ПИТАГОР: “Хора, стига сте се сквернили с храна непозволена. Ние имаме златокласи ниви, сочни плодове, които превиват клоните с тежестта си, лози, зеленчуци - крехки и вкусни. Чистата млечна каша и благоуханният мед също са ви предоставени. Обилно, щедро всички блага ви дава земята - без жестокости, без убийства и без кръв. Само дивите зверове утоляват глада си с живо месо и то не всички. Много от дивите животни се хранят с растения. Само свирепите хищници - лютите тигри, жестоките лъвове, алчните вълци обичат да проливат кръв. Какъв престъпен обичай! Как можем с месо и кръв на твари и нам подобни алчното си тяло да гоим и с убийство на други живи създания да подкрепяме живота си? Не е ли срам за нас, окръжените щедро с даровете на благодатната земя страстно, с жестоки зъби да късаме раздрани трупове като люти диви зверове? ...
Човек, който, слушайки жалкия предсмъртен рев, коли невинно теле, който убива агнето, ревящо като дете, който птицата небесна бие за забава или за да яде, той не трудно ще се реши и човек да погуби. На този жесток обичай само човекоядството прилича. О, свестете се, не убивайте, недейте, братя! ... Смъртни - смъртните щадете! Хранете се с това, което е позволено и достойно за любящата и чиста душа на човека.”
СЕНЕКА: “Категорично реших да не ям плът на умряло животно и накрая на първата година въздържанието ми се превърна не само в навик, а и в приятно занимание.”
ПЛУТАРХ: “Най-често се разстройва храносмилателният орган след месна храна, защото тя скоро го затлачва и оставя лоши последици. За човека ще бъде най-добре да не яде никак месо, защото земята ни дава достатъчно много предмети, които ни служат не само за храна, но и за наслада. Но човек от алчност се нахвърля върху всичко, за да задоволи прищявките на своя апетит, опитва всичко, вкусва всичко и сякаш, търсейки това, което трябва да е за него, става едно всеядно животно. Той употребява месо не защото има нужда или необходимост, а от сластолюбие и пресищане, понеже вижда, че му се дава да прави свободен избор между тревите и плодовете, чието изобилие е неизчерпаемо. Той търси и намира нечиста и неудобна храна, която се доставя с цената на убиването на живи същества. И по такъв начин излиза по-жесток от най-кръвожадните диви зверове. Кръвта и месото на убитото животно могат да нахранят ястреба, вълка и змията, но за хората те са излишни храни.”
ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ: “Човешките същества са единствените животни, от които аз съм напълно и истински уплашен.”
“Средната продължителност на живота на месоядците е 63 години... Аз съм на прага на 85 и все още работя толкова упорито, колкото мога. Аз съм живял достатъчно дълго и се опитвам да умра, но просто не мога да го направя. Една единствена пържола би ме довършила, но не мога да се принудя да я погълна. Аз съм заплашен от вечен живот. Това е единственият недостатък на вегетарианството.”
ПОЛ И ЛИНДА МАККАРТНИ: “Ако кланиците имаха стъклени стени, всеки би бил вегетарианец. Ние се чувстваме по-добре спрямо себе си и животните, знаейки, че не допринасяме за тяхната болка.”
ДЖЕЙМС КРОМУЕЛ: “Ако някое дете разбере какво се случва във фабричното фермерство, то никога повече не би докоснало месо. Аз бях толкова разтърсен от интелигентността, способността да се забавляват и личността на животните, с които работех върху филма “Бейб”, че до края на филма вече бях вегетарианец.”
РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар