За Св. Валентин и патриотизма

Днес е 14-ти февруари. Не, по-скоро е Свети Валентин. Празникът на любовта. Така го разбирам аз, така го и празнувам. Напълно приемам обвиненията, че не съм патриот и предавам българските традиции, отказвайки да бъда част от компания, която се доказва като можеща да изпие ненужно големи количества вино и да качи същото количество снимки във фейсбук по този повод. Разбирам, че е модерно да се плюе по всичко, което не разбираме и не харесваме, но аз никога не съм се водила по модата.
Обичам да обичам и обичам да показвам, че обичам. Днес ще покажа на приятелите и родителите си, че ги обичам. Не само днес. Обичам ги всеки ден, но днес ще отпразнувам чувствата си към тях. Ще празнувам това, че те присъстват в моя живот и ме подкрепят. Ще празнувам, защото тези хора са ми показали какво е любовта. Без тях нямаше да знам какво е да даваш и да получаваш любов. Нямаше да знам какво е да си обичан и да обичаш. Да, и аз се събудих сама днес. Нямам човек до себе си, защото дългогодишните ни отношения приключиха непосредствено преди празника. Това не означава провален празник. Означава единствено, че мога да внеса още смисъл в този ден. Ще отпразнувам и всички спомени, които съм имала и ще отделя минута от времето си, за да изкажа мислено благодарността си към този човек, който ме научи какво е търпение, компромис, взаимна любов, уважение и доверие.
На нова година сме свикнали да си правим равносметка за изминалата и планове за предстоящата година, на рождените си дни си даваме сметка колко неща са се промени за една година, на първи юни винаги се сещаме с умиление за безгрижното си детство, а на 8-ми март, никой не отказва да подари на майка си едно цвете. Всеки празник ни кара да погледнем нещата с други очи, учи ни да оценяваме малките неща, събрани в моментите, които никога няма да се върнат.
В социалните мрежи целогодишно споделяме картини и отразяваме празници като Денят на усмивката, на приятелството, на бирата, на фотографа, на това и на онова. Иронията идва от това, че хората са най-негативни, когато стане въпрос за ден, в който се празнува любовта.
За мен чувствата са без националност, затова от сърце се смея на хората, отказващи да празнуват, защото празникът не е български. Обществото ни е болно, живеем в една криворазбрана цивилизация, напоена с псевдо-патриоти, сред които е на мода да се мрази, да се плюе и да не се прави разлика между черно и бяло. Важното е, винаги да сме в опозиция, независимо за какво става на въпрос.
Вместо да се подвеждаме по стадото, трябва да поспрем и да помислим със собствените си глави. Днес обичаме ли? Обичат ли ни? Ако отговорът е ''да'' на поне един от въпросите, значи можем да отпразнуваме този факт.
Казват, че любовта и виното са добра комбинация. А от личен опит мога да споделя, че бирата също върви добре.