четвъртък, 7 ноември 2013 г.

Усмивката


Живеем в такова тъжно време, в което усмивката отправена към непознат, може да предизвика дори намръщване в него, въпросителен поглед или учтивото "не се познаваме, съжалявам". Ако сте мъж около 30те си години, най-вероятно хората ще се отдалечат от вас. Майката би предупредила детето си, че такива чичковци искат само едно, младите момичета възмутено ще обърнат гръб, а може да чуете и някоя обидна дума от случаен младеж.
Къде сгрешихме и защо ни се налага да живеем в такъв свят? Една усмивка, едно извиване на устните може да предизвика куп негативни мисли, реакции и последствия.
Аз, за себе си, си наложих, че трябва да се усмихвам по-често. Попринцип съм човек, най-често затворен в собствените си мисли, не обръщащ внимание на случващото се около него. Не осъзнавах (или пък осъзнавах, но не се впечатлявах), че хората ме смятат за негативно настроен човек, пълен непукист, който често е в лошо настроение. Wait... what?!
По моите виждания, аз се усмихвам често и на всеки. Явно не съм оставяла такова впечатление в останалите, затова започнах да се усмихвам още по-често и наистина на абсолютно всеки.
За кратко време се запознах с всякакви физиономии. Със задоволство мога да отбележа, че повечето хора отвръщат на усмивката. Рядко, но се случваше, усмивките се превръщаха в смях, а смехът е ясен знак, че между хората може да се породи и приятелство.
Някои хора лепваха почти невидима усмивка, но важното беше, че тя е там. Други пък приемаха усмивката като поздрав и в отговор ми помахваха.
Разбира се, имаше хора, които посрещаха усмивката ми с каменно лице и както споменах в началото, с въпросително изражение. Колкото и добри да бяха намеренията ми, такова отношение най-често сковаваше моята усмивка и започвах да я чувствам изкуствена. В началото се притеснявах и смущавах от леденото сърце и отношение на хората, които търсеха смисъл и причина в една обикновена усмивка. Несъзнателно приемах тези хора за лоши, въпреки, че знам, че не са. Няма лоши хора. Има хора, които са били разочаровани, наранени, отхвърлени, забравени, нагрубени, обидени, изоставени... но не и лоши. Знаех, че може би срещам точно такива хора зад някои от каменни изражения срещу мен. Научих се да ги приемам и да им отправям дори повече усмивки и по-често.
Срещам и хора, които носят този позитивизъм в себе си, но все още не знаят как най-лесно да го извадят от себе си. Усмихвах се на някой и виждах как този някой после ме наблюдава с любопитство, сякаш очаква да направя още нещо, което хората не правят. Може би кълбо напред в средата на улицата. :) Такива хора най-често първо ме гледат с любопитство и очакване, но скоро започват да виждат истинските ми намерения събрани в една усмивка и започват да отвръщат на отправените усмивки.
Най-интересното е, че започнах да раздавам толкова усмивки заради себе си, не заради другите. Нямах намерение да се запознавам с хорските изражения, скрити истории, въпроси, очаквания и усмивки. Една усмивка отправена дори към стената повишата настроението, било то и с 1%. Постепенно обаче открих, че една усмивка може да оправи настроението не само на един човек. Понякога на двама, понякога на трима, четирима. Зависи колко човека се заразяват от внезапно избухналата бомба от открити зъби. :)
Живеем в свят, в който усмивката към непознат е нещо нетипично, странно, лишено от смисъл, подозрително, глупаво. Повечето хора вярват, че дори е трудно да се усмихнеш на непознат. Признавам, че в началото и моите лицеви мускули имаха собствено мнение и сякаш ме питаха ''какво въобще се опитваш да правиш?''. Но започне ли веднъж човек да практикува тези изблици на добро настроение, вижда, че това е най-лесното нещо, най-бързият начин да заличиш/забравиш лошите си, негативни мисли, а да помогнеш в същото и на някой друг.
Нека не си мислим, че трябва да се усмихваме, само когато сме щастливи. Понякога трябва да се усмихваме именно защото не сме. Можем да заблудим себе си в началото, а заблудата лесно се превръща в истина.
Да не забравям да спомена, че една усмивка между непознати означава, че тези хора вече не са непознати!
В заключение...
Усмивката не е поздрав, не е въпрос, не е изискване, не е очакване, не е покана, не е любопитство, не е фалшива. Тя нищо не изисква/иска, но страшно много дава. Усмивката е... усмивка. Абсолютно лишена от логика. Не боли, не наранява, но може да лекува.
Усмивката е абсолютно безплатна терапия!
Това е призив към всички четящи: Нека се усмихваме по-често и на повече хора. Ако не сте съгласни с написаното, направете си поне един малък експеримент. Само днес!! Само днес се усмихвайте на всички. Ако вечерта не виждате разлика и се чувствате глупаво, не го правете повече! Ако видите и почувствате обаче разликата.... Е, вие си знаете! :)

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар