1) Понякога си мисля, че създавайки човека, Бог малко е надценил възможностите си.
I sometimes think that God in creating man, somewhat overestimated His ability.
2) Понякога канонизирахме героите си. Съвременният метод е да ги опошляваме. Евтините издания на велики книги могат да бъдат очарователни, но евтините издания на велики хора са абсолютно отвратителни.
Formerly we used to canonize our heroes. The modern method is to vulgarize them. Cheap editions of great books may be delightful, but cheap editions of great men are absolutely detestable.
3) Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си.
No man is rich enough to buy back his past.
4) Изкушаваме се да определим човека като рационално животно, което винаги изпада в гняв, когато го призовават да действа според съветите на разума си.
... one is tempted to define man as a rational animal who always loses his temper when he is called upon to act in accordance with the dictates of his reason.
5) Сигурно е доста порядъчен. Никога досега не сме чували името му, а в днешно време това говори страшно много за един мъж.
He must be quite respectable. One has never heard of name before in the whole course of one's life, which speaks volumes for a man, nowadays.
6) Морализиращият мъж винаги е лицемер, а морализиращата жена неминуемо е грозна.
A man who moralizes is usually a hypocrite, and a woman who moralizes is invariably plain.
7) За човека не винаги може да се съди според делата му. Може да спазва закона, а да не струва пукната пара. Може да нарушава закона и въпреки това да е свестен човек.
A man cannot always be estimated by what he does. He may keep the law, and yet be worthless. He may break the law and yet be fine.
8) Лейди Уиндрмиър: Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно й харесва, когато той й говори куп неща, които не мисли.
Lady Windermere: ... I don't like compliments, and I don't see why a man should think he is pleasing a woman enormously when he says to her a whole heap of things that he doesn't mean.
9) Той е от онези ужасно слаби характери, които не се поддават на въздействие.'
He is one of those terribly weak natures that are not susceptible to influence.
10) Ако един мъж е джентълмен, той знае достатъчно, а ако не е, всяко знание е в негова вреда.
If a man is a gentleman, he knows quite enough, and if he is not a gentleman, whatever he knows is bad for him.
11) Мисис Алънби: Идеалният мъж... трябва винаги да казва много повече, отколкото мисли, и да мисли много повече, отколкото казва.
Mrs. Allonby: The Ideal Man... he should always say much more than he means, and always mean much more than he says.
12) Онова, което човек наистина има, е онова, което е в него самия. Всичко извън него е без значение.
What a man really has, is what is in him. What is outside of him should be a matter of no importance.
13) Мъжете, които се опитват да направят нещо за света, винаги са непоносими, а онези, за които светът е направил нещо, са чаровни.
Men who are trying to do something for the world, are always insufferable, when the world has done something for them, they are charming.
14) Човек може да повярва в невъзможното, но никога в невероятното.
Man can believe the impossible, but man can never believe the improbable.
15) Човек не бива никога да вярва на жена, която казва истинската си възраст. Жена, която е способна да съобщи възрастта си, е способна да каже какво ли не.
One should never trust a woman who tells one her real age. A woman who would tell one that, would tell one anything.
16) Жените са създадени, за да бъдат обичани, не за да бъдат разбирани.
Women are meant to be loved, not to be understood.
17) Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.
I don't think there is a woman in the world who would not be a little flattered if one made love to her. It is that which makes women so irresistibly adorable.
18) Тя никога няма да се влюби в теб, ако не ходиш постоянно по петите й. Жените обичат да им досаждат.
She'll never love you unless you are always at her heels; women like to be bothered.
19) Мисис Албъни: Ние, жените, обожаваме неудачниците. Те се осланят на нас.
Mrs. Allbony: We women adore failures. They lean on us.
20) Жените ни обичат заради недостатъците ни. Ако имаме достатъчно недостатъци, са готови да ни простят всичко, дори и огромния ни интелект.
Women love us for our defects. If we have enough of them, they will forgive us everything, even our own gigantic intellects.
21) Всяка жена е бунтарка и обикновено се бунтува яростно против себе си.
Every woman is a rebel, and usually is wild revolt against herself.
22) Тя изглежда като жена с минало. Така е с повечето хубави жени.
She looks like a woman with a past. Most pretty women do.
23) Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във въд на дребни.
Women give to men very gold of their lives. But they invariably want it back in small change.
24) Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа - винаги. В това е разликата между половете.
Women are never disarmed by compliments. Men always are. This is the difference between the sexes.
25) Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никакв жена.
If a woman can't make her mistakes charming, she is only a female.
26) Предпочитам жените с минало. Винаги е дяволски интересно да разговаряш с тях.
I prefer women with a past. They're always do damned amusing to talk to.
27) Хората, които броят своите пилци, преди да са се излюпили, постъпват много разумно, защото пилетата така абсурдно тичат насам-натам, че е невъзможно да ги преброиш точно.
People who count their chickens before they are hatched, act very wisely, because chickens run about so absolutely that it is impossible to count them accurately.
28) Винаги можеш да бъдеш любезен към хората, за които не те е грижа.
One can always be kind to people about whom one cares nothing.
29) Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.
Whenever people talk to me about the weather, I always feel certain that they mean something else.
30) Днес хората знаят цената на всичко и стойността на нищо.
Nowadays people know the price of everything and the value of nothing.
31) Днес повечето хора умират от нещо като подлизурско здравомислие и твърде късно установяваме, че единственото, за което никога не съжаляваме, са нашите грешки.
Nowadays most people die of a sort of creeping common sense, and discover when it is too late that the only things one never regrets are one's mistakes.
32) Всяко изкуство е безнравствено. Защото целта му е емоцията заради самата емоция, а целта на живота е емоцията, насочена към действие.
All art is immoral. For emotion for the sake of emotion is the aim of art, and emotion for the sake of action is the aim of life.
33) Изкуството е най-наситеният вид Индивидуализъм, който светът познава.
Art is the most intense mode of Individualism that the world has known.
34) Живеем в епоха, в която хората се отнасят към изкуството, сякаш е предназначено да бъде някаква форма на автобиография.
We live in an age when men treat art as if it were meant to be a form of autobiography.
35) Съвременните картини са несъмнено приятни за гледане. Поне някои от тях. Но е абсолютно невъзможно да живееш с тях - прекалено са умни, прекалено настойчиви, прекалено интелектуални. Смисълът им е прекалено очевиден, а методът - прекалено ясно определен. Онова, което имат да ти кажат, се изчерпва твърде бързо и после стават досадни като роднини.
Modern pictures are, no doubt, delightful to look at. At least, some of them are. But they are quite impossible to live with; they are too clever, too assertive, too intellectual. Their meaning is too obvious, and their method too clearly defined. One exhausts what they have to say in a very short time, and then they become as tedious as one's relations.
36) Лошите художници винаги се възхищават взаимно на творбите си. Наричат това широкомислие и освободеност от предрасъдъци. Но истински великият художник не може да си представи някой да изобразява живота или красотата по начин, различен от избрания от него.
Bad artists always admire each other's work. They call it being large-minded and free from prejudice. But a truly great artist cannot conceive of life being shown, or beauty fashioned, under any conditions other than those he has selected.
37) Макар да изглежда парадоксално - а парадоксите винаги са опасни, все пак е вярно, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството - на живота.
Paradox though as it may seem - and paradoxes are always dangerous things - it is none the less true that life imitates art far more than art imitates life.
38) Единствените познати ми художници, които са приятни като личности, са слаби художници. Добрите съществуват само в това, което създават, и следователно са напълно безинтересни само по себе си.
The only artists I have ever known, who are personally delightful, are bad artists, good artists exist simply in what they make and consequently are perfectly uninteresting in what they are.
39) Изкуството всъщност отразява зрителя, а не живота.
Is it the spectator, and not life, that art really mirrors.
40) Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
Life is much too important a thing ever to talk seriously about it.
41) Истинският ти живот често е животът, който не живееш.
One's real life is so often the life that one does not lead.
42) Не бива да откриваш символи във всичко, което виждаш. Това прави живота невъзможен.
You must not find symbols in everything you see. It makes life impossible.
43) Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността означава смърт.
To believe is very dull. To doubt is intensely engrossing. To be on the alert is to live; to be lulled into security is to die.
44) Смехът е първичното отношение към живота - подход, който оцелява само у художниците и престъпниците.
Laughter is the primeval attitude towards life - a mode of approach that survives only in artists and criminals.
45) Как другите наричат миналото ти несъмнено има много общо с тях, но нищо общо с теб. Който се вглежда в миналото си, не заслужава бъдеще, което да очаква.
What other people call one's past has, no doubt, everything to do with them, but absolutely nothing to do with oneself. The man who regards his past is a man who deserves to have no future to look forward to.
46) Когато боговете искат да ни накажат, те изпълняват молитвите ни.
... when the gods wish to punish us they answer our prayers.
47) Задачата ни е да осъзнаем света такъв, какъвото го виждаме, а не да го променим според представата си за него.
Our business is to realize the world as we see it, not to reform in as we know it.
48) Ако човек се отнася към живота артистично, мозъкът му е в сърцето му.
If a man treats life artistically, his brain is in his heart.
49) От тази художествена гледна точка, главното, което превръща живота в провал, е онова, което му придава отблъскваща сигурност - фактът, че никога не можеш да изживееш повторно съвсем същата емоция.
The chief thing that makes life a failure from this artistic point of view is the thing that lends life its sordid security, the fact that one can never repeat exactly the same emotion.
50) Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.
Life is not complex. We are complex. Life is simple and the simple thing is the right thing.
51) Човечеството се взема прекалено на сериозно. Това е първородният грях на света. Ако пещерните хора умееха да се смеят, Историята може би щеше да бъде различна.
Humanity takes itself too seriously. It is the world's original sin. If the cavemen had known how to laugh, History would have been different.
52) Само най-великите майстори на стила успяват да бъдат неясни.
Only the great masters of style ever succeed in being obscure.
53) Юго и Шекспир взето заедно са изчерпали всички теми. Вече е невъзможно да бъдеш оригинален - дори в греха. Затова не са останали истински емоции, а само необичайни епитети.
Between them Hugo and Shakespeare have exhausted every subject. Originality is no longer possible - even in sin. So there are no real emotions left - only extraordinary adjectives.
54) Романтичната обстановка е възможно най-лошата за романтичния писател.
Romantic surroundings are the worst surroundings possible for a romantic writer.
55) Най-лошото в която и да е романтична любов е, че след нея ставаш толкова неромантичен.
The worst of having a romance of any kind is that it leaves one so unromantic.
56) Мога да се преструвам, че изпитвам страст, която не изпитвам, но не и такава, която ме изгаря като огън.
I might mimic a passion that I do not feel, but I cannot mimic one that burns one like fire.
57) Една целувка може да провали цял живот.
A kiss may ruin a human life.
58) Да се занимаваш с това какво е правилно и какво е грешно в поведението свидетелства за изостаналост в умственото развитие.
Any preoccupation with ideas of what is right or wrong in conduct shows an arrested intellectual development.
59) Умереността е фатална. Нищо не постига такъв успех като крайността.
Moderation is a fatal thing. Nothing succeeds like excess.
60) Скуката е сериозност, навършила пълнолетие.
Dullness is the coming-of-age of seriousness.
61) Трябва винаги да си малко невероятен.
One should always be a little improbable.
62) В Англия хората се опитват да бъдат блестящи още на закуска. Ужасно! Само скучните хора са блестящи на закуска.
In England people actually try to be brilliant at breakfast. That is so dreadful of them! Only dull people are brilliant at breakfast.
63) Докато гледат на войната като на зло, тя винаги ще има притегателна сила. Ако започнат да я смятат за нещо просташко, тя ще загуби популярността си.
As long as war is regarded as wicked, it will always have its fascination. When it is looked upon as vulgar it will cease to be popular.
64) Той няма нищо, но изглежда всичко. Какво повече може да иска човек?
He has nothing, but he looks everything. What more can one desire?
65) Маската ни казва повече от лицето.
A masks tells us more than a face.
66) Само интелектуално заблудените могат да спорят.
It is only the intellectually lost who can argue.
67) Когато хората ни говорят за другите, обикновено са скучни. Когато ни говорят за себе си, почти винаги са интересни и ако можехме да ги накараме да млъкнат, когато станат досадни, със същата лекота, с която можем да затворим отегчила ни книга, биха били направо съвършени.
When people talk to us about others they are usually dull. When they talk to us about themselves they are nearly always interesting, and if one could shut them up, when they become wearisome, as easily as one can shut up a book of which one has frown wearied, they would be perfect absolutely.
68) Добре възпитаните противоречат на другите. Мъдрите противоречат сами на себе си.
The well-bred contradict other people. The wise contradict themselves.
69) Когато се съгласяват с мен, все имам чувството, че съм сгрешил.
When people agree with me I always feel that I must be wrong.
70) Умът на наистина добре информирания човек е нещо ужасно. Той прилича на магазин за вехтории, пълен с грозотии и прах и всичко в него се продава на по-висока цена, отколкото струва.
The mind of a thoroughly well-informed man is a dreadful thing. It is like a bric-brac shop, all mosners and dust, with everything priced above it's proper value.
71) Винаги преотстъпвам добрия съвет. Това е единственото, което може да се направи с него. За теб самия той никога не е от полза.
I always pass on good advice. It is the only thing to do with it. Is is never any use to oneself.
72) Намери израз на скърбта и тя ще ти стане скъпа. Намери израз на радостта и ще усилиш щастието.
Find expression for a sorrow, and it will become dear to you. Find expression for a joy, and you intensify its ecstasy.
73) Ако искаш да разбереш другите, трябва да засилиш индивидуализма си.
If you wish to understand others you must intensify your own individualism.
74) А, той понякога си взема алкохолна ваканция.
Oh, he occasionally takes an alcoholiday.
75) Именно защото един човек не може да прави нещо, става негов съдник.
It is exactly because a man cannot do a thing that he is the proper judge of it.
76) Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.
There are many things that we would throw away, if we were not afraid that others might pick them up.
77) Роднините са просто досадна група хора, които нямат и най-малка представа как да живеят, нито най-елементарен усет кога да умрат.
Relations are simply a tedious group of people, who haven't got the remotest knowledge of how to live, nor the smallest instinct about when to die.
78) След една хубава вечеря можеш да простиш всекиму, дори на собствените си роднини.
After a good dinner one can forgive anybody, even one's own relations.
79) Можеш да съдиш за един човек по въздействието му върху неговите приятели.
One has a right to judge a man by the effect he has over his friends.
80) Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи.
When we are happy we are always good, but when we are good we are not always happy.
81) Не е добре за духа да гледаш слаба актьорска игра.
It is not good for one's morals to see bad acting.
82) Нищо не ме наскърбява повече от това да открия добродетел у човек, в когото никога не съм очаквал да я има. Все едно да откриеш игла в купа сено. Тя те убожда. Ако притежаваме някаква добродетел, трябва да предупреждаваме другите за нея.
Nothing is more painful to me than to come across virtue in a person in whom I have never expected its existence. It is like finding a needle in a bundle of hay. It picks you. If we have a virtue we should warm people of it.
83) Истината престава да бъде истина, когато в нея вярва повече от един човек.
A truth ceases to be true when more than one person believes in it.
84) Давате на децата си календара на престъпленията в Европа и наричате това история.
You give the criminal calendar of Europa to your children under the name of history.
85) Обичам да гледам гении и да слушам красиви хора.
I like looking at geniuses, and listening to beautiful people.
86) В трагедията на другите винаги има нещо безкрайно низко.
There is always something infinitely mean about other people's tragedies.
87) Цената за едно усещане никога не е прекалено висока.
One could never pay too high a price for any sensation.
88) Опитът е думата, с която назоваваме грешките си.
Experience is the name every one gives to their mistakes.
89) Ние наблюдаваме себе си и самото чудо на спектакъла ни омагьосва. Аз съм единственият човек на света, когото искам да опозная напълно, но точно сега не виждам много възможност за това.
We watch ourselves, and the mere wonder of the spectacle enthralls us, and I am the only person in the world I should like to know thoroughly, but I don't see chance of it just at present.
