неделя, 8 юли 2018 г.

Цитати / ''Романът на Лизи'' - Стивън Кинг

1) Времето само притъпяваше острието на скръбта и то кълцаше, в'',место да реже.

2) Самотата е най-осезаема, когато се събудиш и си кажеш: ''Още съм сама в цялата къща.'' Когато си дадеш сметка, че само ти и мишките на тавана още дишате.

3) Колко ли години трябва да минат преди безсмислената тежест на изминалите дни най-сетне да разруши брачната клетва? Колко късмет трябва да имаш, та любовта ти да спечели надпреварата с времето?

4) После, вместо да й каже: ,,Докато човек е жив, има надежда'', ,,Нека усмивката стане твой щит'', ,,Най-тъмно е преди зазоряване'' или подобна банална фраза, само я прегърна. Защото нямаше нищо по-хубаво от прегръдката. Това бе едно от нещата, които бе научила от мъжа, чиято фамилия носеше... Понякога наистина бе най-добре да замълчиш, да затвориш неуморимата си уста и да прегръщаш, прегръщаш, прегръщаш...

5) Умореният мозък е най-лесната плячка на параноята.

6) Колкото по-трудно е отварянето на един пакет, толкова по-малко започва да ти пука за съдържанието му.

7) Деветдесет и осем процента от онова, което си мислят хората, изобщо не ги засяга.

8) - В продължение на четири години спях с него два-три пъти седмично - добави Аманда. - Това е близост. Нали?
- Да.
- Също така четири години му перях гащите, чистех му пърхота, за да не се сипе по тъмните му костюми, и ми се струва, че тези неща са много по-интимни от чукането. Ти какво мислиш?

9) Беше страшно да чувства пробуждащия се шепот на не-чак-толкова-чуждите мисли от подсъзнанието си. Бяха като неспокойни ръце, които проверяват дали дъските са заковани здраво, или капакът на кладенеца е наместен добре. Хвана се, че мисли за твърде много ужасии, които по едно или друго време бяха гризали като червей сърцето й: двата кървави зъба, които някога бе открила на пода в тоалетната на едно кино, две дечица, които плачеха прегърнати пред входа на една бакалия, миризмата на Скот, когато той лежеше на смъртния си одър, вперил в нея трескавите си очи, баба Д., която умираше на двора и кракът й потреперваще в предсмъртни гърчове.
Страшни мисли. Страшни образи, които те навестяват, когато луната е залязла, лекарството е свършило и времето е спряло.

10) Някои неща не се забравят. Беше стигнала до убеждението, че тъкмо нещата, които практичният свят отхвърля като ефимерни - неща като песните, лунната светлина и целувките - понякога се оказват непреходни. Може и да бяха глупави, но не изпадаха в забрава. Така и трябваше да бъде.

11) Включваха ли брачните обети задължението да дочетеш признанието на покойния си съпруг за стореното отцеубийство?

Няма коментари:

Публикуване на коментар