Зона 51: Мисията

Третата книга подлага под съмнение историята на човечеството. Или по-скоро показва какво се крие зад всичко, което хората не могат да си обяснят, но приемат като част от миналото си. Книгата показва, че хората никога не са били задвижващата сила. Човечеството е просто сборище от марионетки, а конците са се дърпали и все още се дърпат от други раси от други планети, които не са спирали да водят война помежду си.
Книгата въвежда много нови имена и образи, прелита между много различни точки на Земята и извън нея. На моменти е трудно да се проследи случващото се, да се свържат имената със събитията и да се разбере логическата последователност на действието.
Човечеството отново е разделено, отново няма единствено и подкрепа. Хора като Търкот и Дънкан, които не симпатизират на крайностите, към които народите се стремят, се намират между чука и наковалнята. Единственото правилно нещо е, да не се играе по правилата. Те нарушават правомощията си, с готовност да пожертват себе си, за да спасят другите.
В книгата се сблъскваме и с един коварен вирус, известен като ''Черната смърт'', който се появява периодично и значително намалява числеността на населението на планетата Земя. Но този път е по-страшно, защото смъртността е 100%. Няма оцелели. А вирусът скоро ще достигне и Америка. Хората, наели се с трудната задача да разберат откъде идва, не след дълго откриват истината, която е по-страшна от самият вирус, а именно това, че той е изкуствено създаден - с цел унищожаване на 100% от човешката раса. Тайните са по-силни от човешкия живот, всички следи са заличени. Търкот  и хората му са по петите на нещо, което не оставя следи. Нещо, което никой никога не е откривал. Те се опитват да открият ''Мисията'', но дори най-малката грешка би струвала живота на всички тях. Защото връщане назад няма.
Различни организации, тайни и не толкова, са принудени да си съдействат, но разминаването на интересите, недоверието и всичко, което остава скрито под повърхността, пречат за ефективност в съвместната работа. Никой няма доверие на никого. Хората не са хора, историята не е истинска, болестите не се лекуват, а смъртта е сигурна. В моменти, когато хората трябва да са единни, те се унищожават взаимно, защото са свикнали единствено да воюват помежду си и не познават враг, различен от този. Когато на карта е заложено всичко, а човечеството е въвлечено в битки, за които не е узряло, прогнозите не са оптимистични.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!