петък, 6 декември 2013 г.

Цитати / "Черен лед" - Дийн Кунц

1) Като дете във фермата никога не си бе давал сметка, че приключенията са трудна работа, макар да разбираше, че има опасности. За едно дете опасностите имат своя чар. Когато порасна обаче, след като загуби своите родители, покосени от болест, и опозна жестоката страна на света, той вече не виждаше никаква романтика в смъртта. Въпреки това от време на време се отдаваше на особена извратена носталгия по изгубената си невинност, позволявала му навремето да открие известно възбуждащо привличане от поемането на смъртни рискове.

2) Той не беше атеист. Бе видял чудовищните действия, които извършваха водачите на обществото, когато вярваха, че няма Бог; знаеше, че в свят, който отрича вярата в божието възмездие и живота след смъртта, не може да има надежда и правосъдие. Господ трябваше да съществува, защото иначе нямаше какво да попречи на човечеството да се самоунищожи.

3) - Не, ти имаш силен инстинкт за оцеляване. Това е признак за здрав разум.
- Освен ако инстинктът ми не е толкова силен, че ми пречи да разбера безнадеждността на положението. Това вече може да е признак на лудост.

4) - Обсебен съм от тази идея.
- О, знам как е. Писането на първата една трета на книгата направо може да се сравнява със сексуален оргазъм. Скоро обаче губиш това чувство. Повярвай ми. Във втората третина просто опитваш да докажеш нещо пред себе си. А последната просто се превръща във въпрос на оцеляване.

5) - Аз? Герой? Мило момче, аз съм на светлинни години от това.
- Не и според мен.
- През повечето време съм уплашена до смърт.
- Героите могат да изпитват страх и пак да си останат такива. Точно затова са герои - действат въпреки страха.

6) - Най-накрая всичко ще се оправи.
- Кога?
- О, може би след двайсет години.
Той се засмя:
- Мили Боже, надявам се да не ме прецакват през цялото време.
- Може и по-дълго. Не е ли точно това животът? Малко по малко, ден след ден, с мъчителен инат да се учим как да правим така, че да ни прецакват по-малко.

7) Никой не знае какво се крие в главата на друг човек. Дори приятел, любим, добър познат може да крие някакви тъмни помисли, някакво неописуеми желание. Всяко човешко същество е тайнство, обгърнато с мистерия. В постоянното преследване на приключения Хари контактуваше с по-малък брой хора, отколкото би срещал в някоя нормална професия, и при всяко ново предизвикателство основният му противник винаги беше на друг човек, а майката Природа. Природата можеше да е сурова, но никога подла, разрушителна и безстрастна или съзнателно жестока; при което и да е състезание с нея той никога не се тревожеше, че ще загуби заради измама или предателство.

8) Макар, че всички изглеждаха спокойни и уверени, Горов надушваше страха в командната зала. Това не беше просто преувеличение, нито метафора. Страхът наистина миришеше - на пот. Студена пот. Всички в помещението се потяха. То направо вонеше на страх.

9) Освен манекените и министър-председателите никой не е постигнал нищо, като стои неподвижно.

10) Не можеш да убедиш един човек в правотата си, като просто му попречиш да изкаже мнението си.

11) Глупак е бил да си помисли, че може да се измъкне от ужаса на детството си. В крайна сметка никое агне не се разминава с кланицата.

Ако искате да следите публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар