Цитати / ''Писателят призрак'' - Филип Рот

1) Всичко, което без съмнение бе истина, зазвучаваше фалшиво още щом го напишех и колкото повече се стараех да бъда искрен, толкова по-лошо ставаше.

2) - В час той често казваше на студентите с литературни амбиции: ,,Няма живот без търпение''. Никой от нас не разбираше за какво говори.
- Ти обаче разбираше. Сигурен съм. Мило мое момиче, тъкмо ти ме научи на тази житейска истина.
- Но аз съм абсолютно нетърпелива, когато чакам.
- И все пак го правиш.
- Да, и през цялото време се гърча от чувство на безсилие.
- Ако нямаше това чувство - обясни учителят й, - нямаше да имаш нужда от търпение.

3) Съвършена личност - не прави никакво впечатление, но и нищо не му прави впечатление.

4) - Мислил ли си за това?
- Да.
- И до какво заключение стигна?
- О, не мога да го изразя с една дума, камо ли пък тук, на улицата. Нямаше да напиша петнайсет хиляди думи, ако можех да изразя сега всичко само с една.

5) Щеше да се качи горе и да нахлузи нощницата си в стаята над главата ми. Нямах представа каква полза можех да извлека от тази ситуация. Но все пак да лежиш буден и съблечен в едно легло по същото време, когато тя лежи будна и полусъблечена в друго, беше все нещо. Все някакво начало.

6) Де да можеше собствената ми фантазия да роди сцената, на която току-що бях станал свидетел! Де да можех да измислям тъй дързостно, както самият живот!

7) ''Съжалявам, но съм скучен човек.'' - ,,Ни най-малко - отговори Бойс, - пасивността у именитата личност не е лишена от специфично очарование и загадъчност.'' - ,,Наистина ли? - възкликна Лоноф. - Трябва да го кажа на съпругата си.''

8) И тогава изпитах неистово желание да отмъстя. Не за мъртвите - нямах за цел да върна мъртвите или да дамгосам живите. Не за труповете отмъщавах аз, а за онова останало без майка, без баща, без сестра, пълно с мъст, с омраза и срам, полуодрано, клокочещо от гняв същество. Аз отмъщавах за себе си. Исках сълзи, исках християнските им сълзи да потекат като еврейска кръв - за мен. Исках жалостта им, и то по най-безжалостния начин. А също и обич, исках да ме обичат безмилостно и безкрай, точно както ме бяха унижавали. Исках своя неувехнал живот и неувехналото си тяло, очистени и неомърсени. И за това бяха нужни двайсет милиона души. Двайсет милиона, умножени по десет.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!