събота, 17 март 2012 г.

Цитати / "Англопоетичен смеховник" - Цветан Пеневски

1) Възпитан млад мъж от Хавана
в самолета на Копакабана
зърнал надпис на входа:
Не плюйте по пода!
И затуй се изплюл на тавана.

2) Закле се мис Дороти Ръш,
че няма да легне със мъж
освен при такава
атака стремглава,
като: "Айде, бе, само веднъж!"

3) Един пренебрегнат поет
не бива да е черноглед.
Щом търси изява,
все пак му остава
стената на някой клозет.

4) Привлекателна дама от Тива
заяви, че ги знае такива
покани горещи
на шампанско и свещи...
Ала щом са такива - отива!

5) Който купува земя, купува и дупки.
Който купува яйца, купува черупки.
Който каквото да купи, все нещо не струва,
но купи ли хубаво пиво, сал него купува.

6) Скръбен момък от Лил промълвил:
"По-добре да не бях се родил!"
А и нямаше - само
да бе зърнал баща му,
че капутът му се е пробил.

7) Най-хубавото му на Клиф
е, че вече не е жив.
Виж ти какъв потенциал
се криел в туй, да си умрял!

8) Младоженка във брачното ложе
срещна казус от сложен по-сложен:
Избраникът неин
оказа се гей и
тя не знае кое да подложи.

9) Подгонен от бик по моравата,
мъжът падна по нос, и то здравата.
После сви колена
и внезапно узна
как се чувства понякога кравата.

10) Щом си влюбен, пък и да не си,
препоръчвам ти парка Берси.
Там, сред гъстия бъз,
веднъж стъпих на гъз
и дочух женски шепот: Мерси!

11)  Той сграбчи жадно, с дива страст
изящната ми шия,
наложи мъжката си власт -
не можех да се скрия.
Завлече ме в едно мазе,
аз бях се запотила,
той също, след това ме взе,
отвори ме със сила...
И сляха се уста с уста -
докрая изцеди ме,
след туй захвърли ме в калта,
изрита ме, разби ме!
Единствен споменът остана
от времето щастливо,
когато бях така желана
бутилка светло пиво!

12) Безумец възкликнал: "Сега
ще отида на Марс, без шега!"
После литнал с отскок
от един висок блок...
На този гроб пише кога.

13) Изхабява ни времето с присмех нескрит,
но и ние хабим го, така че сме квит.

14) О, колко тъжен бе денят, когато
избяга мама миналото лято!
Но днес е дваж по-мрачна нашта къща -
получихме писмо, че ще се връща.

15) Бел възкликнал: "Внимание! Ето,
ще видите нещо, което
още никой не знае -
телефонът това е,
първи разговор! Ало? Заето!!"

16) Самолетът цамбурнал в канала,
а конструкторът прихнал под шала:
"По-добре да направя
подводница здрава -
де да знам, току-виж полетяла!"

17) В природата цареше хаос -
непрогледен мрак навред,
но каза Бог: "Да бъде Нютон!"
И биде светлина и ред.

18) Заклех се с длан на свойта гръд,
че няма да ни разделят.
Каква ли клетва щях да дам
с ръка на челото, не знам.

19) На слона бивните - цял ярд,
 сега са топки за билярд,
а мечът - страшен във вражда -
отдавна стана на ръжда.
Лъвът, във бой непобедим,
е вече само стар килим.
И Цезар днес е шепа прах...
Започва да ме хваща страх!

20) На глава да танцувам не мога -
заболява ме бързо челото.
И защо на пирони, за бога!
По-добре да си спя във леглото.
За какво да прежиявам овес
и унило да хрупам павета,
щом дори и конете ми днес
ги гощават със сочни кюфтета?!
Аз не искам, не мога да трая
да отглеждат в носа ми коприва!
Ами жабите сутрин във чая?
Тука чашата вече прелива!
Стига толкова, аз се предавам.
Не, не мога така да живея!
Пощадете ме! Край, обещавам!
Вече никога няма да пея!

21) Когато обикнах те, моя любима,
станах смел, заживях без лъжи
и всички се чудеха: "Нещо му има,
я колко добре се държи!"
Но всичко си има начало и край!
Отшумява любовната драма
и скоро ще казват съседите май:
"Пак е същия - нищо му няма!"

22) За да е здрав съюзът брачен
в тревожни и щастливи дни,
когато си сгрешил - признай си,
когато пък си прав - млъкни!

23) Щом кажеш "Той не е от породисто семе!"
и перчиш се с унаследената си власт,
си мисля, колко често помиярът Време
е вдигал крак над родословния ти храст.

24) Колко е лесно да имаш семейство,
колко е лесно човек да е млад!
Но опитай и двете - съвсем не е лесно!
Хем млад, хем пък женен - направо е ад!

25) Конете живеят по трийсет години,
без нищо да знаят за джин и мартини.
Овцата след двайсет години умира,
а така и не кусва ни вино, ни бира.
И телето е трезво, но трябва да кажа,
че след осемнадесет сдава багажа.
На петнадесет свършва почтеното куче,
макар че коняк и ракия не смуче.
Кокошката само с вода се гощава,
но след десет с живота и тя се прощава.
Ами котката - ето, на мляко я кара
и пак не напредва далеч в календара.
Не пият животните чак от Потопа,
пък все преждевременно хвърлят те топа,
а разгулните, грешни, попийващи хора
доживяват шейсет, че и десет отгоре.
А се срещат родени с късмет екземпляри -
изкарват до сто в алкохолните пАри!

26) Една личност от Тава
е тъй срамежлива,
че още не знае
мъж или жена е.

27) Джо мрачи всички подмазвачи,
от себелюбие не страда значи.

28) Днес Сцила е беззъба - съдбата я наказва,
защото като млада тъй много тя приказва
и толкова обичаше да спори и да вика,
че всичките си зъби изтри си ги с езика.

29) Убеден съм (и надали някой отрича),
 че кучето свойте стопани обича.
А още твърдя (проверил съл на живо),
че мокрото куче е най-обичливо.

петък, 16 март 2012 г.

Изказването на Ернестина Шинова, с което разплака Андрей Слабаков


Ернестина: Първата ни среща беше в училище, когато аз бях мисля колкото дъщеря ми, на 15. Той беше на 18. (Андрей: На 14 беше жено, на 14 беше.) Втората ни среща беше във ВИТИЗ вече и третата ни среща беше вече бях артистка в бургаски театър по разпределение. Видяхме се на една премиера и за толкова много срещи и раздели, най-накрая се разбра, че това ще е. Като почнеш от това, че ми даде прекрасно дете, от това, че ми е дал цялата любов, на която е способен, а той е способен на много любов. До такава степен сме заедно един до друг, че той се е превърнал в част от мен. И понеже аз обичам себе си, обичам и него.
Честен с хората, честен с мен, честен и с дъщеря ни, честен със семейството, с всички. В такъв смисъл той няма някакъв измислен имидж, това е той. Може би това, което не се вижда на екрана, това което не се вижда в интервютата и не си личи е неговата безкрайна доброта. Той е много по-добър от мен.
Андрей е моето по-голямо дете.
Ние сме в постоянна криза междуличностна, защото постоянно спорим, постоянно се налагаме за едно или друго нещо. Първото изречение, което Андрей казва примерно дали да сготвим пилешка супа или гювеч е НЕ.
Той е изключително романтичен. Единственото, което ме дразни в тия безумни пристъпи на романтизъм е това, че те са непредвидими. Смисъл аз не съм в състояние да се оправя в семейния бюджет, ако той реши да ми подари пръстен. Спомням си, че не можахме да отидем на море, защото всичките пари за морето той ги изхарчи за да ми купи някакъв си пръстен с диамант.
Мълчи, когато спи. Но и тогава не мълчи, защото хърка.
Винаги е бил страхотно зад гърба ми. Аз имах едно премеждие преди години, едно тежко заболяване и всъщност тогава разбрах, че това е човека, който е до мен при всички положения. Аз разбрах, че той е до мен. Плътно, съвсем. Наистина като част от мен. Не знам как го издържа без да каже 'гъг', без да се оплаче, без да направи гримаса, без нищо. (Андрей: Вие ще ме разревете направо.)
За него винаги съм хубава. Според мен той не ме вижда, не знам.

Водеща: Развълнува се на този момент, в който тя каза, че много плътно си застанал зад нея.
Андрей: Аз я обичам.