Цитати / „Ако не беше ти и „Поезия” - Михаил Белчев

1) Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в нощ се ражда предател.

2) Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.

3) Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима животът ще ни люшка
в посоките си какво ще?
Нима ще избягаме далече
със първия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в ръцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е със куфар във ръка,
надявайки се на съдбата
като на първата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна
ще се разделяме през вечерта
и от събраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато тръгваме на дълъг път.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дъх.

4) Зимата помня, онази с шейничката,
как, увит като буба, катурнах се сам
и останах на Булеварда под кестена.
Как ме откриха, не знам.

5) Страх ме е да се страхувам.
Страх ме е да ме е страх.
Страх ме е да се срамувам
от това, че ме е страх.

6) Нека ми е розово и синьо, и зелено.
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм вкъщи, но да си до мене.
Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.
И нека ни е лято.

7) Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях.
Топката да ритна ще е трудно
към прозореца, на който те видях.

Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях,
но ще седна пак на тротоара,
за да бъда този, който бях.

8) Няма ли да ме целунеш,
преди да се разсъмне?
Пак ли заминаваш,
преди да ме прегърнеш?
Лятото ли в теб запали
толкова пожари,
че косите ти искрят
като в януари?

9) Нарисувай си стол.
Нарисувай си маса.
Нарисувай стена.
Нарисувай прозорец.
Нарисувай врата,
през която ще влезе приятел.
Изтрий всичко после.
Тегли му чертата.
Нâ ти сега
и на теб самотата.

10) Толкова са силите ми да искам,
толкова, че да притисна
моето малко сърце и да кажа:
"Толкова имам,
толкова давам!"

11) А всъщност от живота си направихме
един креват за празници и делници.
Макар да се броят на пръсти празници,
то значи ли, че ние сме безделници?

12) Преди да тръгнеш искам да ти кажа,
че тъжно ще ми бъде отсега.
Живях до много радост и обиди,
с какви ли не измислени неща.
Но ето, че животът продължава
с мен да се мери по акъл и ръст.
Ще спре ли да намеря път накрая
или ще стъпи върху малкия ми пръст.
А аз щом стана силен и всесилен,
отнесъл хоризонта със шамар,
и чувствата ми пак при теб се върнат
поне за ден, за час или за два,
ще те намеря даже да си птица
и чудо да си, ходещо насън,
за да ти кажа, че при теб ще идвам,
когато искам и когато съм.

13) Време за хазарт настана,
тука има, тука не,
а ние във средата сме
с протегнати ръце.
За какво е всъщност чувството
щом изкуството ще мре?
Продават се сърцата ни.
Купете ги поне!

14) Лято - каквото и да е.
Нека не всичко е наред.
Отдавна те обичам, а ти
отдавна не.
Маса - с накуцващо краче.
Ти си - а аз съм срещу теб
и да не говориш - за мен
е по-добре.

15) Обичай, за да те обичат.
Прегръщай, за да те прегръщат,
не стреляй, но пази се
да не те застрелят, сине мой,
когато се обърнеш!

16) От разбитото мое сърце
не остана почти нищо.
Само някакво тракане в мен
ми напомня, че все още дишам.
Като стенен часовник съм аз,
с много тежко и дълго махало,
ту наляво, ту вдясно, но не
във средата е моето тяло.

17) Как са скрия от хората,
как да скрия от птиците
своето тъжно лице.
Как да скрия крилете си
в два ръкава на ризата
и те да станат ръце.

18) Откъснах се от истини,
съвсем недоизмислени,
китарата прегърнах посред нощ.
Целунах я и легнах при нея
до разсъмване.
Така роди се песен за любов.
Осъмвал съм на гарите
с китарата на рамото,
релсите събирал съм в едно.
Колко ми е струвало,
само аз си зная.
Гледам на света с едно око.

19) Беше звън на китара,
после хаос и страх.
Всичко стана на гара
с остър писък на влак.
Някой маха с ръката
на лице зад стъкло.
Нещо трака в сърцето -
колела, колело...
После стана раздяла,
някой хвърли цветя.
Тръгна влакът оркестър
към една самота.
Вътре пътят се клати
ту насам, ту натам.
С няколко непознати
все едно, че си сам.

20) Насила май и силата ми идва.
С такава мощ се хвърлям в пропастта,
че всеки, който иска да ме види,
очи кокори срещу мен сега.

21) Претърсих старите си дрехи,
с надежда да открия там -
една следа... Една пътека,
от пътя, вече извървян...
Билет намерих за трамвая,
във който срещнах любовта...
Припомних си един миг в рая...
И самотата след това...
Резервна струна за китара
и молив някакъв открих...
Салфетка - пожълтяла, стара -
със още недовършен стих...
Непуснат тото-фиш... Цигари...
Платена сметка в ресторант...
Два телефона, много стари -
на Дон Кихот и Росинант...
Това е всичко. Друго няма.
Богатството ми е това.
Една комедия и драма -
от лятото и младостта...

22) Когато престанат да стенат стени
и се чуе най-кучешкия лай,
падат пердета сами
и си измислят рай.
Тогава се опознават всичките,
купени, влюбени и добри.
Налучкват си мислите
за идващите дни.

23) Всичко беше и стана на сцена.
,,Мих поспри!" - беше казал поет.
Може би на света сме родени,
за да узнаем, че ще умрем.

24) Ще опипвам стените си,
боядисани в минало,
за да не се изморя.
Ослепял от признание,
на любов свита в гърлото,
стигам до чаша вода.
Зная, в края на стаята
ще отворя прозореца
и ще помагам с ръка.
После с другата бавничко
ще се слеем завинаги
точно в дванайсет часа.

25) През прозореца на бързия влак аз изхвърлих
криминален роман от някакъв кръгъл глупак.
Взех китарата и я прегърнах по мъжки,
да разкажа за какво става дума все пак.

26) Много скучно е сигурно
да си мислим, че някога
в някакъв край на съня,
ще ни чака едва ли не
любовта задължителна
и непременно с дете.

27) И вълците тръгнаха.
Никой не повярва.
Защото не ги познаваха.
Защото никой не знаеше
какво е вълк.
И по-добре.
Иначе вълците нямаше
да тръгнат.