Цитати / ''Когато мъртвите се пробудят'' - Йон Айвиде Линдквист

1) В единайсет без двайсет и четири сърцето на Ева бе спряло да изтласква кръв в тялото й. Един-единствен мускул в тялото на едно-единствено човешко същество. Прашинка на фона на безвремието. А с него си отива целият свят.

2) Никой не би могъл да опише човешкото око. Всички компютърни симулации са само бледи копия, картините и снимките пък представляват просто замръзнал миг, ала живото око, то не може да бъде описано или изобразено. Всеки обаче разбира незабавно, когато животът от него изчезне.

3) Защо си шепнеха, защо вървеше с котешки стъпки, ако всичко беше толкова нелепо и невъзможно? Защото невъзможното е част от действителността, скрито в най-тъмните й кътчета. Само едно погрешно движение е достатъчно, за да го разбута, да го накара да изригне. Човек никога не може да знае. Затова трябва да се отнася към него с внимание и уважение.

4) Елви прошепна:
- Света Богородице... - без да посмее да я погледне отново. Защото в този миг усети силата на голямата й скръб. Тя цялата бе събрана в очите на Мария. Скръбта на майката пред тялото на мъртвото й дете, дете, изтъкано единствено от доброта. Мъка, родена не само заради мъченията и смъртта на сина, когото е кърмила и обграждала с грижи, а най-вече заради самата мисъл, че съществува един свят, където това е възможно.

5) ,,Децата, децата, децата...''
Давид стоеше в двора на училището и наблюдаваше неспирния поток от деца, който сякаш се изля от вратите му. Три, четири, десет, трийсет многоцветни малки същества с раници на гърба се стичаха надолу по стълбите. Човешки единици, безлика маса, очакваща напътствия и възпитание. Четиристотин от тях прекарваха, натъпкани в сградата, по шест часа на ден, четиристотин получаваха позволение да я напуснат след края на шестия час.
Стига обаче да погледнеш всяко поотделно и ще съзреш целия свят. Ще съзреш деца с майки, бащи, баби и дядовци, роднини и приятели. Колко много хора зависят само от тяхното съществуване. Крехки са децата, а носят тежестта на толкова много животи върху нежните си рамене. Крехък е светът им, управляван от възрастни. Всичко е крехко.

6) Виктор преживя много тежко смъртта на дядо им, Флора подозираше, че болката му извира най-вече от самата мисъл за смъртта, а не толкова от загубата на човека, от мисълта, че смъртта кара хората да изчезват завинаги. Че всички ще изчезнат.

7) Сега бе далеч по-силна. Простираше дрехи и си подсвиркваше шлагерни песни. Само до преди седмица това би било невъзможно. Защо? Защото сега знаеше, че смъртта не е краят. / Тялото на Елиас бе мъртво, но не и душата му.

8) Не настъпи никаква промяна.
Страхът породи още страх, омразата пробуди още омраза, а след похода им остана само купчина изгорени тела. Както обикновено се случваше по света.

Like "Книжен плъх'' on facebook!