2) Майките имат нужда от пространство и въздух. Като птиците са. Държиш ли ги в клетка - обезумяват. Не само бащите имат нужда да летят.
3) Болниците - и медицинските заведения от всякакъв вид - са най-странните места на света: претъпкани са с чудеса, ужас и банални дейности като раждане, болка, скръб, автомата за напитки и закуски, смърт, кръв, тъпа администрация. И въпреки това лекарите бързо се научават да се чувстват в тях като у дома си - стига живецът ти и страстта ти да са там.
4) Кой от нас не е преживявал подобен кошмар, при който извършваме нещо чудовищно, след което се събуждаме, облени в пот от противната си постъпка?! Следва прилив на огромно облекчение, че всичко е само сън, и чувство за вина, че съзнанието ни е родило такъв ужас. Дали път това не е несъзнаван израз на истинското ни желание?
5) Тази жена наистина имаше присъствие. От нея се излъчваше сдържаност, дистанцираност, които страничният наблюдател би отдал на класата ѝ; но ако вече има някакви съмнения, като мен например, мисля, че бях започнал да я опознавам малко, би разбрал, че мъчителната самота я кара да страни от хората. Необходимо ти е да вдигнеш косата си и да си сложиш ярко червило, за да не се разпаднеш, да не загубиш здравия си разум. Тя все още не беше готова за света.
6) - Убеден съм, че надеждата е част от лечението.
7) Забележката ,,комплекс на спасител'' ме вбеси. Много пъти вътрешно се дразнех от подобни нейни намеци: че съчувствието е вид слабост или перверзия. Колко безчувствен трябва да си, за да откажеш утеха на човек, който безмълвно те моли за това?
8) Виждането и мисленето са едно и също, когато очите ти са затворени.
9) Хората идват и си отиват. Никога не знаеш кой ще се появи и кой внезапно ще изчезне. На стената има часовник, но времето подскача. Случва се прекалено дълго да е нощ, след което денят трае само минута. Друг път денят няма край.
10) Имаше логика в думите ѝ, онази логика, която те отвежда на места, които дори не искаш да вярваш, че съществуват.
11) Смесица от чувства - любов, отвращение, погнуса, съчувствие се надигнаха към гърлото ми, сякаш щях да ги повърна. Имаше елемент от вечността в този момент, това беше миг на трепетно обожание, което се заражда, застива за миг и после полита встрани, разпиляно в хаос, гняв, омраза. Това е желанието да смажеш и да прегърнеш, да обичаш и да унищожиш. Причината за всичко е измамата, предателството. Сблъсъкът на доверието и недоверието. Така разбираш, че любовта няма никаква стойност, ако нейният обект е безразличен, жесток и е просто една машина за оцеляване.
12) Обикновено приписваме морални добродетели на привлекателните хора. Както и на тези, които се представят като жертви.
