вторник, 12 март 2013 г.

Всеки уважаващ себе си почитател на г-н Кинг, трябва да прочете книгата "On writing" или поне първата част от нея.
Ако някой чете това, незнаейки за какво става на въпрос, предупреждавам, че ще издам голямата тайна. Ако искаш, прочети първо книгата, а след това ако се сетиш за мен, върни се. Ако не, продължавай. Но не искам аз да съм виновна за това, което следва да се прочете.
Нека започнем с това, че от както се помня, винаги съм харесвала това лице от снимката, както и всички произлязло от него в творчески план.
Съвсем наскоро разбрах за книгата "On writing", а виждайки нейната корица малко се стреснах. Къде е Кинг настроението? Няма го. Проверих буква по буква, че точно неговото име е написано там. Реших "Какво пък? Нещо по-различно!".
Смях се много в началото. Четях за едно непохватно малко момченце, с не голям късмет и трудно детство и живот. Една история с пирон, а по-късно и кука в стената ми показа колко силен характер е имало това детенце. Четях и се смеех няколко часа, докато не стигнах до истории, които ме накараха да погледна по друг начин на любимия си автор.
Още не съм прочела цялата книга, искам тук да споделя само временни впечатления, без да задълбавам.
Това, което ме разтръси като ледено студен душ след горещ ден беше това, че разбрах как той се е борил с наркотична и алкохолна зависимост, докато е имал деца, майка му е била тежко болна и съвсем не е бил толкова известен, но е продължавал да твори. Болезнено беше да разбера, че в някои книги е описвал себе си, а в други е описвал зависимостите си в човешки образи и надвивайки ги в книгите е успявал да се пребори с тях и в действителност. Най-болезнено беше, че точно в този негов период е написана една от любимите ми негови книги, за която той няма ясен спомен да я е писал.
Това, което прочетох, съвсем не рефлектира върху симпатиите ми. Ставам още по-привързана към творчеството и личността му. Дори в най-неадекватните човешки състояния, той е продължавал да създава същите bestsellers. Не се е предал, не е изоставил задълженията си като син, брат, мъж, съпруг, баща и писател. Продължил е, успял е да се пребори със себе си и говори без проблеми за това. Дори тези сухи факти заслужават признание.
Нямам търпение да прочета цялата книга, за да изградя по-реално мнение за него и творчеството му.

Ако искате да следите за публикациите в този блог, моля харесайте страницата във фейсбук:
https://www.facebook.com/dkcaramella

Няма коментари:

Публикуване на коментар