Когато изгледам обаче филм, за когото ще мисля поне няколко дни след това, няма как да не го отбележа по някакъв начин... някъде.
Преди минути преживях филма A Beautiful Mind... Не просто изгледах, а буквално преживях. Много рядко се случва да гледам филм, който ме кара да усещам едно такова вътрешно трепване, сякаш всичко се случва на мен и лично ме засяга.
Актьорската игра беше брилятна! Нареждам този филм в краткия лист на любимите!
Чувствам, че каквото и да кажа, ще е прекалено малко и незначително, за да опиша впечатленията си.
Филмът не е само за този красив ум и човека, който го притежава. Филмът е за силата на любовта, за борбения човешки дух, за силата на хората, за подкрепата, за трудностите, за реалността и илюзията, за приятелството... и за малко математика и физика.
Бих поставила оценка 15 по десетобалната система - на режисьори, сценаристи, актьори, озвучители...и на всички останали участвали в тази продукция.
Това е един от малкото филми, задържали вниманието и интереса ми през всяка една минута. Нито за секунда не помислих да отделя очи от екрана, докато гледах.
Поставях се на мястото на всеки един от персонажите.
Мислех си как ще се почувствам и какво ще правя, ако разбера, че всичко, което приемам за реалност всъщност е лъжа, халюцинация. Какво ще стане, ако най-добрият ми приятел не съществува, въпреки всички споделени моменти и нещата, които сме преживяли заедно?! Как мога да му обърна груб, само защото ме уверяват, че не съществува? Лесно ли се загърбва миналото?!
Какво бих направила, ако човека, когото обичам се превърне в заплаха за себе си, за мен и за детето, което имаме? Бих ли останала, бих ли се борила с него, бих ли преживявала кошмарите отново и отново? Няма ли да е по-лесно да си тръгна? Да се върна, когато ще съм сигурна в него и с него...
Трябват велики умове, наистина велики умове, за да вземат правилните решения в такива моменти. Гениален ум ще е нужен на човек, решил да се изправи сам срещу осъзнатата лудост. Във филма виждаме как самата лудост, може да доведе до още по-голяма такава, ако човек не съумее да разграничава случващото се и това, което си мисли, че се случва.
Важно е, човек да не се отказва да се бори и да подкрепя борещите се... Защото любовта е причината. Тя е всички причини.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella
Няма коментари:
Публикуване на коментар