2) Аз мисля ли, мисля, с месеци и години, и деветдесет и девет пъти заключението е грешно. На стотния път се оказвам прав.
3) Ако една идея отначало не изглежда абсурдна, значи е безнадеждна.
4) Ако знаехме какво правим, нямаше да го наричаме изследване, нали?
5) Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за проблема и 5 за решението.
6) Ако много от нас се срамуваме от дрипави дрехи и изтъркани мебели, нека повече да ни е срам от дрипавите идеи и изтърканите философии... Би било много жалко, ако хартията е по-хубава от месото, увито в нея.
7) Ако не можеш да обясниш нещо на едно шестгодишно дете, значи самият ти не си го разбрал.
8) Ако претрупаното бюро е бюро на претрупан ум, тогава на кого е празното бюро?
9) Ако фактите не подкрепят теорията, променете фактите.
10) Ако хората са добри само защото се страхуват от наказание или се надяват на възнаграждение, значи наистина сме много жалко племе.
11) Ако човек е небрежен към дребните подробности, не може да му се има доверие за големите неща.
12) Безумие е да правиш едно и също нещо, и да очакваш различен резултат.
13) В каква жалка епоха живеем, щом е по-лесно да разцепим атома, отколкото да разбием предрасъдък.
14) Времето и пространството са плод на мисленето ни, а не реалните условия, в които живеем.
15) Всеки глупак може да трупа знания. Тънкостта е да разбираш.
16) Вярвам в интуицията и прозренията. Понякога чувствам, че съм право. Не го знам със сигурност.
17) Геният е 1% талант и 99% усилен труд.
18) Един от най-силните мотиви, които привличат човека към изкуството или науката, е бягството от ежедневието и неговата мъчителна грубост и безнадеждната скука, от оковите на собствените вечно променливи желания. Фино настроената природа копнее да се измъкне от личния живот в света на обективното възприятие и мисъл.
19) Единствената причина за съществуване на времето е това, че нещата не се случват едновременно.
20) Единствената утеха от мъките на живота са музиката и котките.
21) Жена, която следва тълпата, обикновено не стига по-далеч от тълпата. Ако тръгне сама, има голяма вероятност да се озове на места, където никой преди това не е бил.
22) Живял съм в уединение сред природата и съм забелязал как еднообразието на спокойния живот стимулира съзидателния ум.
23) Знам със сигурност, че нямам никаква особена дарба; любопитството, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до идеите ми.
24) Идва време, когато разумът преминава на по-високо ниво на познанието, но не може да обясни как е стигнал там.
25) Има един въпрос, който ме кара да се чудя: другите ли не са в ред или аз съм лудият?
26) Имам достатъчно артистични заложби, за да използвам свободно въображението си. Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обгръща целия свят.
27) Интелигентността не е да умееш да запомняш информация, а да знаеш къде да я намериш.
28) Информацията не е знание.
29) Личният пример не е основният начин да влияеш върху другите хора, това е единственият начин.
30) Малцина са способни да изразяват спокойно мнения, разминаващи се с предрасъдъците на социалното им обкръжение. Повечето хора не са в състояние да формират такива мнения.
31) Мерилото за интелекта е умението да се променяш.
32) Не съм чак толкова умен. Просто по-дълго мисля над въпросите.
33) Нещастието помага на човек да опознае себе си.
34) Никакви експерименти не могат да докажат, че съм прав; само един експеримент е достатъчен, за да дакаже, че греша.
35) По средата на трудностите се намира шансът.
36) По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш; така всичко става възможно.
37) Попитали Айнщайн колко фута има в една миля. Той отговорил: ,,Не знам. Защо да си пълня мозъка с факти, които мога да проверя във всеки справочник?"
38) Приемем ли веднъж ограниченията си, ние ги прекрачваме.
39) С разширяването на нашето знание нараства и зоната на здрача около него.
40) Само живот, изживян заради някого, си струва да се живее.
41) Стойността на един човек трябва да се преценява по това, което дава, а не по онова, което може да получи.
42) Това, че хората се влюбват, не се дължи на гравитацията.
43) Човек никога не може да разреши проблем на нивото, на което е създаден.
АНЕКДОТИ:
Ото Нойгебауер, специалист по история на математиката, разказва следната случка за малкия Айнщайн, която представя като ,,легенда'', но звущача доста автентично:
Понеже малкият Албер приговорил късно, родителите му много се тревожили. Най-сетне, една вечер на масата, той нарушил мълчанието си, като заявил:
- Супата е много гореща.
Зарадвани, родителите му го попитали защо досега не е казал нищо.
- Досега всичко беше наред - отговорил Алберт.
Веднъж показали на Айнщайн осемнайсетмесечния син на негов по-млад приятел. Бебето погледнало набръчканото лице на стария физик и се разревало.
- Ти си първият от много години насам, който показва истинското си мнение за мен - заявил Айнщайн.
Съпругата на Айнщайн често му натяквала, че трябва да се облича по-официално, когато отива на работа.
- Защо е нужно? - конррирал той. - Там всички ме познават.
Когато трябвало да участва в една голяма конференция, тя пак го помолила да се облече малко по-спретнато.
- Няма смисъл - отговорил той. - Там никой не ме познава!
Един ден Алберт Айнщайн и негов асистен започнали да търсят кламер, за да защипят една току-що завършена статия по физика. Макар, че скоро намерили един, той се оказал прекалено изкривен, за да им свърши работа. Докато търсели инструмент, с който да го изправят, попаднали на... цяла кутия кламери.
За удивление на асистента, Айнщайн взел един от тях и веднага започнал да го криви, за да направи необходимия инструмент (за изправяне на първия кламер). Младежът озадачено го попитал защо постъпва така.
- Заема ли се с някаква задача - отговорил Айнщайн, - трудно се отклонявам от нея.
На един симпозиум по физика в Лас Вегас Алберт Айнщайн прекарал доста време в игра на зарове и рулетка - за изненада на по-здравомислещите си колеги.
- Айнщайн играе като заклет комарджия - отбелязал веднъж един изтъкнат физик. - Това, което ме притеснява, е, че го прави, сякаш знае нещо!
На млади години Алберт Айнщайн свирел дует на един прием в Германия. По едно време изсвирил фалшива нова, при което Ференц Молнар, остроумен унгарски драматург, се разсмял. Айнщайн спрял да свири и се възмутил:
- Защо се смееш, Молнар? Да си ме видял да се смея така на някоя от твоите комедии?
Няма коментари:
Публикуване на коментар