2) Това е един от уроците на Световния търговски център: неподвижното се движи. Онова, което ни се струва здраво, всъщност е не дотам. Твърдото се втечнява. Кулите са подвижни и небостъргачите стържат предимно земята. Как е възможно нещо тъй огромно да бъде разрушено толкова бързо?
3) Всеки небостъргач е една утопия. Отколешната мечта на човека е да издигне собствена планина. Като издига кули чак до небесата, човек се самоубеждава, че е по-велик от природата, Точно това е усещането навръх тези ракети от бетон, алуминий, стомана и стъкло: хоризонтът ми принадлежи, казвам сбогом на задръстванията, шахтите, тротоарите, аз съм човек над земята. Опияняваш се не от мощта, а от гордостта.
4) Те са от поколението на трескавото цъкане с дистанционното и екзистенциалната шизофрения. Как ли ще реагират, когато разберат, че не можеш да имаш всичко, нито да бъдеш всичко? Жал ми е за тях, защото аз лично никога не се съвзех от това откритие.
5) Краят на света настъпва, когато сатирата става действителност, метафорите - истина, а карикатуристите се превръщат в сополанковци.
6) Често чета книги и подчертавам изреченията, които ми харесват (като всички самоуки; затова самоуките често са най-култивирани: цял живот преговарят за изпити, на които никога не са се явявали).
7) Живеем в странно време. Войната се е изместила. Днес бойното поле е в медиите: в този нов сблъсък Доброто и Злото са трудно разграничими. Трудно е да се разбере кои са добрите и кои лошите: смените ли канала, и те си разменят местата.
8) Надеждата е най-болезненото нещо на света.
9) Примирението ме отвращава, предпочитам енергията на отчаянието, поривът на природата, инстинкта за самосъхранение.
10) В моменти на подобен ужас молитвата идва спонтанно. Религията се надига вътре в нас. В идните минути Световният търговски център, храм на безбожието и парите, постепенно ще се превърне в импровизирана църква.
11) Не се хвърляш от 400 метра височина, защото си свободен. Скачаш, защото си като преследвано животно. Не скачат, за да останеш човек, а защото огънят те е превърнал в звяр.
12) Аз съм кой да е: световният човек. Нямам обвързващи корени, нито робувам на скромната си аудиовизуална знаменитост. Известността, също като бракът и старостта, ви прави предвидими. Свободата е в това да си сам, млад и неизвестен. Никога през живота си не съм се чувствал тъй свободен: самотен индивид в чужд град с пари в джоба. И какво от това? Свободата ми е куха. Тъкмо защото мога да си позволя всичко, не предприемам нищо.
13) Полезно нещо са катастрофите: създават желание за живот.
14) Защо ли всички искаме да бъдем артисти? Постоянно се срещам с връстници, които пишат, играят, пеят, снимат, рисуват, композират. Дали се стремят към красотата или към истината? Впрочем това са само поводи. Всички копнеят за известност. Искаме да станем знаменити, защото искаме да ни обичат. А искаме да ни обичат, защото сме ранени. Искаме да придадем смисъл. Да си намерим приложение. Да кажем нещо. Да оставим диря. Да се обезсмъртим. Да запълним недостига от смисъл. Да надмогнем абсурда си. Да направиш деца не е достатъчно. иска ни се да бъдем по-интересни от ближния си. А той също иска да го показват по телевизията. Това е голямата новост: съседът също иска да е по-интересен от нас. Всеки всекиму завижда, откак Изкуството стана напълно нарцистично.
15) Болестта на романтиците: зле лекувана кашлица, която се усложнява заради злоупотребата с наркотици, алкохол и любовно безсъние.
16) Проблемът с глада по света може да бъде разрешен за по-малко от пет години, но това не става заради разнобой на интереси. Наближава времето на войните за вода... Трябва да решават жителите на земята, а не неколцина политици, платени от водните и енергийните компании. Или нека кажем нещата, каквито са: в момента живеем под световно иго.
17) Windows on the World е бил луксозна газова камера. Посетителите са били обгазени, сетне изгорени и превърнати в пепел като в Аушвиц. И заслужават същото място в паметта ни.
18) Единствените интересни теми са темите табу. Трябва да се пише за забраненото / Днес книгите трябва да стигнат дотам, докъдето телевизията не стига. Да покажат невидимото, да изразят неизразимото.
Like "Книжен плъх'' on facebook!
