2) Обичай ме, когато най-малко заслужавам любовта ти, защото тогава най-много се нуждая от нея.
3) Тези два аспекта на любовта - безусловността, с която се срещат душите, и условността, която налагат вкусовете и предпочитанията на двамата - трябва да присъстват и да бъдат поне съвместими, за да успее двойката да просъществува.
Когато избираме партньор, първо трябва да оставим да ни водят сърцето, душата и след това разумът, защото винаги е възможно да се намерят общи точки във вкусовете ни, стига да не става дума за риба и птица. Можем да съгласуваме условията си, но не е възможно ,,да изфабрикуваме'' безусловността; срещата на душите или се случва, или не.
4) Винаги е имало и винаги ще има хора, които приемат за истина една очевидна лъжа, особено ако звучи по-примамливо от действителността.
5) Никога не търси, където не трябва, защото може да намериш каквото не искаш.
6) Ако двамата членове на двойката се чувстват сигурни, обичани, независими, в контакт един с друг, свободни и отпуснати, разминаването е трудно. А няма ли разминаване, няма и място за изневяра, защото е безсмислена.
7) Искам да се науча да те изслушвам, без да те съдя.
Искам да ме научиш да говоря за разочарованията ни без укори.
Искам да се научиш да ми вярваш, без да изискваш.
Искам да те науча да ми помагаш, без да решаваш вместо мен.
Искам да се науча да споря с теб, без да се карам.
Искам да ме научиш да се грижа за теб, без да те обезличавам.
Искам да се науча да те възприемам, без да проектирам проблемите си върху теб.
Искам да те науча да ме прегръщаш, без да ме задушаваш.
Искам да се науча да се доближавам до теб, без да те обсебвам.
Искам да ме научиш да подсилвам уменията ти.
Искам да те науча да разбираш ограниченията ми.
Искам... след наученото от мен за теб и от теб за мен да можем да се изберем взаимно още веднъж.
Както в онзи ден, но по-добре... защото днес това, което най-много искам е, да знам, че си щастлив, когато си без мен, и още по-щастлив, когато сме заедно.
8) Ако сбогуването на душата не се състои, ако не успееш ,,да пуснеш'' човека, с когото се разделяш, нищо не може да функционира отново както трябва. Би могла да се сближиш с друг мъж и да се радваш на компанията му, би могла дори да се влюбиш и да създадеш нова двойка, но колкото да очакваш и да желаеш това, докато не се откъснеш от предишната връзка, сърцето ти трудно ще намери благоприятните условия, за да се отвори за истинската любов.
9) Човек може да ампутира единия си крак, за да не си спомня местата, където е стъпвал, но след като стори това, споменът ще дойде с присъствието на отсъствието.
10) Трудно е да сложиш край на една двойка. Трудно е да се сбогуваш. Съзнателно или не, предпочитаме да останем свързани, пък било само чрез омразата.
11) И до днес се учудвам и възмущавам от нездравото любопитство да някои телевизионни журналисти, когато поставят пред камерите близките на жертвата на убийството и ги питат какво биха искали да стане с убиеца.
В процеса на скърбенето най-важното е да се научим да се изправяме пред отсъствието на това, което вече го няма, да приемем безсилието си пред онова, което се е разрушило, да съберем сили, за да понесем осъзнаването на всичко, което не е могло да се случи; това е същността на болката, стояща зад една загуба, която нито може да бъде облекчена с настояване за справедливост, нито може да бъде изцерена с постигането на осъдителна присъда, а само чрез един разбираем и необходим катарзис.
12) В крайна сметка приемането, разбирането и прошката са разумните последствия от приключването с исканията, предвидимият резултат от премахването на условията, неизбежното следствие от зачеркването на очакванията.
Казах си, че противно на мнението на по-голямата част от хората, не трябва да забравям, че приемането не е примирение, разбирането не е съгласие, а прошката не е забрава.
13) Чувството за вина е именно това - състояние на конфликт между тези, които сме, и представата, която имаме за това какви би трябвало да бъдем. Не искаме да приемем, че правим само това, което можем.
14) Почти винаги се чувстваме виновни пред някого, но за да може вината да покълне, наложително е някоя част от нас да е съгласна с предполагаемото или реално обвинение от страна на другия. Това е особено важно, защото обяснява защо е необходима помощ, за да се разпознаем като главни причинители на чувствата ни за вина.
15) - Почувствала си се обидена, защото ти е казал за трапчинките.
- Уверявам те, че не е това, Соня. Просто си дадох сметка, че преди не ги забелязваше. Не ме виждаше за пръв път гола, нито за пръв път слънцето осветяваше бедрата ми в негово присъствие. Познавам го донякъде и знам, че не би замълчал от вежливост. Просто преди не ги е забелязвал. Погледът му се беше променил.
- И това толкова ли е важно?
- За тази връзка - да.
Не исках да давам повече обяснения. Знаех, че този обикновен епизод е ясен знак, че еротиката отстъпва, в случай че не беше изчезнала отдавна.
Когато гледаме с очите на страстта, всичко е покрито с вълшебно було, особено наприятните страни на всекиот нас. През този период любовниците обикновено виждат в другия олицетворение на съвършенството. И ако страстта прерасне в любов, тя е в състояние сама по себе си да удължи времетраенето на чудото, защото любовта по свой начин също изкривява онова, което виждаме в любимия, макар да го прави по друг път. Когато изпитваме силна любов, много често сме заети - без да се налага да правим усилия за това - да гледаме само в душата на другия и тогава някои външни, по-земни подробности остават почти незабелязани.
Когато обаче еротичната любов не прерасне в любов, тогава огънят угасва, без да остави почти никаква следа, вълшебното було се вдига и ,,всичко'' се разкрива пред очите ни.
16) Понякога изпитваме такъв копнеж да обичаме, че сами се подтикваме да си представим в другия това, от което се нуждаем, за да можем да се влюбим. Независимо дали успяваме или не в завоеванието, скоро след това, когато открием реалния човек, осъзнаваме, че сме се влюбили в собствената си фантазия, пришпорена от неотложната ни потребност да бъдем обичани.
В действителност това в мнима, измислена любов, въображаеми връзки между това, което не съм, и онова, което ти не си; тези връзки ни държат в напрежение за много кратко време, защото не притежават дори енергията на страстта, а само енергията на собствената ни потребност да вярваме, че тази любов се случва.
17) Предпазливостта не е липса на доверие; означава да бъдеш нащрек, да имаш способността да виждаш нещата каквито са, независимо дали онова, което е пред очите ти, ти харесва, или не.
18) Разбира се, винаги ни боли, когато нещо приключва, и изпитваме здравословната потребност да скърбим, но ако болката продължи по-дълго или интензивността й не съответства на загубата, трябва да се запитаме какво от нашето минало е свързано с това преживяване.
19) Склонни сме например да вярваме, че другия ,,ни дава'' любовта си.
В действителност обаче другия е само огледало на любовта, която ние даваме.
От тази гледна точка да обичаме, означава да намерим човека, който е способен да отрази любовта, която излъчваме.
Ако обаче не осъзнаем, че другия е само наше огледало, когато раздялата настъпи, ние се ужасяваме при мисълта, че като ни напуска, той отнася със себе си способността ни да обичаме - въпреки че това е толкова абсурдно, колкото да вярваме, че ще се пръснем на парчета, ако някой счупи огледалото, в което се оглеждаме.
20) Винаги съм мислела, че е по-добре да опознаеш един човек на изкуството чрез творбите му, отколкото да го слушаш да разказва за тях.
21) Очевидно начинът да затворим пукнатината не е в това да поискаме от другия невъзможното - да престане да бъде такъв, какъв е, - а да признаем, че когато нещо в другия особено ни дразни, това е свързано с някоя наша черта, която ние не харесваме. Ако успеем да признаем това, ще осъзнаем, че външната борба е признак за вътрешна борба.
22) Ако човек иска да изгради здрава връзка, колко далеч и до каква сетпен би трябвало да търси онова, от което се нуждае, далече от другия? Няма определен момент, който да ни даде отговор на този въпрос, но е очевидно, че ако искаме да търсим всичко само в двойката, нещо не е наред; както и ако търсим всичко или почти всичко извън нея, също нещо не е наред.
23) Необходимо е да работим върху страстта, защото няма страстни неща, има страст, вложена в нещата.
Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
