Понеделник вечер е. Предаването "Гласът на България" започна преди седмица. Тази вечер беше прекъснато от извънредни новини по повод протестите и по-точно сблъсъка между органите на реда и протестиращите. Чух и видях абсурди. Бях горда обаче. Помня как преди известно време гледах по телевизията за протестите в Гърция. Гледах и си мислех, че тук, в България, народът никога няма да се вдигне на такъв бунт срещу несправедливостта. Свикнали сме кротко и тихо да се оплакваме, да даваме съвети срещу телевизора, да употребяваме цветущи изрази от родния език и да кълнем всичко, що виждаме и чуваме. За първи път виждам обединение, виждам сила, виждам лъвско поведение. Сърцето ми започва да бие по-силно, гледайки младите хора, които излизат и се борят. Борят се за себе си, за бъдещето си, за страната си.
И тук някъде идва проблема...
Не сте забравили за предаването нали? Точно тук се намесват неговите фенове, които са силно разлютени, ядосани, отново псуващи... Те си искат шоуто. Искат нещо, което да ги забавлява, да убива времето им, без да тормози мисловната дейност, нито физическата, нито психическата. Признавам, аз също обичам да гледам такива развлекателни предавания. Не съм способна да поставя такъв вид забавление пред нещо, от което може би зависи бъдещето ни.
Тези хора обаче... Аз виждам светлинка в тунела, в който се намираме в момента. Виждам надежда в младото поколение, виждам амбиция, виждам чувство за справедливост, виждам желание. Виждам обаче, че докато стигнем тази премигваща светлинка в края на тунела, ще трябва да мине още време и да претърпим още много неща, които да разклатят българското ни самочувствие, сила, гордост. Докато ги има тези хора, които седят срещу телевизорите си и не виждат как под прозорците им народа се бунтува със зъби и нокти, държавата ще прави крачка напред, а след това крачка назад. Защото тези хора ги ИМА. Те са там, пред телевизорите. Гледат предаването си, силно се ядосват, когато то спре и са готови да се откажат от цялата телевизия, защото са гледали половин час по-малко, отколкото искат.
Връщам се към заглавието на темата. За хората и мишките. Точно тези телевизионни зомбита са мишките в тази държава. Мишки, които вместо да излеят яда си от несправедливостите на място, на което може да има полза, те съскат, лаят в социалните мрежи. Отворете страницата на въпросното предаване във фейсбук и прочетете.
Тъжно, жалко, срамно е...
Няма човек в нашата държава, който да НЕ се оплаква от ВСИЧКО. Има хора обаче, които все още вярват, че с празни думи ще постигнат нещо. Не искам да вярвам, че българина е с промит мозък. Вярвам, че всички тези мишки са просто заблудени, заради годините прекарани в робство, нямащи право на глас, когато никой не е зачитал тяхното мнение. Силно вярвам, че това състояние няма да е вечно, че рано или късно и те ще отворят очите си и ще вдигнат юмруци във въздуха.
Още нещо, просто не мога да спра да пиша, ако не го спомена.
Ужасно ме ядоса това, че в извънредното включване, едно момче спомена нещо, на което никой не обърна внимание. Ставаше въпрос за полицаи, биещи бременни жени (или бременна жена, не разбрах). Наистина ли никой не обърна внимание? Ядоса ме това, че всички забелязаха, че предаването е спряло, но никой не си направи поне труда да се вслуша ЗАЩО е спряло. Чувствам яд, жал, срам, надежда. Всички най-български неща чувствам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар