Бойко Борисов и мишките

Ставам тази сутрин и докато чувам как кафето ми се влива в чашата, първото нещо, което попада пред очите ми е, че Бойко Борисов подава оставка. Никога не съм се интересувала от политика, не вярвам да ми стане интересна някой ден. Виждам и си позволявам да коментирам само хората, които се показват, които говорят. Мишките сред хората също. Помните ги от предишния пост, нали? Добре, значи не ми се налага да обяснявам отново кои са те.
След като прочетох тук-там за какво става на въпрос, си казах "Супер, нали това искаха всички, Борисов да е вън." Само минута по-късно попадам под познат порой от думи, ругатни, недоволства. Приех го спокойно, все пак не за първи път става така. Българите винаги искаме нещо и се борим за него... и когато го постигнем виждаме, че не е това, което сме очаквали. И естествено, ама естествено, някой друг е виновен и трябва да отнесе яда от объркването и измамата.
Това, което ме накара да седна и отново да пиша тук е, че прочетох едно мнение във фейсбук, съдържащо следния коментар "дееба тъпаците притестиращи, те кво напраиха". Първата ми мисъл беше "мишките отново се вдигат на онлайн протест - миши протест". Абсолютно сигурна съм, че човекът стоящ зад мнението е някой от тези, които недоволстваха от спирането на предаването. Някой от тези, които снощи се кефеха на извънредните новини, локвите кръв и хвърлените камъни. Сигурна съм, че не спираха да коментират пред телевизорите, но не им стискаше да излязат като сънародниците си и да извикат силно каква е тяхната позиция и за какво са готови да се борят.
Толкова години се плю по Б. Борисов, а желанието за премахването му беше по-силно, отколкото може да се опише с няколко думи. Бъдете доволни, мишки. Искахте го вън, а сега се чудите как вече ще пресичате улицата, щом премиера го няма. Искахте нещо, а ви е страх да живеете без него. Това, което следва е това, което всички вие искахте. Не се обръщайте срещу протестиращите, защото така народът се дели на две, обръща се срещу себе си и да, прави сте, от това нищо хубаво няма да излезе. Да бяхте излезли, да бяхте хванали ръката на някой, готов да хвърли камък, да бяхте го спрели. Вие сте фалшиви, глупави моралисти. Четох наскоро в един сайт за истината такава, каквато можеше да бъде. Там в една статия се споменаваше за излишните хора. Мисля, че се визираха точно мишките. Не ни трябват такива твари в тази държава. Силата на думите не винаги върши работа. Не можеш да си стоиш у дома, пред компютъра и да плюеш, плюеш и същевременно да се надяваш на по-добро бъдеще за страната, държавата и народа си. Такива като ТЕБ няма право на глас. Страхливците трябва да се скрият в мишите си дупки и да не си показват носовете. Кучето, което лае, но не хапе, не е опасно. Опасно е това, което търпи ритниците, насилието, несправедливостта, но в крайна сметка къса синджира и разкъсвайки нахалниците, завоюва свободата си.
Насърчавам протестиращите да не спират. Не одобрявам насилието, но то е плод на дългогодишно такова и го разбирам напълно. На хората им омръзна да са анонимни, омръзна им да чакат някой друг да им свърши работата. Нека викат, нека чупят на правилните места. Нека воюват за това, което заслужават, нека не се предават. Всички виждаме, че когато не ни харесва нещо и го заявим ясно и недвусмислено, нашите желания се взимат под внимание и имат страшна сила. Виждаме, че имаме силата да променим всичко в тази държава. МОЖЕМ да го направи, само трябва да го поискаме и да сме готови за последиците.
Това, че някой може да напише коментар, не върши никаква работа. Хората, които са готови да отделят от времето си, за да спорят в интернет, да коментират всяка публикация, са хора, които ги е страх да говорят. Хората, които не се плашат са там, на улицата. Те знаят как да говорят, знаят къде да говорят, знаят защо го правят. Гъзолизците (без извинение), седящи на меките си столове (ще се повторя) нямат право на глас. Нямат право да са недоволни. Имат право да вървят с наведени гласи и да търпят, защото държавата ни пропада точно заради такива. Въздух под налягане. Хора, мислещи, че разбират и знаят всичко, а всъщност не виждат по-далеч от клавиатурата и злобата си. Защото докато вие пишехте поредния коментар какво не й е наред на държавата и какво трябва да се промени, управляващите действаха. Никой от тях не е чал вашето мнение. Вие пишете, за да докажете пред себе си, че можете, да докажете на другите четящи, че сте извисени и запознати с политиката ни. Никой не го интересуваше обаче, все още на никой не му пука за вашето мише мнение. На всички нас, българите ни пука за хората, готови да пролеят кръвта си за по-доброто си бъдеще в тази страна.

Ясно ми е, че се отклоних от темата. Мразя да виждам неблагодарници и глупаци, а се предполага, че трябва да съм им се нагледала тук. Както и да е. Трябва да закусвам.

За хората и мишките

Спонтанно решавам да пиша, защото за пореден път виждам в страната ни прояви на будни умове, но и на много заспали.
Понеделник вечер е. Предаването "Гласът на България" започна преди седмица. Тази вечер беше прекъснато от извънредни новини по повод протестите и по-точно сблъсъка между органите на реда и протестиращите. Чух и видях абсурди. Бях горда обаче. Помня как преди известно време гледах по телевизията за протестите в Гърция. Гледах и си мислех, че тук, в България, народът никога няма да се вдигне на такъв бунт срещу несправедливостта. Свикнали сме кротко и тихо да се оплакваме, да даваме съвети срещу телевизора, да употребяваме цветущи изрази от родния език и да кълнем всичко, що виждаме и чуваме. За първи път виждам обединение, виждам сила, виждам лъвско поведение. Сърцето ми започва да бие по-силно, гледайки младите хора, които излизат и се борят. Борят се за себе си, за бъдещето си, за страната си.
И тук някъде идва проблема...
Не сте забравили за предаването нали? Точно тук се намесват неговите фенове, които са силно разлютени, ядосани, отново псуващи... Те си искат шоуто. Искат нещо, което да ги забавлява, да убива времето им, без да тормози мисловната дейност, нито физическата, нито психическата. Признавам, аз също обичам да гледам такива развлекателни предавания. Не съм способна да поставя такъв вид забавление пред нещо, от което може би зависи бъдещето ни.
Тези хора обаче... Аз виждам светлинка в тунела, в който се намираме в момента. Виждам надежда в младото поколение, виждам амбиция, виждам чувство за справедливост, виждам желание. Виждам обаче, че докато стигнем тази премигваща светлинка в края на тунела, ще трябва да мине още време и да претърпим още много неща, които да разклатят българското ни самочувствие, сила, гордост. Докато ги има тези хора, които седят срещу телевизорите си и не виждат как под прозорците им народа се бунтува със зъби и нокти, държавата ще прави крачка напред, а след това крачка назад. Защото тези хора ги ИМА. Те са там, пред телевизорите. Гледат предаването си, силно се ядосват, когато то спре и са готови да се откажат от цялата телевизия, защото са гледали половин час по-малко, отколкото искат.
Връщам се към заглавието на темата. За хората и мишките. Точно тези телевизионни зомбита са мишките в тази държава. Мишки, които вместо да излеят яда си от несправедливостите на място, на което може да има полза, те съскат, лаят в социалните мрежи. Отворете страницата на въпросното предаване във фейсбук и прочетете.
Тъжно, жалко, срамно е...
Няма човек в нашата държава, който да НЕ се оплаква от ВСИЧКО. Има хора обаче, които все още вярват, че с празни думи ще постигнат нещо. Не искам да вярвам, че българина е с промит мозък. Вярвам, че всички тези мишки са просто заблудени, заради годините прекарани в робство, нямащи право на глас, когато никой не е зачитал тяхното мнение. Силно вярвам, че това състояние няма да е вечно, че рано или късно и те ще отворят очите си и ще вдигнат юмруци във въздуха.

Още нещо, просто не мога да спра да пиша, ако не го спомена.
Ужасно ме ядоса това, че в извънредното включване, едно момче спомена нещо, на което никой не обърна внимание. Ставаше въпрос за полицаи, биещи бременни жени (или бременна жена, не разбрах). Наистина ли никой не обърна внимание? Ядоса ме това, че всички забелязаха, че предаването е спряло, но никой не си направи поне труда да се вслуша ЗАЩО е спряло. Чувствам яд, жал, срам, надежда. Всички най-български неща чувствам.