Понеделнично

Понеделник. Понеделнично. Грозно.
Как протична първата сутрин от седмицата? Аларма, кафе, работа?! Едва ли. Поне за мен.
(поне)Делниците ми започват със звън на телефон. Понякога моя, понякога не. Силен звън, изтръгващ съня от тялото и изпращаш пронизителна болка към главата.
Понякога времето съответства на настроението, на чувството в теб.
- Как се чувстваш?
- Понеделнично.
Носят се още спомените от предната нощ. Тежка нощ. Буквално тежеше. Товар от ярки спомени, бледи надежди и цигарен дим... Задушаващ дим и устни, които не са свикнали с него. Горчиво, изгарящо, топло...
Преди понеделник търсенето на нещо липсващо, но не изгубено, изглежда почти логично. Нещо, което знаеш къде е, но не можеш да го достигнеш. По никакъв начин! Нещо, което дори не ти принадлежи вече... А така го искаш обратно! В неделя изглежда естествено да го търсиш и искаш, но в понеделник... Изглежда просто глупаво. Детска постъпка.
В понеделник намираш себе си седяща пред компютъра с чаша силно кафе отпред и миришещи на цигари пръсти. Болката в главата отслабва, а виновникът за това лежи до теб. Таблетка беналгин. Не е първата, едва ли ще е последната. Единственото спасение за глава, пълна с мисли. Премисляща, обсъждаща, терзаеща се, прекалено тясно пространство за всичко, което се случва вътре. И боли. Често, редовно...
Замисляйки се за болката, причината за нея започва да изглежда не съвсем ясна. Дали не беше дъждът, който измокри всички дрехи и мисли по пътя към дома?! Цигарата леко клюмнала висеше от усните, а краката усещаха всяка локва, която очите не виждаха. Пътят към дома понякога изглежда дълъг, предълъг, познат и непознат.
В понеделник не трябва да се работи... Понеделник е ден за размисъл, разкаяние, презареждане и подготовка за следващите шест дни. Широко разпространено е мнението, че уикенда е за това. Но не е. Грешка. Error. Опитай пак.
В понеделник отново осъзнаваш това, което си забравил само преди два дни - че имаш задължения, не си свободен, а емоциите ти трябва да се върнат обратно на последна позиция, защото през седмицата се явяват само пречка. През работните дни правиш това, което другите очакват от теб. През уикенда правиш това, което най-малко очакваш от себе си!
Изглежда като кръгче... и е порочно. Но пък е познато, а познатото винаги изглежда комфортно.
Нямаш причина да се оплакваш. Имаш всичко, което не искаш.
В понеделник не се работи.

Цитати / "Аз, Роботът" - Айзък Азимов

1) - Петдесет години не са малко време - казах аз, понеже не можах да измисля нищо по-свястно.
- Когато човек вече ги е преживял, те са миг - възрази тя.

2) - И веднага у мен възникна въпросът: каква е причината за моето съществуване?
Пауъл стисна зъби така, че мускулите на бузите му заиграха.
- Сега говориш глупости. Нали вече ти казах, че ние сме те направили!
- И ако не ни вярваш - добави Донъвън, - с удоволствие ще те разглобим.
Роботът разпери изразително силните си ръце.
- Аз не приемам нищо на вяра. Всяка хипотеза трябва да бъде подкрепена от логика, иначе тя няма никаква стойност. А твърдението, че съм създаден от вас, противоречи на всички изисквания на логиката.
Пауъл сложи ръка върху внезапно свилия се пестник на Донъвън.
- Защо мислиш така?
Кюти се засмя. Това беше съвсем нечовешки смях - един машиноподобен звук, какъвто той за първи път издаваше. Рязък и отривист, този смях бе отмерен като чукането на метроном и не по-малко бездушен.
- Я се погледнете - каза най-после Кюти. - Не искам да кажа нищо обидно, но погледнете се. Материалът, от който сте направени, е мек и кашав, нетраен и слаб. Подхранвате се с енергия - недостатъчно - от окисляването на органични вещества. Като това - той посочи презрително остатъка от сандвича на Донъвън. - Периодично изпадате в безсъзнателно състояние, а и най-малките промени в температурата, налягането, влагата или интензивността на излъчването се отразяват на работоспособността ви. Вие сте сурогати. От друга страна, аз съм съвършено произведение. Поглъщам направо електрическа енергия и я използвам почти стопроцентово. Направен съм от здрав метал, постоянно съм в съзнание и понасям леко всякакви промени. Това са безспорни факти. И ако приемем това, което се подразбира от само себе си - че никое същество не може да създаде друго, по-висшестоящо от него, - тогава вашата хипотеза става на пух и прах.

3) Нима можем да сравняваме възприятията на сетивата с ясната светлина на строгата логика?

4) Със строги логически разсъждения можеш да докажеш каквото си искаш — стига да подбереш съответните постулати.

5) Всичко, което съдържа някакъв живот в себе си, възстава - съзнателно или несъзнателно - против всякакво господство.

6) Почти не му се вярваше, че е направил това. Беше навел глава и казал: „Ще отида“.
Но защо?
Никога не беше смятал себе си за герой. Тогава защо? Разбира се, оказа влияние отчасти заплахата със затвор на Меркурий. Отчасти имаше значение и това, че никак не му се искаше да излезе страхливец в очите на тези, които го познаваха, тоест изигра роля онзи по-дълбок страх, който стои зад всички храбри дела на тоя свят.

7) Разберете, че е просто невъзможно да се прокара разграничителна линия между роботите и най-добрите измежду хората.

Facebook page

Цитати / "Коралайн" - Нийл Геймън

1) Вълшебните приказки са верни не защото ни показват, че дракони съществуват, а защото ни учат, че драконите могат да бъдат победени (Г.К. Честърнът)

2) - Котките нямат имена.
- Така ли? - попита Коралайн.
- Така - отвърна котаракът. - Вие, хората, имате имена, защото не знаете кои сте. Ние знаем кои сме, затова не са ни нужни имена.

3) Когато те е страх, но все пак правиш каквото трябва, това е смелост.

4) Коралайн се събуди от късното утринно слънце, което блестеше в лицето й. За миг изобщо не знаеше къде се намира. Не само не знаеше къде е, но и не беше съвсем сигурна дори коя е. Стряскащо е каква голяма част от нас е свързана с леглата, в които се събуждаме сутрин, и колко крехка е тя.

5) - Откъде да знам, че ще удържиш на думата си? - попита Коралайн.
- Кълна се - каза другата майка. - Кълна се в гроба на моята майка.
- Тя има ли гроб? - попита Коралайн.
- О, да - каза другата майка. - Аз лично я погребах. И когато открих, че иска да изпълзи навън, я натиках обратно.

Facebook page

Цитати / "Смърт в облаците" - Агата Кристи

1) Ако човек казва само истината, няма от какво да се страхува.

2) Когато едно младо момиче е нервно, това обикновено означава, че става дума за мъж, не за престъпление.

3) За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата.

4) - Добрата репутация - продължи Поаро - е първото необходимо условие за всеки мошеник.

5) - Но ние вече разговаряхме със служителите. Не можаха да ни кажат нищо интересно.
Поаро го потупа по рамото.
- Да, вероятно. Но отговорът зависи от въпроса. Не сте знаели какво да питате.

6) Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.

7) Просто не е за вярване колко често обстоятелствата принуждават човек да направи точно това, което му се иска да направи.

8) - Животът може да бъде много ужасен - отговори той. - Човек трябва да има много смелост.
- За да се самоубие ли? Предполагам, че е така.
- За да живее, човек също трябва да има смелост - отговори Поаро.

Facebook page

Цитати / "Завръщането на Младия принц" - Алехандро Гилермо Роемерс

1) Отново поех на път и дълго размишлявах как възрастните с техните предупреждения, в желанието си да ни предпазят, до такава степен ни отдалечават от хората, че изпитваме смущаваща боязън да докоснем или да погледнем някого в очите.

2) Хората никога не успяват да опознаят действителността, а само себе си чрез тази действителност.

3) Понякога хората са като мидите - просто трябва да почакаме сами да ни дадат перлата, която крият в себе си.

4) Поставяш проблема извън себе си и обвиняваш друг за положението си, което е прекрасен начин да не го решиш.

5) - Защо много пъти си мислим, че който ни разкрива истината, е по-добър от който ни е подарил надежда?
Моментното стъписване, предизвикано от въпроса ми, ми даде паузата, от която се нуждаех, за да продължа.
- Не вярвай на тези, които разрушават бляновете ти с претекста, че ти правят благодеяние, защото обикновено нямат нищо хубаво, с което да ги заменят!

6) Нищо в света не ни е чуждо, нито мъката му, нито радостта му. Защото светът продължава да се радва, въпреки че има страдание. Колкото повече опознаваме страданието, толкова повече след това се наслаждаваме на щастието. Така че споделяй това, което чувстваш, било то песен или рана. Недей да живееш като чужд!

7) Никога не съм разбирал с такава яснота, че и стотици книги за изкуството да се обича не могат да добавят нищо към една целувка, нито сто беседи върху любовта към един-единствен жест на нежност.

8) - Тогава защо възрастните прекарват по-голямата част от живота си в трупане на все повече вещи, щом това не ги прави щастливи? - попита съвсем логично Младият принц.
- Мисълта, че щастието зависи от придобиването на вещи, е успокояваща самоизмама. Да имаш или да не имаш се превръща в смисъл на живота и търсенето се насочва към нещо извън нас. По този начин се избягва необходимостта да погледнем вътре в себе си. По този път на разсъждение можем да бъдем щастливи, без да се променяме. Достатъчно е просто да придобиваме едно или друго.

9) Другият затвор на спомените срещу щастието в настоящето е стремежът да изпиташ същото, което си изпитвал в миналото. Това просто не може да се случи. Както водите на реката никога не са едни и същи, така и ситуациите в живота никога не се повтарят абсолютно. При все това не е за вярване колко хора биват уловени в мрежата на опитите си да съживят същите преживявания. Това им пречи да се насладят на нови, също толкова или още по-приятни от предишните. По това човекът прилича на животното, което непрекъснато се връща там, където е намерило храна, докато не умре от глад, само защото отказва да потърси малко по-далече.

10) Ще видиш, че светът се превръща в увеличително огледало, което отразява и ти връща в по-голяма степен всичко, което безкористно си дал. Защото единственият начин да се обградиш с усмивки е да се усмихваш и единственият начин да се обградиш с любов е да я даряваш на другите. Има момент, когато се намираш в свят, чийто център си ти, в детството, и свят, отворен към другите, в зрелостта. Тогава трябва да се разделиш с капризите си, с твърдостта и егоизма си, за да развиеш убедеността, с която ще защитаваш най-благородните принципи. Обичай мечтите си, за да построиш с тял топъл и красив свят, изпълнен с усмивки и прегръдки. Ще бъде свят, в който ще живееш, и орбитата му ще бъде пъстроцветна. Ако истински вярваш в него и го изграждаш малко по малко с всеки обикновен жест, този свят ще стане възможен за теб. И ще бъде твоята заслужена награда, защото не съм виждал някой да се наслаждава от сърце на незаслуженото щастие.

11) Няма по-трудна победа, и едновременно по-възвишена, от това да изцелиш едно ранено сърце.

12) Щастието произтича от съществуването, не от притежаването, от това да приемаш и цениш всичко, което вече притежаваш, а не да се стремиш да придобиеш онова, което нямаш. Много пъти това, което ни липсва, може да е извор на щастие, защото позволява друите да ни допълват. Ако бяхме съвършени и притежавахме всичко, как щяхме да общуваме с другите? Някой е казал, че не нашата сила ни топли през нощта, а нашата жизненост. Тя прави така, че други да искат да ни защитят. Най-простият и пряк път към щастието е да правиш щастливи хората около себе си.

13) Любовта, макар да не е вечна, може да е безкрайна, когато се дарява.

Facebook page