Книгата на Константина Живова е писана с голямо желание и вдъхновение, това се вижда веднага, НО... няма никаква литературна стойност. Авторката е използвала изключително беден речник, а страниците са изпъстрени с еднакви сравнения, описания и прилагателни. Прекалено често, за да е просто неосъзната грешка, се среща и напълно неправилна употреба на минали времена.
Цялата книга, историята на всяка една от трите жени в нея, е написана без никакво задълбочаване в техните образи. Без никакво представяне на техните характери и чертите, които ги отличават една от друга.
За мен тайната на доброто представяне на един художествен образ се крие в това, авторът/авторката да успее да влезе под кожата на своя герой, да повърви в неговите обувки, както се казва, и да успее след това да предаде емоциите му и да обоснове мотивите му върху белия лист, а не да описва себе си и собствените си чувства и мисли, но под различни имена.
Цялата идея на книгата може да се обобщи в една хубава статия за женско списание. Съвсем не е било нужно да се разтяга до цяла книга.
Не ми хареса книгата, това е ясно. Прочетох я от инат, защото любопитството ми не успя да го събуди. Отново ще спомена обаче, че авторката е писала с голямо желание и това се усеща, което е похвално. Не всички имаме талант в тази област, но всеки от нас има какво да каже.
И въпреки, че това не е моята книга, сигурна съм, че много други читатели ще я оценят по различен начин и ще открият в нея това, което търсят.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар