Историята, която тя е разказала за Снейп и Лили е напълно истинска. За нея. За мен не е. Аз си имам друга история, която се завъртя в главата ми още щом прочетох 'истината'.
Нека започнем от началото.
Хари потапя глава в мислоема.
Вижда майка си. Далечна, крехко млада, леко сива, но безкрайно щастлива. Седи на стара люлка, скърцаща и отронваща прашинки ръжда при всяко движение. Някъде далеч под светлините на лампите се вижда висока, леко прегърбена фигура, крачеща с бързи крачки. Всичко около тях спи, а мъглата ги е обрагила внушавайки, че те са просто сън. Момчето подава роза. Червена, ухаеща на нежност. Двамата тръгват някъде.
Хари стисна главата си, защото люлката се завъртя, мъглата се вдигна, очите му просълзиха и изведнъж той осъзна, че се намира в празна стая. Огледа се. Нищо не му беше познато. След секунди в стаята нахлу разплаканото момиче. Големи сълзи се стичаха по бузите. Тя се метна на леглото, зарови глава във възглавниците и зарида. След още няколко секунди в стаята влезе прегърбената фигура. Стоеше неподвижно, гледаше изплашено малката фигурка в леглото и непрекъснато оправяше косата си.
Хари затвори очи, готов да падне на коленете си всеки момент. Секунди по-късно се стресна от ядосан вик. Отвори очи и се намери лице срещу лице с момчето. На масата до тях стоеше пощенски плик. Хари се изправи и отиде до масичката. Зачете краткото писмо, захвърлено непрежно в страни.
"Скъпи Сивиръс,
Искам да ти съобщя радостната новина, че ще се женя. Джеймс ми предложи вчера.
Моля те, радвай се за мен. И двамата знаехме, че нямаме бъдеще заедно. Оценявам моментите ни заедно, оценявам нежността и вниманието, което отделяш за мен. Винаги ще си приятелят, който обичам най-много, винаги ще си ми ценен.
Обичам те, Сивиръс, помни го. Знам, че и ти ме обичаш, надявам се си готов да запазиш тайната, която ти поверих.
Вечно твоя - Лили"
В моментът, в който Хари откъсна объркания си поглед от листа, погледа ми отново се замъгли.
Отново беше в същата стая. Прегърбеното момче беше видимо пораснало, възмажало, но все още тъжно. Хари погледна, че на масата отново има пощенски плик и писмо до него.
"Скъпи Сивиръс,
Благодаря ти от цялото си сърце за последното писмо, което ми написа. Наистина бременноста ми протече гладко, раждането беше лесно. Джеймс беше до мен през цялото време.
Роди се момче, Сивиръс. Малък е, а е ужасно красив. Кръстихме го Хари. Хари Джеймс Потър. Ден след раждането му получихме писмото, в което потвърдиха, че момчето ми е вече записано в училището. Толкова се радвам, Сивиръс. Толкова се радвам.
Белегът на Хари започна да гори, той нервно го разтри, премятайки се през мъглата, докато накрая болката намаля, а краката му силно се удариха в паркета. До ушите му достигна нежна мелодия, която беше сигурен, че е чувал и преди. Огледа се нервно и забеляза едно малко момченце да се взира през него от креватчето си до прозореца. Хари видя себе си, облечен в сини дрешки, държащ се за таблата на леглото и нервно гледащ към вратата. Хари се приближи до това малко човече и го огледа. Имаше големи и кръгли очи, крачетата му бяха пухкави и още по бебешки изкривени, а от устата му се показваха две зъбчета, наскоро появили се. Хари се стресна от прегълтането, което чу. Обърна се светкавично и видя, че до вратата стои Снейп. Момчето не го беше забелязало до сега. Снейп държеше малка порцеланова чашка, от която се носеше приятният ароман на билков чай. Взираше се в детето, което все още стоеше в креватчето си и с не по-малко любопитство го наблюдаваше.
След секунди Хари видя майка си, която бързаше по коридора. Тя влезе в стаята и хвърли топъл поглед към детето. Хари стоеше точно пред креватчето и за секунда помисли, че майка му го вижда. Сърцето му започна да бие по-силно и малки капчици пот се стекоха по лицето му.
- Сивиръс, вярно ли е? - в очите на жената се четеше нещо по-силно от тревога.
- Да. - Снейп гледаше чашата си.
- Сивиръс... - в очите на Лили се появиха сълзи, които без предупреждение се стекоха по бузите й.
- Дай ми Хари, Лили. Има време, дай ми го.
- Не. Не мога. Хари е мой син. Джеймс... какво ще кажа на Джеймс? Не мога, просто не мога.
- Ела и ти. Има време, Лили. Помисли за Хари.
- Сивиръс... той ще ни намери. Не става. Аз... аз... Джеймс и Хари... не знам.
Хари видя как майка му зарида по-силно и се строполи на най-близкият стол, който се намираше на сантиметри от креватчето на детето. Малкият Хари вече беше седнал и объркано гледаше ту към майка си, чиито сълзи капеха направо на пода, ту към мъжът в черно, който продължаваше да гледа чашата си.
- Той ще убие Джеймс. - прошепна Лили сякаш на себе си.
В същият момент входната врата се отвори.
- Лил, прибрах се. - провикна се мъжки глас някъде от долния етаж. Хари беше сигурен, че това е гласът на баща му. Малкият Хари беше на същото мнение. Чувайки гласът на баща си, той отново се изправи на крачетата си и започна радостно да пищи с ръце протегнати към вратата.
Хари забърза да излезе от стаята и да зърне баща си, но още не беше направи първата крачка, когато се чу силен звук от счупване. Лили веднага скочи и тръгна към вратата, но Снейп я хвана за ръката.
- Лили, идвайте с мен. Няма да позволя да умрете. Тръгвай, аз ще взема Хари.
- Сивиръс, НЕ. - изпищя Лили - Ако ме обичаш или ако някога си ме обичал, остави ни. Върви си, Сивиръс. Не искам и ти да пострадаш. Аз мога да защитя Хари. Той е мой син. Тръгвай.
Още не беше изрекла последните си думи, когато зелена светлина облъчи цялата стая. Лили вдигна малкият Хари и го прегърна, закривайки го с тялото си. Снейп се опита да вземе детето.
- Лили, той е И мой син. Аз също мога да се грижа за него. Пусни го.
Снейп също не успя да довърши, защото зелен лъч светлина обгърна Лили. Чу се силен писък и малкият Хари се изтърколи обратно в леглото си. Пепелта покриваше очите на Снейп, а самият той беше отхвръкнал в ъгъла на стаята. Качулатата фигура гледаше право в леглото. Не забелязваше, че има още един човек в стаята.
Когато Снейп успя да отвори очите си, нов лъч зелена светлина изпълни стаята. Чу се тъп удар, след това силна гръмотевица.
Хари стоеше в прашното помещение, сърцето му почти беше излязло от гръдния му кош. Опитваше се с поглед да намери Лили и малкият Хари. Единственото, което виждаше бяха счупени предмети, много прах във въздуха и прегърбената фигура, която вече се беше надвесила над детското креватче.
Снейп вдигна на ръце малкото дете, което сега пищеше почти истерично и риташе с крака. От челото на детето капеха малки капчици кръв. Снейп излезе пред къщата с малкото дете на ръце. Хари вървеше плътно зад тях.
Снейп постави детето далеч от постройката, която беше обгърната в прах и пепел.
- Прости ми малък Хари. - прошепна мъжът в ухото на детето, след което го целуна по челото. Кръвта на детето и сълзите на мъжът се сляха.
Всичко се завъртя отново. Хари бързаше напред да стигне до прегърбената фигура, която се отдалечаваше. Колкото повече бързаше, толкова по-силно нещо го дърпаше назад. Накрая Хари падна на колене и затвори очи. Когато ги отвори се намираше в кабинета на Дъмбълдор. Беше легнал на земята и очите му бяха замъглени от сълзите, които се стичаха без позволение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар