1) Той обичаше да изтъква пред своите студенти, че един от признаците на умственото здраве е способността да се потиска знанието за жестокостта на света, умението да се живее спокойно въпреки заобикалящите ни от всичко страни ужас, жестокост и насилствена смърт.
2) Професорът с горчива ирония приемал действията си, когато в неговия кабинет влизал някой потиснат пациент и казвал, че не може да гледа този жесток свят около себе си, а той трябвало да го лекува, все едно че е болен човек. Всъщност пациентът бил прав. Просто виждал истината прекалено ясно. Болестта му се състояла в това, че е загубил някои основни защитни механизми или, казано по друг начин, вече не притежавал нормалните илюзии, върху които се крепи нашето умствено здраве.
3) Невероятно е с колко много хора може да се срещне човек за съвсем кратко време от живота си - да разговаря с тях и дори да им довери тайните си.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар