Леа седеше вътре и наблюдаваше. Вън, без шапка или чадър, стоеше Джо. Съпругът й. Беше коленичил до дълбока, прясна дупка в земята. Под якето си беше скрил голям кашон, а вътре в мир почиваше кучето му. Кучето го бяха взели преди повече от 20 години като сватбен подарък, но още като кутре то избра Джо за свой стопанин. Леа никога не успя да се сближи с кучето и поради това, единствената й мисъл в момента бе, че Джо ще настине под този дъжд и ще трябва да се връщат в града по болниците. Джо дори не искаше да идват тук, помисли си Леа и се засмя. Спомни си първите им срещи - тайни, скрити, екстремни. Джо тогава беше висок, стегнат младеж. Мускулите му изпъкваха под блузите, краката му бяха едри и силни и Леа обичаше да ги докосва. Тя от своя страна беше стройна, висока, а буйните й коси стигаха чак до кръста. Беше крехка и невинна, когато се влюби в него. Очите и на двамата бяха шоколадово кафеви, топли и предразполагащи. Омъжиха се още на третия месец от запознанството си, а Леа забременя на петия. Животът им започваше като приказка, докато Леа не загуби бебето. Както и всички следващи след първото. Докторите не откриваха никакви проблеми при тях двамата, но Леа продължаваше със спонтанните аборти. След години опити, те се отказаха. Не можеха да понасят повече загуби, не им беше останало сърце.
Тогава съвместният им живот се пропука. Леа се вглъби в работата си, а Джо се отдаде на пътувания. Засичаха се рядко у дома и почти не си говореха. Леа дори не помнеше кога за последен път беше усещала докосванията на Джо по тялото си. Лятната им почивка беше просто задължение. Леа беше в отпуск, а съседите им започваха да говорят, за това тя накара Джо да отидат някъде заедно. Ето ги тук.
Леа се страхуваше да излезе на двора, за да не види сълзящите очи на съпруга си. Нямаше да знае какво да направи или каже. С болка в сърцето си спомни как преди години, той бършеше нейните сълзи, а тя неговите. Посрещаха всяка трудна ситуация заедно, подкрепяха се във всичко. Сега бяха просто почти непознати, живеещи заедно и споделящи почти един живот.
Стомахът на Леа се сви на топка и тя ясно си спомни чувството, когато чакаше Джо да я потърси, когато бяха зад някой храст криещи интимността си, когато го запозна с родителите си, когато се приближаваше към него на сватбата и когато разбра, че е бременна за първи път. Спомни си как потръпваше от ръцете му, от наболата му брада, потъваше в очите му и хапеше устните му. Изпита остра болка от загубата на единствената си и най-голяма любов. Болеше я от това, че тя стоеше тук, а той беше там, а между тях зееше цяла пропаст. Болеше я, че любовта им си отиде, заедно с ембрионите, които беше изхвърлила. Силен плач разтърси тялото й, тя усещаше как очите й се подуват, но не можеше да спре.
Джо обърна глава и видя жена си на прозореца, трепереща. Той бързо се втурна вътре и без да говори и задава въпроси я взе в прегръдките си. Леа се разхълца още по-силно при допира на мокрото му и все още силно тяло. Не беше плакала пред него от може би 15 години и като светкавица й проблясна, той колко бързо дойде при нея, докато тя се страхуваше преди малко да отиде при него. Леа се отдръпна от тялото му и впери поглед в очите му:
- Обичам те! Винаги съм те обичала и все още те обичам! - Леа отново зарови глава в гърдите му.
- Никога не съм преставал да те обичам! - прошепна той и я целуна по главата, галейки косите й.
Може би от този ден животът им щеше да се промени.
Отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар