълне настоящето. Разбираме, когато е твърде късно.

19) Животът е низ от иронии.

20) Хора като Лемей и Уокър са далеч по-опасни от онази кучка Ранд, и то не защото имат оръжия. А защото имат последователи.

21) Ето едно странно мое наблюдение: жените пазят по-добре тайните, но мъжете ги приемат по-спокойно.

22) За влюбения белезите от шарка са по-очарователни от трапчинки.

23) За момент всичко ми стана ясно: най-вече, че светът почти не съществува. Нима всеки от нас не го осъзнава, без да си го признае? Това е само майсторски балансиран механизъм, съставен от викове и отзвуци, въображаем часовник, отмерващ времто под загадъчния стъклен похлупак, който наричаме живот. Какво се таи зад него? Под него и около него? Хаос, бури. Мъже с чукове, мъже с ножове, мъже с пистолети. Жени, които развращават онова, над което нямат власт, и принизяват непонятното. Всемир, изпълнен с ужас и с разрушение, обкръжаващ една-едничка осветена сцена, на която смъртните танцуват напук на тъмата.

24) В трудни времена, когато дори мъдреците изпитват несигурност, обясненията в любов винаги се посрещат радушно.

25) - Нещата следват логичния си ход - заяви долбокомислено Хости и аз едва се удържах да не се хвърля отгоре му и да размажа тлъстата му физиономия. И не защото грешеше - о, не! Според скромното ми мнение нещата действително следват логичния си ход, ала вслушват ли се хората в гласа на разума и логиката? Много рядко.

26) Има ли по-страшни думи от "Трябва да се върнеш и да видиш какво точно си сторил"? Не можех да се сетя.

27) Обаче вярвам в любовта, разбирате ли; за мен любовта е уникална магия. Не мисля, че се определя от звездите, но вярвам, че духът ни, кръвта ни и сърцето ни отправят зов към духа, кръвта и сърцето на другия.

28) Миналото е кораво и неотстъпчиво поради същата причина, поради която и черупката на костенурката е корава - защото живата плът под нея е нежна, беззащитна и уязвима.
Има и друго: многобройните избори и възможности, пред които се изправяме във всеки ден от живота си, всъщност са музика, по която танцуваме. Те са като струни на китара. Погали ги и ще извлечеш приятни звуци. Хармонии.

29) Подобно на всички хубави съниша, и този ще е кратък... ала точно мимолетността прави сънищата толкова прелестни, не мислите ли? Според мен е точно така. Защото щом мигът отмине, вече нищо не може да го върне.

Facebook page

Няма коментари:

Публикуване на коментар