1) Хартията е по-търпелива от хората!
2) Ще се задушим от горещина, всеки пухти и се пече и при такава топлина аз трябва да вървя само пеш. Чак сега разбирам какво чудесно нещо е трамваят, особено откритият, но това удоволствие не е позволено вече на нас, евреите, стига ни и кракомобилът.
3) Хари си имал приятелка, Фани, която аз познавам - олицетворение на кротост и скука. След като срещнал мене, Хари открил, че когато е с Фани, направо заспива. Следователно аз съм някакъв вид средство против заспиване. Човек никога не знае за какво може да бъде използуван.
4) Любов насила не става.
5) Ние се навлякохме в дрехи сякаш щяхме да нощуваме в хладилник, но единствената причина беше да вземем повече облекло с нас. Никой евреин в нашето положение дори не би и помислил да излезе от дома си с куфар, пълен с дрехи.
6) Някои хора, изглежда, намират за особено удоволствие да възпитават не само собствените си деца, но и децата на своите познати. Семейство Ван Даан спадат към този род хора. А Марго няма какво повече да се възпитава: тя е самата доброта, любезност и мъдрост, а пък аз съм взела и нейния дял злина и си имам в излишък от нея.
7) - Аз съм също много скромна, много по-скромна от моя мъж.
Представи си! Това изречение съвсем ясно показва нейната скромност! Господин Ван Даан, който сметна за необходимо да поясни това "от моя мъж", каза доста спокойно:
- Аз и не искам да съм спокоен; от опит в живота си зная, че нескромните хора постигат много повече от скромните.
8) Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му.
9) Веднъж попитах Марго дали ме намира много грозна. Тя каза, че изглеждам смешно и че имам хубаво очи. Много неясно, не мислиш ли?
10) Марго е винаги най-умната, най-милата, най-красивата и най-добрата. Но и аз малко имам право да бъда приемана сериозно. Винаги съм била клоунът и непрокопсаникът в семейството, винаги е трябвало двойно да заплащам за всичко - веднъж по време на разпрата и още веднъж с отчаянието в душата ми след това.
11) Бих искала да почувствувам от страна на татко истинска обич, не само обич като на родител към детето му, а обич към Ане - към мен, такава каквато съм.
12) Дали някой родител някога е успял да задоволи напълно децата си?
13) Може да изглежда много детинско, но трябва да си го преживял, за да съдиш.
14) Няма да се плаша от истината, защото колкото по-дълго я крием, толкова по-трудно ни е после да я чуем.
15) Кокетно се усмихва, прави се, сякаш разбира всичко, съветва и окуражава всекиго, това трябва да остави впечатление, че е добра. Но ако се вгледаш по-внимателно, виждаш, че тъкмо добрината липсва.
16) Сълзите могат да донесат такова облекчение!
17) Постоянно се питам дали всичко хора, като поживеят продължително време заедно, след време започват да се карат. Или ние сме имали лош късмет? Дали повечето хора са такива егоисти и толкова стиснати?
18) Не се плаша от нищо освен от собствените си недостатъци.
19) Той стоеше подпрял глава на дебелата греда, а аз бях седнала. Вдишвахме свежия въздух, гледахме навън и усещахме нещо, което не биваше да се прекъсва с думи. Дълго гледахме навън и когато той трябваше да се качи горе, за да цепи дърва, аз вече знаех, че е чудесно момче.
20) Най-доброто за всеки, който е изплашен, самотен или нещастен, е да излезе навън, някъде, където е съвсем сам, сам с небето и с природата. Защото едва тогава и единствено тогава човек усеща, че всичко е така, както трябва да бъде, и че той може да бъде щастлив само в обикновената, но прекрасна природа.
21) Нейният съвет за издръжливост е: ,,Мисли за нещастието по света и бъди благодарна, че не си сполетяна от него!" Моят съвет е: ,,Излез навън, на полето, на слънце сред природата, излез и потърси щастието в себе си и в доброто! Мисли за всичко красиво, което съществува и е в теб, и бъди щастлива!"
22) Нима родителите са забравили своята собствена младост? Така изглежда: те винаги ни възприемат на сериозно, ако се случи да се пошегуваме и ни се надсмиват, когато сме сериозни.
23) Бе ни напомнено много настоятелно, че сме нелегални, че сме белязани евреи, че сме приковани на едно място, без права, но с хиляди задължения. Ние, евреите, не можем да оставяме чувствата да ни влияят, трябва да сме смели и силни, да понасяме всичко неудобства и да не се оплакваме, трябва да правим всичко, което е по силите ни, и да се уповаваме на бога. Все някога тази ужасна война ще свърши, някога отново ще сме хора, а не само евреи.
24) Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като на опасно приключение, което е романтично и интересно. Гледам на всяко лишение като на нещо забавно за описване в дневника ми. Решила съм да живея различно от другите момичета, а и по-късно да не съм като обикновените домакини. Това наше укриване е добро начало на един интересен живот и затова в най-опасните моменти се смея на комичното в тях.
Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много - жизнерадост, ведрост и издръжливост. Всеки ден чувствувам как се развива вътрешният ми живот, как освобождението приближава, колко са добри хората около мен, колко интересно е нашето преживяване! Защо тогава да бъда отчаяна?
25) Много хубаво стана, че бях смъкната от недостижимите висини, на които се бях въздигнала, добре, че гордостта ми бе малко накърнена, защото си бях въобразила прекалено много за себе си. Но това, което госпожица Ане върши, не винаги е правилно! Да причиняваш такава мъка на човека, когото твърдиш, че обичаш, и то да го нараниш нарочно - това е долно, много долно!
26) О, тъжно е, много тъжно, че за кой ли път вече се потвърждава старата истина: ,,За това, което един християнин направи, отговаря само той, за това, което е направил един евреин, са виновни всички евреи."
27) Леността може да изглежда примамлива, но само трудът удовлетворява.
28) Адът и небето са неща, които много хора не могат да приемат, но все пак вярата в нещо, няма значение в какво, държи човека на правия път. И това не е страхът от бога, а съхраняването на собствената чест и съвест. Колко красиви и добри биха били хората, ако всяка вечер, преди да заспят, извикваха пред погледа си събитията, станали през деня, и проследяваха точно какво е било добро и какво лошо в собственото им поведение. Така човек несъзнателно се опитва всеки ден отново и отново да поправи нещо в себе си и естествено след време ще постигне много. Този начин може да се използува от всеки, не струва нищо и определено е много полезен.
29) О, колко е трудно да бъдеш наистина силен и смел във всяко отношение!
30) Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно.
Истинско чудо е, че не съм се отказала от всички свои мечти, защото те изглеждат абсурдни и неизпълними. Но аз здраво се държа за тях въпреки всичко, защото все още вярвам в присъщата на човека доброта. Напълно ми е невъзможно обаче и да градя всичко върху основата на смърт, злочестие и хаос. Виждам как светът бавно все повече заприличва на пустиня, все по-силно чувам приближаващата се гръмотевична буря, която ще унищожи и нас, съчувствувам на мъката на милиони хора, но като погледна към небето, си мисля, че всичко все пак ще се оправи, че тази жестокост ще свърши, че пак ще настъпят спокойствие и мир в света.
Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:https://www.facebook.com/dkcaramella
