събота, 21 декември 2013 г.

Цитати / ''Хари Потър и Даровете на Смъртта'' - Дж. К. Роулинг

1) В книгата се предупреждава, че ако разкъсаш душата си, онова, което остане от нея, ще е много неустойчиво, и то след като си направил само един-единствен хоркрукс!
Хари си спомни думите на Дъмбълдор, че Волдемор е прекрачил извън пределите на ,,онова, което бихме могли да наречем обикновено зло".
- А има ли начин да събереш отново парчетата от душата си в едно? - поинтересува се Рон.
- Да - потвърди Хърмаяни с разсеяна усмивка, - но болката е убийствено мъчителна.
- Защо? Как го правиш? - попита Хари.
- С покаяние - отвърна Хърмаяни. - Трябва наистина да почувстваш какво си извършил. Има бележка под линия. Болката може да те унищожи.

2) - Може да носиш, Потър, белега си като корона, но няма да допусна някакво си седемнайсетгодишно хлапе да ми казва как да си върша работата! Крайно време е да се научиш на уважение!
- Крайно време е да го заслужите!

3) За пръв път се сблъскваха с неоспоримата истина, че заситеният стомах е равнозначен на добро настроение, а празният - на заядливост и тъга.

4) - Добре де - каза объркана Хърмаяни. - Да приемем, че тази Мантия наистина съществува... ами камъкът, господин Лъвгуд? Онова, което нарекохте Животворен камък?
- Какво за него?
- Как е възможно той да е истински?
- Докажи обратното - подкани Ксенофилиус.
Хърмаяни се възмути.
- Но това... извинявайте, но това е направо смехотворно! Как да докажа, че той не съществува? Нима очаквате да взема всички... всички камъчета по света и едно по едно да ги подложа на проверка? Така можете да твърдите, че всичко каквото ви хрумне е истинско, ако единственото основание за убедеността ви е, че никой не може да докаже обратното.

5) - Посредствен, нагъл като баща си, съвсем преднамерено нарушава правилата, дава всичко, само и само да е известен и да е в центъра на вниманието, нахален...
- Виждаш каквото ти се иска да видиш, Сивиръс.

6) - Щом нямате нищо против да умрете - подхвана грубо Снейп, - защо не оставите Драко да ви убие?
- Душата на момчето още не е опустошена толкова много - отвърна Дъмбълдор. - Не искам тя да бъде потъпкана заради мен.

7) За властта са най-годни онези, които изобщо не ламтят за нея.

8) - Ти си истински господар на смъртта, защото истинският й господар не се стреми да избяга от нея. Приема, че трябва да умре, и разбира, че в света на живите има много, много по-страшни неща от това да умреш.

9) - Недей да съжаляваш мъртвите, Хари. Съжалявай живите, и най-вече онези, които живеят без любов.

10) - Накрая ми кажете... - рече Хари - това тук истинско ли е? Или се случва вътре в главата ми?
Дъмбълдор го озари с усмивка и гласът му прозвуча в ушите на Хари силен и ясен, макар че ярката мъгла отново се спусна и замъгли силуета му.
- Разбира се, че се случва вътре в главата ти, Хари, но защо, да му се види, това да означава, че не е истинско?

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар