Един богаташ изпратил слугата си на пазара да купи храна. Но малко след като стигнал до пазара, слугата се разминал със Смъртта, която втренчено го погледнала в очите.
Човекът пребледнял от уплаха, оставил покупките и мулето и хукнал да бяга. Пристигнал запъхтян в дома на стопанина си.
- Господарю, господарю! Моля те, трябват ми кон и малко пари, за да напусна града веднага.. Ако тръгна сега, може да стигна до Тамур преди залез.. Моля те, господарю, моля те!
Стопанинът го попитал каква била причината за тази спешна молба и слугата му разказал на пресекулки за срещата си със Смъртта.
Стопанинът на къщата помислил малко и подавайки му кесия с монети, казал:
- Така да бъде, тръгвай. Вземи черния кон - той е най-бързият, който имам.
- Благодаря, господарю - казал слугата. Целунал ръцете на стопанина си, хукнал към обора, яхнал коня и препуснал колкото се може по-бързо към Тамур.
Когато слугата се изгубил от погледа му, богаташът отишъл до пазара, за да потърси Смъртта.
- Защо уплаши слугата ми? - попитал, щом я видял.
- Уплашила съм го? - попитала Смъртта
- Да - рекъл богаташът. - Той ми каза, че днес те е срещнал и си го изгледала заплашително.
- Не съм го изгледала заплашително - казала Смъртта. - Изгледах го изненадано. Не очаквах да го видя тук този следобед, защото тази вечер трябва да ги прибера от Тамур.
Из "Приказки за размисъл" - Хорхе Букай
Приказка в приказката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар