Цитати / ''Моят хоризонтален живот'' - Челси Хендлър

1) Да видиш майка си гола не е нещо, от което се възстановяваш лесно. Да видиш майка си гола и как скача от единия до другия край на двойното легло с касинка на медицинска сестра, докато баща ти, също гол, я преследва с шалче на врата, е добро основание да се самообявиш за осиновяване.

2) Получих вдъхновение да подстрижа само къдриците и резултатът от това действие съвсем не беше положителен. С една дума, приличах на човек, който се е сражавал с ножицата и е загубил битката.

3) Обикновено двойките, които се държат най-дружелюбно, имат най-големи проблеми помежду си. Логично е, ако се замислите. Тъй като заедно са толкова нещастни, всеки друг естествено им харесва.

4) Случвало ли ви се е сърцето да ви заболи толкова силно, че почти да не можете да си поемете дъх? Не бих пожелала такава болка и на най-големия си враг; не бих искала да я прехвърля на никого от страх, че може би няма да е в състояние да я понесе. Това е болката, когато ви предаде човек, в когото сте се влюбили. Не е толкова сериозна като смъртта, но имате почти същото чувство и както ми се наложи да науча, болката си е болка, независимо как я разглеждате.

5) - Знаеш ли, не е нужно да пиеш, за да станеш по-приятна компания.
Щеше ми се да му кажа, че пия, за да стане той по-приятна компания.

6) Не го изрекох на глас, разбира се. Никога не казвам на глас нещата, които наистина искам. Ако правех така, нямаше да имам никакви приятели.

Забавна и истинска, книгата на Челси Хендлър печели читателите със своята откровеност и естественост. Не всеки е преминал през достатъчно свалки за една нощ, за да напише книга за тях, но всеки може да се разпознае в преживяванията на Челси. Съмнението в себе си, жаждата за нещо ново, стремглавото впускане в приключения, желанието за повече забавления и по-малко грижи, надеждата, срамът, унижението и болката, са състояние и емоции, познати на всяко човешко същество. Книгата не проследява единствено сексуалният живот на авторката, страница след страница ставаме свидетели и на емоционалното съзряване и превръщането на едно объркано момиче в истинска жена.

Like "Книжен плъх'' on facebook!

''Фелек стана мъж'' - Недялко Месечков

Започвате ли да четете книга, без да знаете какво да очаквате? И не говоря за нагласата дали ще ви хареса или не. Става въпрос за това да погледнете една корица, да прочетете заглавието на книгата... и да решите да я започнете.
При мен често става така, особено когато съм на гости на баба.
''Фелек стана мъж'' е издадена през 1970 г., а цената на корицата е 0,44 лв. Няма резюме, няма информация за писателя, няма нищо, което реално да привлече интереса ми. Но неделните следобеди, прекарани на село, силно ме предразполагат към книгите, които иначе едва ли бих подхванала.
Прочетох историята на Фелек за една дрямка време. Написано увлекателно, разбираемо и с достатъчно голям шрифт, за да не натоварва очите, историята ме потопи в събитията в Полша от далечната 1944 година и по-конкретно - усетих се като участник във Варшавското въстание.
Фелек е още дете и представата му за война се гради на прочетеното от любимите му книги. Когато обаче загубва баща си, той осъзнава, че войната не е игра, не е приключение, а е сурова реалност, сееща смърт и разруха. Все още наивен по детски, той се сблъсква с лицемерието на хората и тяхната готовност да отрекат името и националността си, за да спечелят облаги от по-силната страна във войната, а именно Германия. Непримирим и горд от баща си, жертвал себе си за родината, Фелек несъзнателно вкарва себе си и клетата си майка в неприятности, които водят до нейното отвеждане в лагер и неговото бягство от града.
Скитащ сам, гладен, изплашен и объркан, той е на прага на смъртта и единственото добрината на намерилите го под купчина сняг хора, го спасява от сигурната смърт. Тръгнал да търси майка си и твърдо решен да я спаси, той е готов на всичко, дори да влезе в най-строго охранявания концлагер, въпреки опасността и сигурния разстрел, който го очаква още преди да престъпи прага.
Превръщането на Фелек от дете в мъж започва от момента, в който той приема реалността и започва да вижда нещата такива, каквито са. Приема загубата и е готов да се притече на помощ на родината си, да защити Варшава и цяла Полша от хитлеровата армия. Твърдо решен да се присъедини към партизаните, скитащи из горите и подготвящи масов бунт срещу робството си, той е готов да жертва всичко, в името на по-светло бъдеще за Полша.
Книгата проследява преждевременното израстване на едно дете, мечтаещо да бъде мореплавател и да обикаля света със своя кораб, но принудено да живее в страх за себе си и своите близки, страх за страната си и собственото си бъдеще. Дете, което се превръща в истински мъж - смел и готов на всичко, способен да приеме съдбата си в пълно спокойствие, усмивка на лице и песен на уста.

Книжният плъх е щастлив!

Поредицата ''Игрите на глада'' си проправи път до ТОП мястото в личната ми книжна класация. Трилогията измести дори Хари Потър, който гордо заемаше първата позиция през последните 10 години. Минимум.
През годините се запознах с много класици, успях да срещна и много блудкави писатели. Много истории ми влизаха под кожата и намираха място в мислите и сънищата ми... в продължение на дни. Но личната ми класация не е просто подредба на най-известните автори и заглавия. Не е класация, изградена на база литературна стойност.
Моята класация... е напълно моя. На челните позиции са книгите, които не са просто страници, които си прочела и подчертала. Не са историите, които съм изчела на един дъх. Не са най-хвалените писатели и най-нашумелите заглавия. Не са книгите от училище. Напротив. На първите места са книгите, които са се превърнали в част от мен, част от израстването ми и изграждането/надграждането ми като човек и личност. Това са книгите, чиито истории са живи и пулсиращи. Истории, които не е достатъчно да се прочетат само веднъж...
Това за мен са Игрите на глада. За пръв път се сблъсках с тях преди повече от две години. Прочетох поредицата от електронния си четец, затова нямам цитати от тях. Вторият път също четох от четеца. Третият път прочетох книгите от компютъра в оригинал на английски. Преди два дни реших, че е крайно време да сложа тези три книги на рафтовете в домашната си библиотека. А днес... те пристигнаха при мен.
Не мога да опиша с думи вълнението си от момента, в който ги разопаковах. Само един истински книжен плъх може да разбере усещането да държиш в ръцете си книга, която означава много за теб. В моят случай не беше просто книга, бяха цели три! Сякаш част от историята и усещанията, които тя носи, се материализираха, за да мога да ги докосна, да разгърна страниците и с усмивка на побъркан човек да ги прегърна и гордо да ги отнеса на мястото, на което заслужават да стоят.
Съвсем скоро ще се потопя в историята отново. Този път ще мога и да отсея любимите си цитати и да ги прехвърля тук!
Чувството е неописуемо...

''Град Отчаяние'' - Стивън Кинг

Този път без цитати. Уча се да чета от електронната си книга, въпреки, че я имам от близо 5 години, трудно се отпускам в нейно присъствие. И почти винаги дочитам хартиената версия на книгата, която съм започнала в електронен вариант. Но не съм седнала да пиша за това...
Понеже цитати нямам, държа да отбележа по някакъв начин впечатленията си от последно прочетеното.
''Град Отчаяние'' (в оригинал: Desperation) е втората книга на Стивън Кинг, която ме кара да потръпвам от ужас и погнуса, докато чета. Историята проследява съдбата на няколко души, попаднали в малък град, буквално наречен Отчаяние. Град, в който висят удушени животни по пътните знаци, всички жители сякаш са изчезнали и единственият останал човек е полицай, който не виждам проблем в това да спира сякаш случайни превозни средства по пътя и да вкарва всички пътници в затвора. Разбира се, тези, които останат живи до затвора...
Хареса ми и това, че на фона на всички мрачни събития и непрекъснато случващите се ужаси, се усеща раждането на една любов. Ей така, напук на отчаянието. Но авторът в никакъв случай не е фокусирал вниманието си върху нея. Всеки един от героите преживява лична драма, лична метаморфоза от това, което е бил към това, което му е налага да бъде в Отчаяние.
Стивън Кинг не пише просто страшни истории. Той пише истории за истински хора. Запознава читателя с техните вълнения, страхове, мечти, разбирания. А нищо човешко не ми е чуждо, нали?! Те не са герои, те са хора. В ключови моменти, те се пречупват. Понякога не издържат на напрежението, понякога се отказват и поемат по по-лесния път. Авторът до такава степен успя да ме въведе в техния свят и да ме запознае с тяхната психика, че сама не усетих кога започнах да приемам и оправдавам поведението им, да разбирам и да тълкувам постъпките им. На фона случващото се, съвсем в реда на нещата изглежда група от възрастни да разчита на едно 11-годишно дете, молещо се на Господ, което само не е сигурно дали наистина вярва в Бог. Хареса ми и начинът, по който е засегната темата за Господ и неговата жестокост и как е представена истинската вяра и какво всъщност означава тя. Стивън Кинг поставя героите си на прага на лудостта, кара ги да излязат от кожата си и да покажат на какво са способни, не само когато нямат какво да губят, а когато поставят на карта и малкото, което им е останало.
Може ли група изплашени, ранени, с разбита психика и напълно отчаяни хора, да се изправят срещу древно зло, безформено и безплътно, говорещо на друг език, носещо се из въздуха и заселяващо душите и ума на невинните си жертви?! Ако съберат силите си и преборят страховете си, имат ли шанс да спечелят? Искат ли въобще да спечелят? Осъзнават ли последиците от решенията си, изборите си? Тези и още много въпроси се въртяха из главата ми, докато четях. В края на книгата намерих отговор на повечето си въпроси, останалите бяха оставени на собствената ми фантазия.
Благодарение на ''Град Отчаяние'', в списъка си за четене добавям и ''Островът на доктор Моро" от Хърбърт Уелс. В рамките на изречение, максимум две, има препратка към книгата, която разпали любопитството ми.
Но нека първо мине достатъчно време, за да забравя пътешествието си в град Отчаяние.
Так!

Like "Книжен плъх'' on facebook!