Цитати / ''Бухтичка'' - Джули Мърфи

1) Хвана ръката ми и главата ми се напълни със спомени за неща, които никога не съм изживявала.

2) Думата дебел кара хората да се чувстват неудобно. Но когато ме види човек, първото, което забелязва, е моето тяло. А тялото ми е дебело. По същия начин аз забелязвам, че някои момичета имат големи гърди, лъскава коса или ръбати колене. Счита се за нормално да кажеш подобни неща. А думата дебел, тази, която най-добре ме описва, кара устните да се смръщват и изтрива руменината от скулите. Но това съм аз. Аз съм дебела. Не е ругатня. Нито обида. Поне не е, когато го казвам аз. Защо да не го изясним веднага?

3) Двамата с Тим излизат вече почти година и половина и тя все още се изчервява, когато говори за него. Не знам как се измерва любовта, но това ми изглежда добро начало.

4) През целия си живот съм имала тяло, което заслужава много коментари, и ако съм научила нещо от това да живея в собствената си кожа, то е, че ако тялото не е твое, нямаш право да го коментираш. Дебело. Слабо. Ниско. Високо. Няма значение.

5) Но той се усмихва и аз се чувствам така, сякаш съм глътнала шепа камъни. Не знам защо го наричаме хлътване, когато чувството е по-близо до гътване.

6) Ако което и да е друго момиче ми каже, че някое момче му е сервирало нещо подобно, ще му кажа да го зареже. Да сложи край. Защото той звучи като пълен кретен. Но за Бо не мога да мисля така. Сигурно точно това е начинът, по който се прецаква всяка жена в играта на половете. Защото правилата винаги важат за всяка ситуация с изключение на твоята.

7) Преди мислех за себе си като за понеделник, а Елън беше петък. Но понеделниците и петъците са просто двайсет и четири часови отрязъци от време с различни имена.

8) Не винаги е нужно да печелиш конкурс за красота, за да носиш корона.

9) Мразя да гледам дебели момичета по телевизията или във филмите, защото очевидно единственият вариант, в който светът е съгласен да постави някоя дебеланка пред камерата е, ако тя се чувства ужасно в своята кожа или ако е веселата най-добра приятелка.

10) Има толкова много неща, които Луси никога не е правила. Не защото не можеше, а защото си казваше, че не може, и никой не я убеждаваше в обратното.

11) - Мога да разбера, когато човек не иска да е себе си. Но не е ли още по-тъжно да се преструваш, че не е така?
- Не знам. Мисля, че трябва да си този, който искаш да бъдеш, докато не усетиш, че си този, който си се опитвал да станеш. Понякога да се преструваш, че можеш, е половината от това наистина да свършиш нещо.

12) Знам, че звучи ужасно, но малка част от мен гледа на разплаканите момичета като на елиминирана конкуренция. Дори не искам да печеля, но мисля, че във всеки от нас има инстинкт за оцеляване, който се включва, когато видим някой друг да се проваля.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Цитати / ''Обича ме, не те обича''

1)  Болният по-леко понася болестта, когато само наблюдава симптомите, но няма поставена диагноза.

2) Всеки харесва това, което е като него. Дори и да бъде грозно, важно е двете да си приличат. Противоположностите се привличат в интимния живот на магнитите, но в този на хората привлича само еднаквостта.

3) Двамата почнаха да редуват дълги епистоларни монолози. Колкото повече пишеха, толкова повече откриваха, че си приличат. Опознаваха се обратно на обичайното - почваха първо отвътре. В един момент Стан осъзна, че дори не знае как изглежда тази жена. В следващия момент призна, че това няма значение. Когато веднъж харесаш някого, дори полът е просто подробност, какво остава за външността.

4) Правил съм много глупости, лъгал съм безочливо, но не съм могъл да изговоря едни и същи думи на различни жени.

5) Страх ме е, че ще ме напуснат внезапно. Точно тогава, когато всичко изглежда наред и най- малко очаквам това. Затова се научих да го очаквам винаги.

6) Казват „докато смъртта ни раздели“. Но има нещо, което разделя по-силно от нея - животът, разбира се. Успяхме да му се изплъзнем ние. Затова не отвърнах тогава. Нас смъртта вече може само да ни събере.

7) Всичко е толкова елементарно. Спусък... чукче... ударник... барут... гилза.... изгорели газове... налягане... кинетична енергия... олово... смърт. Всичко свършва за огнестрелна частица от секундата. Спомени, мечти, стремежи и желания... Цялото минало и цялото бъдеще на един пропилян живот, събрани във вулгарно опростената механика на един-единствен изстрел.

8) Човечество без чувства е човечество без човечество.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Зона 51: Носферату

Ако Робърт Дохърти продължава да пише така, може да направи една поредица безкрайна.
От тази книга останах малко разочарована, основно защото тези, на които симпатизирам от предишните книги, са в сянка тук и имената им се споменават само по веднъж-два пъти.
Под светлините на прожекторите застават създания, за които дори не беше загатнато в предишните седем книги - децата на боговете/аирлианците и човешките жени, които искат да отмъстят за себе си, за любимите си и за своите братя и сестри.
Авторът ни връща хиляди, хиляди (8000) години преди Христа, за да може постепенно да оплете още повече митове, исторически факти и познати имена, заедно със собствената си фантазия и да ни покаже за пореден път, че в неговия свят, хората са само пионки, а дори и храна за по-висшите същества, които винаги управляват в сянка.
Неживите, както се наричат децата на извънземните и човеците, оставят своя отпечатък върху историята на хората и участват във всяко важно, историческо събитие. Понякога като войници без имена, понякога като могъщи владетели. Но винаги са там!
Сега, когато аирлианците са победени и окончателно изгонени от планетата Земя, неживите усещат, че тяхното време е дошло. Натрупали несметни богатства през годините, те знаят, че парите им осигуряват власт и умело се възползват от това.
Един от двамата най-стари неживи е воден от чиста и безусловна любов, докато другият е изпълнен с омраза, горчилка и жажда за мъст. Единственото, което ги свързва е жаждата им за кръв, желаното безсмъртие и господството над хората. По пътя към общите цели, срещата помежду им е неизбежна... и фатална, може би.
Мога само да предполагам как ще се развият събитията в последната книга и колко години напред или назад ще ни завърти автора, но очаквам с нетърпение да разбера какво ще се случи.
Тази книга я усетих като подготовка за последната от поредицата. Тук се запознахме с миналото на неживите, опознахме и характерите им до някаква степен, но аз в никакъв случай не ги почувствах близки и категорично не спечелиха симпатиите ми.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!

Цитати / ''Дневник от панелните блокове'' - Никола Крумов

1) Мъжете имаме две оръжия - чеп да я обладаем и умение да я разсмеем. Жените владеят всичко останало.

2) Открай време момичетата се захласват по разни природни гледки. Камънаци, острови, къщичка в планината - дай им снимки да зяпат и спокойно можеш да си следиш мача.

3) „Ще правя салата, ти иди до магазина да сготвя за вечеря.“ Отвръщам, че това не ми изглежда като мъжка работа. „Тогава поправи тостера.“ „Къде е чантата?“

4) Виждам, че търси с поглед из стаята с какво точно да ме убие. Явно нищо не ѝ се струва достатъчно жестоко, затова казва: „Мразя те.“ „И аз.“ „Повече няма да се обезкосмявам.“ „Аз пък ще се потя повече.“ „Ще се подстрижа.“ „Ще си пусна коса.“ „Когато заспя, ще ти пръцкам.“ „Ти и сега го правиш.“

5) Шкембе чорбата премазва поезията в съревнованието за въздигане на човешкия дух над посредствеността. Тази супа от животински нечистотии разчупва бледото ежедневие, стимулирайки съзнанието ни да търси значимите неща в еднообразния човешки свят.

6) Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството съм целият в рани.

7) Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивия ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив.

8) Трудно се предавам - олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала.

9) Думи няма - ръцете ѝ треперят по-силно от „обичам те“.

10) Здраво тежи, но ще успея някак да го метна на простора. Хоооооп.... и го изхвърлих през терасата. Стига бе. Гледам го долу, разчекнал се връз някакво дърво.

11) Не мога да повярвам, но ни се размина. Скришом благодарих на майка, а тя ми опъна такъв селски шамар, че космите на бузата ми взеха да растат навътре към зъбите.

12) Докато се мъчех да избегна озверялата си годеница, ритнах по невнимание крачето на дивана - пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в космоса.

13) Наех трима работници и започнахме да бачкаме (непреводима дума на български, която означава, че ще работиш здраво, а после задължително ще се напиеш).

14) Наближават избори, които отново ще спечеля с преднина. Изобщо не се притеснявам – махалата е зад мен, свестните хора напускат страната, а и бая балъци ще ме подкрепят.

15) Лятото изкарваме телевизора навън. Пускам някоя среща, а шопарът сяда като куче и с нищо не можеш му отклони вниманието (освен ако му сипеш бира). На полувремето превключвам на новините, но свинята като види политици и светкавично губи интерес – явно себеподобните са му скучни.

16) Ако изключим тялото ѝ, дори не я харесвам... но я обичам... много. Харесването няма нищо общо с любовта.

17) Книгите ефикасно служат за лекарство при следните тежки заболявания: лична деградация, духовна кухост, наследствена простащина, избледняване на съзнанието, мозъчна депресия и много други.

18) Тогава бяхме пресни гаджета (сиреч Нора още не беше събрала смелост да ми крещи).

19)  Инак е изумителна на вид – невероятно момиче с характер на гнойна афта.

Like ''Книжен плъх'' on facebook!