1) Погледът ми се губеше зад прозорците на влака. Пейзажът приличаше на мен - отмала, безплодна нежност, неутолен копнеж. Жаждата се излъчваше от земята като от изтощено тяло, чиито едва доловими викове глъхнеха в задухата на лятото. Прекалено ясната синева на небосклона притискаше полето, което сякаш и най-малката искрица можеше да подпали и мигом да опустоши. Дълбоко в себе си чувствах тази опасност, тази възможна гибел. Сигурно точно това ми допадаше.
2) Рижата котка повдигна глава и ми се стори, че ще ми каже: И вие ли я познавате? Тогава поговорихме малко, понеже знам езика на котките, който не е различен от нашия, стига да се вслушаш внимателно.
3) Местата, през които само минавах, ме даряваха с несравним покой, какъвто никой кът от личния ми свят не ми бе предлагал. Сигурно това обясняваше скиталческия начин на живот, към който напоследък постепенно привиквах. В този миг изпитвах чувство на дълбок душевен мир.
4) Отгатвах, че единственият отговор на всяко откровение ще бъде притеснено мълчание.
5) Нещата се случат: събитията, любопитните факти, вълненията на дните се редуват. Понякога животът е сякаш само това и нищо друго. Той се провира между множество щастливи или нещастни случки, срещи и раздели, нищожни подробности, чийто смисъл най-често ни убягва. Питаме се кога всичко най-сетне ще се подреди, ще стане осезаемо, очевидно. Чакаме, всичко се разпръсква в безпорядък, а междувременно животът си върви, дори препуска, защото всеки ден или почти всеки, смъртта ни нашепва: Ела, не търси повече, почини си, аз ще се погрижа за всичко. И нея също не я познаваме, само знаем, че трябва да дойде. Шепотът й се губи в грохота на света, за да ни изненада по-силно, да ни сграбчи по пътя ни...
6) Във въздуха витаеше крилато и почти недействително настояще. Как да го уловя? Изпитвах някакво опиянение, както в редките утрини, които приличат на начало.
7) Сега вярвам само в онова, което е временно. Така животът ми се струва по-ценен. Преди да срещна този човек, не го бях осъзнал истински, беше само смътна представа, нематериално познание... Разбирате ли?
Нямаше как да знае до каква степен го разбирах.
8) Възможно ли е да строиш нещо с мисълта за неговото унищожение?
9) Животът знае неща, които още не са се случили.
10) Мнозина от нас не се познаваха преди това, а после станаха неразделни. По-късно някои се подмамиха, върнаха се към реда и избраха удобната позиция на равнодушие. Други щяха да отрекат този прекрасен безпорядък. Но за мен всичко се преобръщаше.
11) Може би точно този ден бе свършило детството. Думите никога вече нямаше да бъдат просто мелодия, научавах, че те имат смисъл, и урокът беше жесток. Не му се сърдех, беше много по-сериозно, той убиваше нещо у мен.
12) Мислех, че животът трябва да даде на всеки времето, необходимо да стане такъв, какъвто е в действителност.
13) Това беше всъщност една-единствена история. И все пак имах чувството, че стоя сред буря, ала в покой. Покой невъзможен досега, победа над отчаянието, в което ме държеше този свят, понякога подобен на огромна развалина.
събота, 27 октомври 2012 г.
Цитати / "Медресе на смеха"
1) Побеждавай гнева с нежност, злото с добро, алчността с щедрост, лъжата с истина.
2) Украшението на човека е мъдростта, украшението на мъдростта - спокойствието, украшението на спокойствието - безстрашието, украшението на безстрашието - нежността.
3) Подарък, придружен с добри думи; ученост, лишена от надменност; мъжество, съчетано с нежност; богатство, съединено с щедрост - ето четири рядко срещани блага.
4) Какво е добродетел? - Съчувствие към близките.
Какво е щастие? - Здраве.
Какво е любов? - Добро настроение.
Какво е ученост? - Правилно решение.
5) Колкото и малко да е благодеянието, то ще пусне стотици кълнове, ако е оказано на достоен.
6) Кого ли не извисява общуването с велики? И капката вода, попаднала върху листа на лотос, блести като бисер.
7) На добрите остаряват първо мислите, а след това тялото; на злодеите остарява само тялото, мислите - никога.
8) Шестима забравят тези, които са им помагали някога; ученикът - учителя, жененият син - майка си, разлюбилият мъж - жена си, достигналият целта си - своя помощник, измъкналият се от гъсталака - водача, болният - лекаря.
9) Сърцето на добрия е неизменно дори когато го гневят; океанът не може да се затопли със слама.
10) Какво може да направи злодеят на онзи, който държи в ръката си меча на спокойствието?
11) Когато огънят не намери трева, сам се успокоява.
12) Никой няма да избегне наказанието за своята несправедливост - ако не заплати сам за нея, ще заплатят синовете или внуците му.
13) Говори правдиво и приятно; не говори правдиво, но неприятно; не говори приятно, но неправдиво - това е стара заповед.
14) Ако жената е радостна - целият дом сияе, ако жената е тъжна - целият дом е мрачен.
15) Няма роднина, равен на мъжа; няма приятел, равен на мъжа; няма защитник, равен на мъжа; няма убежище, равно на мъжа.
16) Дочуло реч - животното разбира.
Подай сигнал - и слона тръгва пак.
Без думи по лицата се намира
на разума най-искрения знак.
17) Плачат те или се смеят,
за да стигнат свойта цел,
и от вяра ли живеят,
нямат в подлостта предел.
Няка, който е достоен
и не иска да е роб,
да ги изостави сам, спокоен,
сякаш е подминал гроб.
18) Само с усилия постигаме целта си, а не с желания. Газелата няма да влезе в устата на спящия лъв.
19) За да гледат света, на кравите им е даден нюх, на царете шпиони, на простите хора - очи.
20) Глупците ненавиждат умните, бедните - богатите, порочните - добродетелните, блудниците - верните съпруги.
21) Щом у злодея няма сила,
той друг към теб ще прати с мощ.
И камъкът не реже нищо,
но може да наточи нож.
22) Когато вятърът задуха с мирис лек
на календро и град заудря по земята,
дали през този миг разумният човек,
за да се стопли, ще се вмъкне във водата?
23) Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.
24) Тоз, който слуша умния съвет
и винаги над всичко разсъждава,
той има силен разум и навред
ще се сдобие с мир, богатство, слава!
25) Денят завърша със залез, нощта с изгрев. Радостта завърша с тъга, тъгата - с радост.
26) Когато човек е щастлив, годините текат като дни; когато е нещастен, дните изглеждат години.
27) Всяка нова привързаност забива скръбна стрела в сърцето ни.
28) И колкото врагът да страда,
съюз със него не прави.
Дори водата да е топла,
угасва огънят, уви!
29) Няма полза от ума, когато
целият от страх е обладан.
За какво е на слепеца лампа,
сложена във неговата длан?
30) Овенът просто е такъв:
отстъпва с цел жестока.
Така дори самият лъв
се е снишил пред скока.
31) Молла Настрадин попитал приятеля си:
- Колко е разстоянието от Техеран до Казвин?
- Двадесет и четири фарсанга - отговорил той.
- А между Казвин и Техеран?
- Пак толкова.
- Не може да бъде - възразил Настрадин. - Нали между курбан-байрама и празника на Ашура има само един месец, а между празника на Ашура и курбан-байрама - единадесет месеца.
32) Една човек имал жена на име Фатима. Той поискал да се ожени втори път, но жена му се противопоставила:
- Спомни си за нашия имам Али. Фатима е била единствената му жена, а аз съм нейна потомка.
- Ех, жено - възкликнал сърдито мъжът. - Фатима е отишла при Али на деветгодишна възраст и е умряла на осемнадесет години. А ти дойде в моя дом на четиридесет години, живееш тук вече тридесет, а и нямаш намерение да умираш.
33) Някакъв луд тичал по улиците и гонел хората. Хванали го и го завели при шаха. Там безумецът веднага се укротил и шахът го попитал:
- Как така изведнъж оздравя?
- Ваше величество, страх ме е от вас.
- Защо?
- Защото умът ви е по-малко от моя, а силата по-голяма.
34) Ако не убиваш врага, който стои пред теб, ставаш враг на себе си.
35) Ръката няма да докосне онова, което не й се полага, а което й се полага, ще го вземе, където и да се намира.
36) Който се намесва в разговора на другите, за да покаже висотата на своите знания, разкрива дълбочината на своето невежество.
37) Преди да влезеш, помисли как ще излезеш.
38) Попитали имам Газали:
- Как си преуспял в учението?
- Не се срамувах да питам! - отговорил той.
39) Онзи, който е надарен със знания, но е лишен от способността да действува, е нещастен; нещастен е и този, който има възможността да общува с мъдреци, но не умее да възприема мъдростта им.
40) - Аз имам полза не само от приятелите, но и от враговете, защото ако имам някакъв порок, приятелите ми от доброта ще премълчат. А врагът, за да ми причини болка, ще ми каже цялата истина и ще ми помогне да разбера недостатъците си, с което ще ми помогне да го победя.
41) Същността на благородството е в това да не се срамуваш от тайните дела, които вършиш, ако разберат за тях.
42) Ако искаш врагът ти да не узнае твоята тайна, не я разкривай дори пред приятел.
43) Първо одобряват очите, а след това сърцето.
44) Усърдният стремеж да изглеждаш умен преди да бъдеш умен.
45) Мъдрият човек не постъпва с другите така, както не би желал да постъпват с него.
46) По-добре да си слуга на мъдрец, отколкото господар на глупак.
47) Считай труда за почивка, когато пред теб има велика цел.
48) Веднъж по улицата носели покойник. Синът на Молла видял мъртвеца и попитал:
- Татко, какво е това украсеното, което носят?
- Сине - отговорил Молла, - вчера той е бил човек, а днес е нищо.
Момчето се замислило и отново попитало:
- Къде носят сега това нищо?
- Това нищо го носят там, където няма нищо.
- Как така - няма нищо?
- Много просто - няма нищо: нито храна, нито пиене, нито дрехи, нито хляб, нито вода, нито пари, нито богатства.
- Значи, това нищо идва у нас на гости.
49) Казват, че една нощ при Молал влязъл крадец. Дълго търил, но нищо не могъл да намери. През това време Молла тихо го следял. Чакал, чакал, но разбрал, че крадецът не бърза да си върви и обезателно иска да вземе нещо. Накрая му дотегнало и казал:
- Братко, за бога, остави ме да поспя спокойно. Повярвай ми, това, което търсиш на тъмно, аз не мога да намеря и през деня.
50) От бисери и перли нейното ухо е болно, макар че само с думи би било доволно
51) Ако си умен, всеки миг цени: глупакът мери времето със дни.
52) Попитали едного:
- За кого и в какъв случай огорченията са неизбежни?
Той отговорил:
- За слабия човек, когато се надява на много.
53) - Страхът се явява пред изкушението, а ужасът - след като му де поддадеш.
54) - Върхът на ораторското изкуство е в това да представиш истината за лъжа, а лъжата за истина и да накараш хората да вършат това, което не искат да вършат, и да не вършат онова, към което се стремят. Но трябва и да ги убедиш така, че да действуват с охота, без принуждение.
55) - Самолюбието страда особено много в два случая: когато молиш за себе си и когато си принуден да разговаряш с глупаци.
2) Украшението на човека е мъдростта, украшението на мъдростта - спокойствието, украшението на спокойствието - безстрашието, украшението на безстрашието - нежността.
3) Подарък, придружен с добри думи; ученост, лишена от надменност; мъжество, съчетано с нежност; богатство, съединено с щедрост - ето четири рядко срещани блага.
4) Какво е добродетел? - Съчувствие към близките.
Какво е щастие? - Здраве.
Какво е любов? - Добро настроение.
Какво е ученост? - Правилно решение.
5) Колкото и малко да е благодеянието, то ще пусне стотици кълнове, ако е оказано на достоен.
6) Кого ли не извисява общуването с велики? И капката вода, попаднала върху листа на лотос, блести като бисер.
7) На добрите остаряват първо мислите, а след това тялото; на злодеите остарява само тялото, мислите - никога.
8) Шестима забравят тези, които са им помагали някога; ученикът - учителя, жененият син - майка си, разлюбилият мъж - жена си, достигналият целта си - своя помощник, измъкналият се от гъсталака - водача, болният - лекаря.
9) Сърцето на добрия е неизменно дори когато го гневят; океанът не може да се затопли със слама.
10) Какво може да направи злодеят на онзи, който държи в ръката си меча на спокойствието?
11) Когато огънят не намери трева, сам се успокоява.
12) Никой няма да избегне наказанието за своята несправедливост - ако не заплати сам за нея, ще заплатят синовете или внуците му.
13) Говори правдиво и приятно; не говори правдиво, но неприятно; не говори приятно, но неправдиво - това е стара заповед.
14) Ако жената е радостна - целият дом сияе, ако жената е тъжна - целият дом е мрачен.
15) Няма роднина, равен на мъжа; няма приятел, равен на мъжа; няма защитник, равен на мъжа; няма убежище, равно на мъжа.
16) Дочуло реч - животното разбира.
Подай сигнал - и слона тръгва пак.
Без думи по лицата се намира
на разума най-искрения знак.
17) Плачат те или се смеят,
за да стигнат свойта цел,
и от вяра ли живеят,
нямат в подлостта предел.
Няка, който е достоен
и не иска да е роб,
да ги изостави сам, спокоен,
сякаш е подминал гроб.
18) Само с усилия постигаме целта си, а не с желания. Газелата няма да влезе в устата на спящия лъв.
19) За да гледат света, на кравите им е даден нюх, на царете шпиони, на простите хора - очи.
20) Глупците ненавиждат умните, бедните - богатите, порочните - добродетелните, блудниците - верните съпруги.
21) Щом у злодея няма сила,
той друг към теб ще прати с мощ.
И камъкът не реже нищо,
но може да наточи нож.
22) Когато вятърът задуха с мирис лек
на календро и град заудря по земята,
дали през този миг разумният човек,
за да се стопли, ще се вмъкне във водата?
23) Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.
24) Тоз, който слуша умния съвет
и винаги над всичко разсъждава,
той има силен разум и навред
ще се сдобие с мир, богатство, слава!
25) Денят завърша със залез, нощта с изгрев. Радостта завърша с тъга, тъгата - с радост.
26) Когато човек е щастлив, годините текат като дни; когато е нещастен, дните изглеждат години.
27) Всяка нова привързаност забива скръбна стрела в сърцето ни.
28) И колкото врагът да страда,
съюз със него не прави.
Дори водата да е топла,
угасва огънят, уви!
29) Няма полза от ума, когато
целият от страх е обладан.
За какво е на слепеца лампа,
сложена във неговата длан?
30) Овенът просто е такъв:
отстъпва с цел жестока.
Така дори самият лъв
се е снишил пред скока.
31) Молла Настрадин попитал приятеля си:
- Колко е разстоянието от Техеран до Казвин?
- Двадесет и четири фарсанга - отговорил той.
- А между Казвин и Техеран?
- Пак толкова.
- Не може да бъде - възразил Настрадин. - Нали между курбан-байрама и празника на Ашура има само един месец, а между празника на Ашура и курбан-байрама - единадесет месеца.
32) Една човек имал жена на име Фатима. Той поискал да се ожени втори път, но жена му се противопоставила:
- Спомни си за нашия имам Али. Фатима е била единствената му жена, а аз съм нейна потомка.
- Ех, жено - възкликнал сърдито мъжът. - Фатима е отишла при Али на деветгодишна възраст и е умряла на осемнадесет години. А ти дойде в моя дом на четиридесет години, живееш тук вече тридесет, а и нямаш намерение да умираш.
33) Някакъв луд тичал по улиците и гонел хората. Хванали го и го завели при шаха. Там безумецът веднага се укротил и шахът го попитал:
- Как така изведнъж оздравя?
- Ваше величество, страх ме е от вас.
- Защо?
- Защото умът ви е по-малко от моя, а силата по-голяма.
34) Ако не убиваш врага, който стои пред теб, ставаш враг на себе си.
35) Ръката няма да докосне онова, което не й се полага, а което й се полага, ще го вземе, където и да се намира.
36) Който се намесва в разговора на другите, за да покаже висотата на своите знания, разкрива дълбочината на своето невежество.
37) Преди да влезеш, помисли как ще излезеш.
38) Попитали имам Газали:
- Как си преуспял в учението?
- Не се срамувах да питам! - отговорил той.
39) Онзи, който е надарен със знания, но е лишен от способността да действува, е нещастен; нещастен е и този, който има възможността да общува с мъдреци, но не умее да възприема мъдростта им.
40) - Аз имам полза не само от приятелите, но и от враговете, защото ако имам някакъв порок, приятелите ми от доброта ще премълчат. А врагът, за да ми причини болка, ще ми каже цялата истина и ще ми помогне да разбера недостатъците си, с което ще ми помогне да го победя.
41) Същността на благородството е в това да не се срамуваш от тайните дела, които вършиш, ако разберат за тях.
42) Ако искаш врагът ти да не узнае твоята тайна, не я разкривай дори пред приятел.
43) Първо одобряват очите, а след това сърцето.
44) Усърдният стремеж да изглеждаш умен преди да бъдеш умен.
45) Мъдрият човек не постъпва с другите така, както не би желал да постъпват с него.
46) По-добре да си слуга на мъдрец, отколкото господар на глупак.
47) Считай труда за почивка, когато пред теб има велика цел.
48) Веднъж по улицата носели покойник. Синът на Молла видял мъртвеца и попитал:
- Татко, какво е това украсеното, което носят?
- Сине - отговорил Молла, - вчера той е бил човек, а днес е нищо.
Момчето се замислило и отново попитало:
- Къде носят сега това нищо?
- Това нищо го носят там, където няма нищо.
- Как така - няма нищо?
- Много просто - няма нищо: нито храна, нито пиене, нито дрехи, нито хляб, нито вода, нито пари, нито богатства.
- Значи, това нищо идва у нас на гости.
49) Казват, че една нощ при Молал влязъл крадец. Дълго търил, но нищо не могъл да намери. През това време Молла тихо го следял. Чакал, чакал, но разбрал, че крадецът не бърза да си върви и обезателно иска да вземе нещо. Накрая му дотегнало и казал:
- Братко, за бога, остави ме да поспя спокойно. Повярвай ми, това, което търсиш на тъмно, аз не мога да намеря и през деня.
50) От бисери и перли нейното ухо е болно, макар че само с думи би било доволно
51) Ако си умен, всеки миг цени: глупакът мери времето със дни.
52) Попитали едного:
- За кого и в какъв случай огорченията са неизбежни?
Той отговорил:
- За слабия човек, когато се надява на много.
53) - Страхът се явява пред изкушението, а ужасът - след като му де поддадеш.
54) - Върхът на ораторското изкуство е в това да представиш истината за лъжа, а лъжата за истина и да накараш хората да вършат това, което не искат да вършат, и да не вършат онова, към което се стремят. Но трябва и да ги убедиш така, че да действуват с охота, без принуждение.
55) - Самолюбието страда особено много в два случая: когато молиш за себе си и когато си принуден да разговаряш с глупаци.
понеделник, 22 октомври 2012 г.
Цигания
На вниманието на всички, показвам една снимка от милата ни родина! Не вярвам някой да е пропуснал да я види, след като в последните дни само за това се говори... навсякъде!
Подчертавам ГОВОРИ, защото при нас винаги е така. Не защитавам нито младежите от снимката, нито множеството, което лае срещу тях.
В България трябва да се случи нещо такова, за да се размърдат мозъците на гражданите.
Никой няма да предприеме искащите от нас действия, знаете ли защо? Защото все още безумията като това се случват прекалено рядко, за да забележим, че проблемът е по-голям отколкото изглежда. Знаете ли кога някой ще предприеме нещо? Когато ще е прекалено късно.
Когато циганите (да, цигани са, няма да ги наричам роми, само защото било по-престижно и възпитано) завладеят милата ни родина, за която хора като Левски и Ботев са дали живота си, тогава ще осъзнаем до къде сме стигнали.
Мили хора, къде бяхте, когато в първи клас ни учиха, че трябва да приемаме по-мръсните, миризливи и черни деца от нас? Учителите ни учеха да сме толерантни, да не бъдем расисти, да споделяме, да не разделяме хората по етнос. Защо тогава не ни показваха негърчета или китайчета примерно? Учеха ни само да харесваме циганите. Да ги приемем в нашето общество.
Попитах началната си учителка веднъж "Госпожо, защо го правихте?", а тя ми каза, че това й е работата. Тя самата също не е толерантна към циганията.
Тук е мястото да отбележа, че НЕ всички цигани са такива. 1 на 10 000 е образован, стремящ се да се изкачи в обществото, да печели с честен труд парите си, да създаде любящо семейство и да възпита децата си като истински граждани на България. Но за жалост останалите 9999 са като тези на снимката по-горе.
Да се върнем към началните училища. Ясно помня как ни караха да седим българчета с циганчета, за да свикваме с тях. Тях ги докарваха всяка сутрин с автобус, пътят им излизаше безплатно, фондацията им ги снабдяваше с безплатни учебници и всеки ден им отпускаше джобни. Докато тя профучаваха покрай нас с автобуса, ние българчетата трябваше да мъкнем тежките си чанти пеша по пътя, зимата да газим в сняг, който стигаше до коленете ни, а родителите ни трябваше да отделят от заплатите си, за да ни купят всички принадлежности, от които се нуждае едно дете в началното училище. Всеки ден, родителите ни приготвяха закуска или ни купуваха нещо, което да си сложим в чантата и да закусим/обядваме в училище. Понякога ни даваха и на нас пари, за да си купим сокче, близалка или вафличка. Родителите на циганите дори не знаеха къде учат децата им. Фондацията, която ги подпомагаше поемаше всички разходи, освобождаваше ги дори от последните часове, защото трябвало да се прибирам по-рано. Всички учители бяха Окей с това, но тръгне ли си някой от нас, останалите, бивахме подлагани на строг разпит къде сме били, викаха родителите ни в училище и пишеха лоши бележки в дневниците и тефтерчетата ни.
Годините си минаваха, ние учехме здраво, за да изкараме нужните оценки и да преминем в следващия клас. Циганите отсъстваха през по-голямата част от годината и без проблем минаваха. Всички се страхуваха да ги оставят да повтарят, защото щели да ги сметнат за несправедливи расисти.
Всички ние, които сме отраснали в така среда, няма как да ни бъде внушено, че циганите са КАТО нас. Истината е, че те са НАД нас в тази държава. Имат повече права, получават повече блага и са приемани навсякъде. Ние, българите сме тези, които трябва да живеем по цигански.
Омръзнало ни е, когато кажем, че сме БЪЛГАРИ, всички да си мислят, че сме черни и живеем в почти разпаднали се сламени колиби. Омръзнало ни е да се мръщят хората срещу нас, когато разберат от къде сме.
За това, българи, ако искате да оправите този проблем, не тръгвайте от най-повърхностното. Едно дърво се премахва с корените, не му се маха само короната.
Тръгнете от там, от където започва проблема.
И да затворите тези три циганина, няма да оправите нищо. И да създадете закон срещу тях, пак няма да оправите нищо.
Спрете да учите децата си, че трябва да приемат циганите!
Спрете да ги интегрирате навсякъде!
Не им позволявайте да учат в нашите училища!
Не им отпускайте повече пари, отколкото НИЕ заслужаваме!
Не ги поставайте НАД нас!
Не им позволявайте да раждат по 10+ деца!
Отнасяйте се с тях така, както си заслужат!
Не искаме НИЕ, българите да бъдем циганите на България!
Подчертавам ГОВОРИ, защото при нас винаги е така. Не защитавам нито младежите от снимката, нито множеството, което лае срещу тях.
В България трябва да се случи нещо такова, за да се размърдат мозъците на гражданите.
Никой няма да предприеме искащите от нас действия, знаете ли защо? Защото все още безумията като това се случват прекалено рядко, за да забележим, че проблемът е по-голям отколкото изглежда. Знаете ли кога някой ще предприеме нещо? Когато ще е прекалено късно.
Когато циганите (да, цигани са, няма да ги наричам роми, само защото било по-престижно и възпитано) завладеят милата ни родина, за която хора като Левски и Ботев са дали живота си, тогава ще осъзнаем до къде сме стигнали.
Мили хора, къде бяхте, когато в първи клас ни учиха, че трябва да приемаме по-мръсните, миризливи и черни деца от нас? Учителите ни учеха да сме толерантни, да не бъдем расисти, да споделяме, да не разделяме хората по етнос. Защо тогава не ни показваха негърчета или китайчета примерно? Учеха ни само да харесваме циганите. Да ги приемем в нашето общество.
Попитах началната си учителка веднъж "Госпожо, защо го правихте?", а тя ми каза, че това й е работата. Тя самата също не е толерантна към циганията.
Тук е мястото да отбележа, че НЕ всички цигани са такива. 1 на 10 000 е образован, стремящ се да се изкачи в обществото, да печели с честен труд парите си, да създаде любящо семейство и да възпита децата си като истински граждани на България. Но за жалост останалите 9999 са като тези на снимката по-горе.
Да се върнем към началните училища. Ясно помня как ни караха да седим българчета с циганчета, за да свикваме с тях. Тях ги докарваха всяка сутрин с автобус, пътят им излизаше безплатно, фондацията им ги снабдяваше с безплатни учебници и всеки ден им отпускаше джобни. Докато тя профучаваха покрай нас с автобуса, ние българчетата трябваше да мъкнем тежките си чанти пеша по пътя, зимата да газим в сняг, който стигаше до коленете ни, а родителите ни трябваше да отделят от заплатите си, за да ни купят всички принадлежности, от които се нуждае едно дете в началното училище. Всеки ден, родителите ни приготвяха закуска или ни купуваха нещо, което да си сложим в чантата и да закусим/обядваме в училище. Понякога ни даваха и на нас пари, за да си купим сокче, близалка или вафличка. Родителите на циганите дори не знаеха къде учат децата им. Фондацията, която ги подпомагаше поемаше всички разходи, освобождаваше ги дори от последните часове, защото трябвало да се прибирам по-рано. Всички учители бяха Окей с това, но тръгне ли си някой от нас, останалите, бивахме подлагани на строг разпит къде сме били, викаха родителите ни в училище и пишеха лоши бележки в дневниците и тефтерчетата ни.
Годините си минаваха, ние учехме здраво, за да изкараме нужните оценки и да преминем в следващия клас. Циганите отсъстваха през по-голямата част от годината и без проблем минаваха. Всички се страхуваха да ги оставят да повтарят, защото щели да ги сметнат за несправедливи расисти.
Всички ние, които сме отраснали в така среда, няма как да ни бъде внушено, че циганите са КАТО нас. Истината е, че те са НАД нас в тази държава. Имат повече права, получават повече блага и са приемани навсякъде. Ние, българите сме тези, които трябва да живеем по цигански.
Омръзнало ни е, когато кажем, че сме БЪЛГАРИ, всички да си мислят, че сме черни и живеем в почти разпаднали се сламени колиби. Омръзнало ни е да се мръщят хората срещу нас, когато разберат от къде сме.
За това, българи, ако искате да оправите този проблем, не тръгвайте от най-повърхностното. Едно дърво се премахва с корените, не му се маха само короната.
Тръгнете от там, от където започва проблема.
И да затворите тези три циганина, няма да оправите нищо. И да създадете закон срещу тях, пак няма да оправите нищо.
Спрете да учите децата си, че трябва да приемат циганите!
Спрете да ги интегрирате навсякъде!
Не им позволявайте да учат в нашите училища!
Не им отпускайте повече пари, отколкото НИЕ заслужаваме!
Не ги поставайте НАД нас!
Не им позволявайте да раждат по 10+ деца!
Отнасяйте се с тях така, както си заслужат!
Не искаме НИЕ, българите да бъдем циганите на България!
неделя, 21 октомври 2012 г.
Though the pressure's hard to take
it's the only way I can escape
It seems a heavy choice to make
but now I am under all
and it's breaking over me...
and it's breaking over me...
Чувам тази песен за пръв път. Пускам си я за трети път. Усещам всяка дума, всяка смяна на тембъра в гласа. Болезнено добре разбирам смисъла... Изпята е от точния вокал. Глас, който си пробива бавно път към подкожието ти и кара кожата ти да настръхва, слушайки със затворени очи...
Ще си я пусна пак.
Ще си я пусна пак.
неделя, 14 октомври 2012 г.
Цитати / „Ако не беше ти и „Поезия” - Михаил Белчев
1) Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в нощ се ражда предател.
2) Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.
3) Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима животът ще ни люшка
в посоките си какво ще?
Нима ще избягаме далече
със първия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в ръцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е със куфар във ръка,
надявайки се на съдбата
като на първата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна
ще се разделяме през вечерта
и от събраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато тръгваме на дълъг път.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дъх.
4) Зимата помня, онази с шейничката,
как, увит като буба, катурнах се сам
и останах на Булеварда под кестена.
Как ме откриха, не знам.
5) Страх ме е да се страхувам.
Страх ме е да ме е страх.
Страх ме е да се срамувам
от това, че ме е страх.
6) Нека ми е розово и синьо, и зелено.
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм вкъщи, но да си до мене.
Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.
И нека ни е лято.
7) Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях.
Топката да ритна ще е трудно
към прозореца, на който те видях.
Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях,
но ще седна пак на тротоара,
за да бъда този, който бях.
8) Няма ли да ме целунеш,
преди да се разсъмне?
Пак ли заминаваш,
преди да ме прегърнеш?
Лятото ли в теб запали
толкова пожари,
че косите ти искрят
като в януари?
9) Нарисувай си стол.
Нарисувай си маса.
Нарисувай стена.
Нарисувай прозорец.
Нарисувай врата,
през която ще влезе приятел.
Изтрий всичко после.
Тегли му чертата.
Нâ ти сега
и на теб самотата.
10) Толкова са силите ми да искам,
толкова, че да притисна
моето малко сърце и да кажа:
"Толкова имам,
толкова давам!"
11) А всъщност от живота си направихме
един креват за празници и делници.
Макар да се броят на пръсти празници,
то значи ли, че ние сме безделници?
12) Преди да тръгнеш искам да ти кажа,
че тъжно ще ми бъде отсега.
Живях до много радост и обиди,
с какви ли не измислени неща.
Но ето, че животът продължава
с мен да се мери по акъл и ръст.
Ще спре ли да намеря път накрая
или ще стъпи върху малкия ми пръст.
А аз щом стана силен и всесилен,
отнесъл хоризонта със шамар,
и чувствата ми пак при теб се върнат
поне за ден, за час или за два,
ще те намеря даже да си птица
и чудо да си, ходещо насън,
за да ти кажа, че при теб ще идвам,
когато искам и когато съм.
13) Време за хазарт настана,
тука има, тука не,
а ние във средата сме
с протегнати ръце.
За какво е всъщност чувството
щом изкуството ще мре?
Продават се сърцата ни.
Купете ги поне!
14) Лято - каквото и да е.
Нека не всичко е наред.
Отдавна те обичам, а ти
отдавна не.
Маса - с накуцващо краче.
Ти си - а аз съм срещу теб
и да не говориш - за мен
е по-добре.
15) Обичай, за да те обичат.
Прегръщай, за да те прегръщат,
не стреляй, но пази се
да не те застрелят, сине мой,
когато се обърнеш!
16) От разбитото мое сърце
не остана почти нищо.
Само някакво тракане в мен
ми напомня, че все още дишам.
Като стенен часовник съм аз,
с много тежко и дълго махало,
ту наляво, ту вдясно, но не
във средата е моето тяло.
17) Как са скрия от хората,
как да скрия от птиците
своето тъжно лице.
Как да скрия крилете си
в два ръкава на ризата
и те да станат ръце.
18) Откъснах се от истини,
съвсем недоизмислени,
китарата прегърнах посред нощ.
Целунах я и легнах при нея
до разсъмване.
Така роди се песен за любов.
Осъмвал съм на гарите
с китарата на рамото,
релсите събирал съм в едно.
Колко ми е струвало,
само аз си зная.
Гледам на света с едно око.
19) Беше звън на китара,
после хаос и страх.
Всичко стана на гара
с остър писък на влак.
Някой маха с ръката
на лице зад стъкло.
Нещо трака в сърцето -
колела, колело...
После стана раздяла,
някой хвърли цветя.
Тръгна влакът оркестър
към една самота.
Вътре пътят се клати
ту насам, ту натам.
С няколко непознати
все едно, че си сам.
20) Насила май и силата ми идва.
С такава мощ се хвърлям в пропастта,
че всеки, който иска да ме види,
очи кокори срещу мен сега.
21) Претърсих старите си дрехи,
с надежда да открия там -
една следа... Една пътека,
от пътя, вече извървян...
Билет намерих за трамвая,
във който срещнах любовта...
Припомних си един миг в рая...
И самотата след това...
Резервна струна за китара
и молив някакъв открих...
Салфетка - пожълтяла, стара -
със още недовършен стих...
Непуснат тото-фиш... Цигари...
Платена сметка в ресторант...
Два телефона, много стари -
на Дон Кихот и Росинант...
Това е всичко. Друго няма.
Богатството ми е това.
Една комедия и драма -
от лятото и младостта...
22) Когато престанат да стенат стени
и се чуе най-кучешкия лай,
падат пердета сами
и си измислят рай.
Тогава се опознават всичките,
купени, влюбени и добри.
Налучкват си мислите
за идващите дни.
23) Всичко беше и стана на сцена.
,,Мих поспри!" - беше казал поет.
Може би на света сме родени,
за да узнаем, че ще умрем.
24) Ще опипвам стените си,
боядисани в минало,
за да не се изморя.
Ослепял от признание,
на любов свита в гърлото,
стигам до чаша вода.
Зная, в края на стаята
ще отворя прозореца
и ще помагам с ръка.
После с другата бавничко
ще се слеем завинаги
точно в дванайсет часа.
25) През прозореца на бързия влак аз изхвърлих
криминален роман от някакъв кръгъл глупак.
Взех китарата и я прегърнах по мъжки,
да разкажа за какво става дума все пак.
26) Много скучно е сигурно
да си мислим, че някога
в някакъв край на съня,
ще ни чака едва ли не
любовта задължителна
и непременно с дете.
27) И вълците тръгнаха.
Никой не повярва.
Защото не ги познаваха.
Защото никой не знаеше
какво е вълк.
И по-добре.
Иначе вълците нямаше
да тръгнат.
Абонамент за:
Публикации (Atom)