вторник, 25 август 2015 г.

Размисли - Ф. М. Достоевски

1) Животът навсякъде е живот, живот в самите нас, а не във външното. Около мен ще има хора и да бъдеш човек между хората и да останеш винаги такъв, в каквито и да е нещастия и да не се отчаеш и да не паднеш духом - ето какво е животът, каква е неговата задача.

2) Две-три мисли, две-три впечатления, по-дълбоко изживени през детството със собствено усилие (а ако щете и със страдание), ще въведат детето много по-дълбоко в живота, отколкото най-лесното училище, из което всичко живо наред излиза като нито риба, нито рак, нито добро, нито лошо, дори и в разврата не е развратно и в добродетелта не е добродетелно.

3) Грешките и недоуменията на ума изчезват по-скоро и по-безследно, отколкото грешките на сърцето; те се лекуват не толкова от споровете и логическите разяснения, колкото от неотразимата логика на събитията от живия, действителен живот, които твърде често съдържат в себе си необходимия и правилен извод и показват верния път, ако не веднага, в минутата на тяхното настъпване, то във всеки случай твърде скоро.

4) У всеки малодушен човек, не съвсем уверен в успеха на своето начинание, се появява мъчителната потребност да се разколебае, да се ободрява, да се успокоява. Той дори започва да вярва в благоприятни поличби.

5) Ние и помежду си не си прощаваме и най-малкото отклонение от нашите убеждения и всеки, който от малко малко не е съгласен с нас, го смятаме направо за подлец, забравяйки, че който така леко е склонен да губи уважение към другите, той преди всичко не уважава себе си.

6) Велика е радостта от любовта, но страданията са така ужасни, че е по-добре никога да не обичаш.

7) Най-голямото умение на писателя да умението да зачертава. Който умее и който има сили да зачеркне своето, той ще отиде далеч.

8) Най-трудното на тоя свят е да останеш верен на себе си.

9) Истината е най-поетична от всичко на тоя свят, особено в своето чисто състояние; не стига това, но дори е по-фантастична от всичко, което би могъл да измисли и изфантазира податливият човешки ум.

10) Няма такава стара тема, по която да не може да се каже нещо ново.

11) Ние виждаме действителността винаги почти такава, каквато искаме да я видим, както сами предубедено искаме да я разтълкуваме. Ако от време на време изведнъж проумеем и във видимото видим не това, което сме искали да видим, а това, което е наистина, то направо приемаме онова, което сме видели, за чудо и това съвсем не е рядко, а често, кълна се, ще повярваме по-скоро на чудото и невъзможността, отколкото на истината, отколкото на действителността, която не желаем да видим.

Like "Книжен плъх'' on facebook!

Няма коментари:

Публикуване на коментар