2) Всеки харесва това, което е като него. Дори и да бъде грозно, важно е двете да си приличат. Противоположностите се привличат в интимния живот на магнитите, но в този на хората привлича само еднаквостта.
3) Двамата почнаха да редуват дълги епистоларни монолози. Колкото повече пишеха, толкова повече откриваха, че си приличат. Опознаваха се обратно на обичайното - почваха първо отвътре. В един момент Стан осъзна, че дори не знае как изглежда тази жена. В следващия момент призна, че това няма значение. Когато веднъж харесаш някого, дори полът е просто подробност, какво остава за външността.
4) Правил съм много глупости, лъгал съм безочливо, но не съм могъл да изговоря едни и същи думи на различни жени.
5) Страх ме е, че ще ме напуснат внезапно. Точно тогава, когато всичко изглежда наред и най- малко очаквам това. Затова се научих да го очаквам винаги.
6) Казват „докато смъртта ни раздели“. Но има нещо, което разделя по-силно от нея - животът, разбира се. Успяхме да му се изплъзнем ние. Затова не отвърнах тогава. Нас смъртта вече може само да ни събере.
7) Всичко е толкова елементарно. Спусък... чукче... ударник... барут... гилза.... изгорели газове... налягане... кинетична енергия... олово... смърт. Всичко свършва за огнестрелна частица от секундата. Спомени, мечти, стремежи и желания... Цялото минало и цялото бъдеще на един пропилян живот, събрани във вулгарно опростената механика на един-единствен изстрел.
8) Човечество без чувства е човечество без човечество.
Like ''Книжен плъх'' on facebook!
Няма коментари:
Публикуване на коментар