сряда, 20 януари 2016 г.

Зона 51: Отговорът

След като вече изказах мнението си за Зона 51: Началото, време е да споделя впечатленията си и от втората книга от поредицата.
Във втората част на историята, за съжаление, се сбогувах с един от хората, на които симпатизирах от първата книга.
Тук светът е на прага на война, точно в момент, когато е жизнено важно хората, населяващи планетата Земя да са единни и да се подкрепят, а не да се унищожават помежду си и да укриват знания. Скритите американци, китайци и руснаци в планината Циан Лин, която е изкуствено направена, за да съхранява артефакти от извънземните раси и в която човешки крак не е стъпвал, виждат живо доказателство, че готовността за съдействие и сработването между различните нации, е единственият шанс за оцеляване. Защото тук вече не става на въпрос за конфликти между различните страни, във втората книга се разразяват конфликти между различни планети, а липсата на единство и подкрепа между жителите на една от планетите, не дава големи шансове за спечелване на предстоящите битки.
Във втората книга най-накрая се осъществява контакт с извънземните, тъй наречените аирлианци, които обещават мир и тръгват с бойни кораби към Земята. Но монетата винаги има две страни и скоро се разбира, че компютрите (стражите), които са останали на Земята от извънземните раси, имат различни мнения относно историята на аирлианците и кой е бил добрият и кой лошият, съответно дали хората не са се подвели и не са гласували доверие на не-когото трябва? Когато остават броени часове до пристигането на извънземните кораби на Земята, и по-точно - в центъра на Ню Йорк, а цялото общество е затаило дъх и наблюдава с ококорени очи, очаквайки да види най-голямата сензация в историята на човечеството, Майк Търкот има съвсем други намерения. За човек, който е оцелял след работата си в Зона 51 и човек, успял да влезе и да излезе от планината Циан Лин, където професор Нейбингър успява да му предаде знанията си, Майк Търкот има различна гледна точка и е готов да се изправи срещу всеки опитал се да провали плановете му. Харесва ми неговият бунтарски дух, който не се страхува да застане сам срещу всички, когато е убеден в правотата си. Със своята интелигентност и смелост, съчетани с остър ум и креативност, Майк Търкот е готов да направи нещо, което никой преди него не е успявал. Само той знае колко е хубаво да се прибереш у дома, след изтощителните битки, към които тръгваш сам.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар