Зона 51: Сфинксът

В четвъртата книга от поредицата, човечеството отново е в опасност, започва обратното броене, опасността дебне от космоса, но се управлява от земята, а малката група хора, в които е надеждата за спасение, разбират, че не могат да вярват на никой, освен на себе си. Митовете се преплитат с фактите, а фактите не се покриват с истината, защото тя е изкривено понятие. Търкот и Дънкан отново поемат в различни посоки по света, за да открият ключ, който води към истината такава, каквато е.
В тази книга извънземната раса не е под светлината на прожекторите. Действията на хората, предизвикват противодействие от страна на извънземните компютри. Изходът от тези сблъсъци никога не е в полза на хората, защото от другата страна стои компютър-страж, който има способността да обработва множество потоци от информация и да извлича максимална полза от нея. Създавайки роботи, с помощта на нанотехнологията, стражът-компютър вече надминава този етап от развитието на човечеството, за чието достигане са били нужни години. С тези си възможности, компютърът е способен в рамките на няколко часа да създаде оръжия, за които на хората са им нужни месеци, за да ги направят.
На Земята действат различни сили, организации и интереси и историята е на път да се повтори, разкривайки всички заровени тайни. Заражда се нова война, но по всичко личи, че този път ще е последна. Хората се стремят да унищожат това, което не разбират, без да имат представа срещу каква сила се изправят.
В тази книга се запознаваме и с един нов персонаж, който имам чувството, че ще играе голяма роля в следващите части от историята. Всеки е тръгнал по пътя на истината, някои следват отъпканата пътека, други си проправят собствени пътеки, но целта е една и срещата е неизбежна.
Кели, която познава историята на стража-компютъра повече от всеки друг, но и се намира в негов плен, успява да използва връзката си с него, за да изпрати съобщение до Зона 51 и да накара прочелите го да се замислят дали познават враговете си. Тя за пореден път се застъпва за становището си, че хората нямат врагове в космоса и някога са живели в мир с извънземните, но дали този път някой ще й повярва? Човечеството е на прага на Армагедон, а никой не знае на чия страна е, защото истината зависи от гледната точка. Отговорите се крият във великия Сфинкс в Гиза, където се намира Дънкан, в компанията на професор Муалама и към които се е запътил Търкот, но те бързо разбират, че не са единствените, които искат да стигнат до истината. А мотивите на всеки се различни.
Нещото, което особено много ми хареса в тази книга, беше, че се обърна внимание и на влиянието, което всичко това оказва върху хората. Шокът от това, че всичко, в което хората са вярвали и приемали за нормално, е лъжа, води до скок в ръста на самоубийствата. Книгата ни кара и да се замислим и да почувстваме отчаянието на всички религиозни хора, за които изведнъж целият свят се сгромолясва с гръм и трясък, защото религията им е безсилна пред новите факти и доказателства.
Определено има моменти в книгата, които карат читателя да спре да чете и да се замисли как би реагирал, ако това се случи на него... да потрепери... и да продължи да чете.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!