петък, 22 януари 2016 г.

Цитати / ''Белжар'' - Мег Уолицър

1) Има място, където изгубените отиват, за да бъдат намерени.

2) - Всички имаме само един глас - казва госпожа Куенел. - А светът е толкова шумен. Понякога си мисля, че тъкмо тихите - кимва към грубото момче, - са открили, че най-добрият начин да привлекат вниманието на хората е не да викат, а да шепнат. Така всеки е вслушва малко повече.

3) - Всеки - продължава тя, като ни оглежда до един, - има какво да каже. Но не всеки може да понесе да го каже. Вашата задача е да намерите начин.

4) Интересно как можеш да живееш толкова дълго, без да имаш нужда от някого, но после го срещаш и вече постоянно изпитваш тази нужда.

5) Може би когато заговориш за една книга, в един момент започваш да говориш за себе си.

6) Бързо се оглеждам в огледалото на тоалетката и тогава виждам мъничката смучка, която Грифин ми е направил на врата. Момчетата не могат да не оставят някакви следи; разпръскват ги напосоки като камъчета в езеро.

7) Да разбереш какво изпитва някой друг човек, някой, който не си ти; да погледнеш под капака, така да се каже. Да погледнеш дълбоко вътре. Ето това трябва да прави писането.

8) Хората само разправят как вече нямало нужда да се чете литература - нямало да помогне на света. Всички трябвало да говорят мандарин и да се научат да програмират компютри. Повече млади хора трябвало да се реализират като учени, техници, инженери и математици.
Да, изглежда сериозно и разумно. Но не може човек да каже, че наученото в часа по литература няма значение. Че великите писалите не променят света.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар