2) Дните ми са прекалено заето и напрегнати, за да си позволя да пътувам. Дори не гледам телевизионните канали от типа на ,,Нешънъл Джиографик''. Радостите на живота могат да се открият навсякъде. Далечните кътчета на планетата предлагат само екзотични начини да страдаш.
3) Сигурно виждам мъртъвците и дори съм в състояние да ги пипна не защото наистина е така, а защото ми се иска да е така. Може би с помощта на тази неведома сила ще мога да победя смъртта.
Свръхестествената ми дарба може би се крие не в ума, а в сърцето. Сърцето е художникът, който нанася багрите си върху всичко, което го безпокои и тормози, и по този начин проектира върху платното една по-ярка и по-туширана версия на истината.
4) Кръвта от насилствена смърт потриса дори онези, които са свикнали с гледката й. Червените пръски, капки, локви и дири създават неопределен роршахови фигури, в които човек разчита само едно значение: че съществуването му е уязвимо и че наистина е смъртен.
Отчаяните алени отпечатъци от длани на стената бяха езикът на знаците, използван от жертвата: ,,Пощади ме, помогни ми, не ме забравяй, отмъсти за мен''.
5) Някои смятат, че убийството се корени в алчността, но самата алчност рядко мотивира един човек да извърши убийство. За повечето покушения над личността причината, колкото и зловеща да е тя, е една и съща: хората, заслепени от насилие, убиват онези, на които завиждат и на които мечтаят да приличат.
6) Нещата, за които се тревожим най-много, никога не са тези, които пряко ни засягат. Винаги ни забиват най-коварно ножа в гърба, когато гледаме в съвсем друга посока.
7) Също като майка му природата го беше орисала с нещо, което застрашаваше живота му. Той имаше чупливи кости, майка му - ослепителна красота.
8) Сърцето не може да живее само по законите на логиката. Абсурдността е много ефикасно лекарство, стига да не се предозира.
9) - Аз съм щастлив и доволен - уверих го.
Той помълча, после отвърна:
- Ти си в душевен мир, синко. Има голяма разлика.
10) Писането е един вид душевна химиотерапия срещу психологическите ракови тумори.
11) С очите и поведението си той е способен да изрази такова презрение към човешката раса, за каквото писател минималист като Кормак Макарти биха му трябвали двайсет страници.
12) - Още по-удивително е, че рядко съм те виждал да мамиш самия себе си - продължи Ози.
- Защо не предложите на Църквата да ме канонизира, сър?
- Ако отговаряш така невъзпитано на по-възрастните, няма да те пратят при светиите.
- Жалко, а аз се надявах след време да имам ореол. Ще ми бъде като удобна нощна лампа.
13) Ако човек не се присмива открито на приятеля си, тогава той не му е истински приятел. Как иначе ще разбереш какво да избягваш да казваш, за да не станеш за смях на околните?
14) Ако човек е готов да плати солидна сума за бутилирана вода, дали някой ден, ако започнат да го предлагат в магазините, няма да плаща и за торба с чист и свеж въздух от Скалистите планини?
15) Колкото е по-плитка една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат нейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.
16) Косъмчетата на тила ми настръхнаха. Някои хора твърдят, че така Бог ни предупреждава за намиращото се наблизо зло, но моите наблюдения сочеха, че реагирам така и когато ми сервират брюкселско зеле.
17) Сляпото следване на ирационалното е равносилно на чиста лудост. Но ревностното придържане само към рационалното, като в същото време се отрича съществуването на каквито и да било мистерии на живота и неговото значение - това е не по-малка лудост, отколкото фанатизма и невежеството.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
