петък, 4 май 2012 г.

Цитати / Древноиндийски мъдрости

1) Тъй както човек сменя овехтелите си дрехи с нови, така и душата заема нови материални тела, изоставяйки старите и безполезните.

2) Глупецът, осъзнаващ глупостта си, поради това е мъдър, а глупецът, който се има за мъдър, е истински глупец.

3) За човек, който е победил ума, умът е най-добрият приятел, а за този, който не е успял да го победи, умът е най-злият враг.

4) Когато разумът ти излезе извън гъстата гора на заблудата, ще се освободиш от всичко, което си чул, и от всичко, което предстои да чуеш.

5) От гнева възниква пълната заблуда, а от заблудата объркване - объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек губи разума си, а когато загуби разума си, затъва в материалното блато.

6) Дори и цял живот да общува с мъдрец, глупецът пак ще долови истината толкова малко, колкото лъжицата долавя от вкуса на супата.

7) Този, който общува с глупци, се терзае непрестанно. Приятелството с глупци, подобно на съюза с враг, е винаги мъчително. Близостта с мъдро люде наподобява радостта при среща с родственици.

8) Мъдрецът не дири постоянното сред напостоянните неща.

9) Извисил се е до съвършено съзнание онзи, който е способен да отдръпва сетивата си от техните обекти, тък както костенурката прибира крачката си в черупката.

10) Подобно на стрелеца, насочващ стрелата си право в целта, така и мъдрецът насочва право в целта своята тръпнеща и менлива мисъл. Нея човек трудно може да удържи и обуздае.

11) Нека мъдрецът бди над своите мисли, защото те са трудно уловими, много гъвкави и своенравни. Добре пазените мисли носят щастие.

12) Тъй както здравата скала не се разклаща от вятъра, така и мъдрите хора са непоклатими сред хулите и възхвалите.

13) Добре е да има сдържаност във взора. Добре е да има сдържаност в слуха. Добре е да има сдържаност в обонянието. Добре е да има сдържаност в словото. Добре е да има сдържаност в тялото. Добре е да има сдържаност в мисълта. Добре е да има сдържаност във всичко. Мъдрецът, сдържан във всъчки неща, е освободен от всяка болка.

14) Себеосъществяването е постигнал онзи, който е напълно удовлетворен благодарение на придобитото знание. Такъв човек е самоовладян и обитава трансцеденталността. Той гледа на всичко - на пясъка, на камъните, на златото - с еднакви очи.

15) Каква полза от книгите за онзи, който няма собствен ум? Как огледалото ще послужи на слепеца?

16) Знаещ не е онзи, който говори много. Знаещ е онзи, който е търпелив, свободен от страх и омраза.

17) Всичко на света се прави по-лесно, след като бъде опознато. Опознавайки малкото зло, ще добия търпение да понасям и голямото.

18) Ако човек постъпва така, както предписва на другите, то значи е смирил самия себе си и е способен да смири и останалите. Най-трудно е да смириш собствената си същност.

19) Силният не е ограничен, ограничението е за слабите.

20) Големите не се гневят на нищожните. Могъщият се бори с могъщ.

21) Да победиш самия себе си е най-добрият начин да не бъдеш победен.

22) Камъкът не реже, но може да наточи ножа.

23) Покой може да постигне не човекът, стремящ се да удовлетворява желанията си, а онзи, който не трепва от непрестанния прилив на желания, тъй както океанът остава винаги неизменен, при все че реките постоянно се вливат в него.

24) Омразата никога не може да се прекрати чрез омраза, а само чрез липса на омраза.

25) Долният човек откликва на всичко с грубост, обикновеният - на грубостта, с грубост, а достойният никога не бива груб, както и да се държат с него.

26) Проявявай доброта и към приятел, и към враг, подобно на цветето, което еднакво ухае и към двете ноздри.

27) Не са оковани във вериги онези, които нищо не обичат и нищо не мразят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар