събота, 12 септември 2015 г.

''Град Отчаяние'' - Стивън Кинг

Този път без цитати. Уча се да чета от електронната си книга, въпреки, че я имам от близо 5 години, трудно се отпускам в нейно присъствие. И почти винаги дочитам хартиената версия на книгата, която съм започнала в електронен вариант. Но не съм седнала да пиша за това...
Понеже цитати нямам, държа да отбележа по някакъв начин впечатленията си от последно прочетеното.
''Град Отчаяние'' (в оригинал: Desperation) е втората книга на Стивън Кинг, която ме кара да потръпвам от ужас и погнуса, докато чета. Историята проследява съдбата на няколко души, попаднали в малък град, буквално наречен Отчаяние. Град, в който висят удушени животни по пътните знаци, всички жители сякаш са изчезнали и единственият останал човек е полицай, който не виждам проблем в това да спира сякаш случайни превозни средства по пътя и да вкарва всички пътници в затвора. Разбира се, тези, които останат живи до затвора...
Хареса ми и това, че на фона на всички мрачни събития и непрекъснато случващите се ужаси, се усеща раждането на една любов. Ей така, напук на отчаянието. Но авторът в никакъв случай не е фокусирал вниманието си върху нея. Всеки един от героите преживява лична драма, лична метаморфоза от това, което е бил към това, което му е налага да бъде в Отчаяние.
Стивън Кинг не пише просто страшни истории. Той пише истории за истински хора. Запознава читателя с техните вълнения, страхове, мечти, разбирания. А нищо човешко не ми е чуждо, нали?! Те не са герои, те са хора. В ключови моменти, те се пречупват. Понякога не издържат на напрежението, понякога се отказват и поемат по по-лесния път. Авторът до такава степен успя да ме въведе в техния свят и да ме запознае с тяхната психика, че сама не усетих кога започнах да приемам и оправдавам поведението им, да разбирам и да тълкувам постъпките им. На фона случващото се, съвсем в реда на нещата изглежда група от възрастни да разчита на едно 11-годишно дете, молещо се на Господ, което само не е сигурно дали наистина вярва в Бог. Хареса ми и начинът, по който е засегната темата за Господ и неговата жестокост и как е представена истинската вяра и какво всъщност означава тя. Стивън Кинг поставя героите си на прага на лудостта, кара ги да излязат от кожата си и да покажат на какво са способни, не само когато нямат какво да губят, а когато поставят на карта и малкото, което им е останало.
Може ли група изплашени, ранени, с разбита психика и напълно отчаяни хора, да се изправят срещу древно зло, безформено и безплътно, говорещо на друг език, носещо се из въздуха и заселяващо душите и ума на невинните си жертви?! Ако съберат силите си и преборят страховете си, имат ли шанс да спечелят? Искат ли въобще да спечелят? Осъзнават ли последиците от решенията си, изборите си? Тези и още много въпроси се въртяха из главата ми, докато четях. В края на книгата намерих отговор на повечето си въпроси, останалите бяха оставени на собствената ми фантазия.
Благодарение на ''Град Отчаяние'', в списъка си за четене добавям и ''Островът на доктор Моро" от Хърбърт Уелс. В рамките на изречение, максимум две, има препратка към книгата, която разпали любопитството ми.
Но нека първо мине достатъчно време, за да забравя пътешествието си в град Отчаяние.
Так!

Like "Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар