2) Разумът ти се сгромолясва за секунди и оголваш косматата душа на урод...
3) Повече от ясно е, че несигурността е единственото сигурно нещо у нас. Че когато почти всеки е ограбен, насилен, унизен, от най-високо място ти съобщават, че престъпността у нас се топи. Защото, както винаги, компетентни сме само в празните приказки.
4) Но нашата история е друга.
Безалкохолна, но пък напоена с много любов.
И точно толкова кръв.
Сюжетът е отново балкански.
Страстите - необуздани, по нашенски.
Мъжете - категорични, по български.
5) Да те споходи чувството за самоунищожение не е ненормално, казват лечителите на човешката душа - психиатрите. Всъщност това го правим всеки ден - унищожаваме по нещо от себе си. И колкото повече човъркаме в раната, толкова повече това ни доставя удоволствие. А философът Албер Камю добавя: ,,Чувството ни за абсурд е само едно от многото чувства.''
Именно затова животът продължава да ни превъзхожда...
6) Искаш да знаеш какво точно чувствам, когато съм дрогирана. То не е чувство, то е състояние. Опитай се да си представиш душите в ада.
Докато се разлива отровата в организма ти, се изпълваш с невероятна енергия, но това е измамно, това е болна енергия. То е по средата между съня и реалността, между деня и нощта, между страстта и безразличието... И това неуморно безумно лутане. Трябва да се движиш, защото просто не можеш да се спреш. Ха натук, ха натам...
7) Това, последното, не го казах в съда. Там бяха майка му, сестра му, зет му. Беше ми неудобно. Той може да си беше всякакъв, но майка му и сестра му са свестни хора. Сега те целите са в черно, а аз да се оправдавам. Да го плюя. Той им е син и брат и те си страдат за него, мъчно им е. Като го очерня, какво, ще ми дадат по-малко години? Ще ме съжалят?
8) Нека не забравяме, че младите хора, напускайки детството, за да прекрачат прага към зрелостта, са съпътствани от неизменния въпрос ,,Кой съм аз?''. А да търсят отговори са способни само личностите.
9) В живота успяват не най-добрите, а оптимистите.
10) Яростта е надарена със свръхвъзможности.
11) Затворът е място, където са заключени много съдби. Там живеят хора, които са причинили страдание на хиляди други. Те са колекционери на болката им. Такава е сделката. А казват, че човек е направен от глина и небесност. Защо тогава силната любов ражда толкова омраза? Защо най-фините остриета се затъпяват и чупят най-бързо? Мирът се нуждае от сила, за да го понесеш. Откъде да я вземем? Може би трябва да репетираме по-дълго чувствата си.
12) Държавата ни е слаба, казват магистратите. Виновно е обществото, което се е свило в омагьосания кръг на своя страх. Всеки от нас се чувства сигурен в страха си, въпреки че искаме да разкъсаме обръча на зависимостта. Улицата си е изработила свои закони: ,,Ухапи ме така, както аз те хапя!'', и в това има някакъв морал. А какъв е моралът, който изповядва институцията, наречена Власт?
Бъдещето звучи като пропаганда - еднообразно и скучно като панелната агония на живота.
13) Детето в самотата си е старец.
14) ,,Няма нищо по-измамно от очевидността'', бе казал Шерлок Холмс.
Може би затова съдбите на някои престъпници, заключени в затворническите килии, звучат някак измислено. Животът на убиеца е като свлачище. Започва невинно в детството. Но с времето в характера му започват да едреят пукнатини, като в стръмен бряг. Егото на престъпника става по-високо от катедрала и избутва всички уроци по морал, наречени от ,,свободните'' хора предразсъдъци. Очевидно на вида ,,хомосапиенс'' му предстои още дълго да се образова...
15) Има моменти, в които, ако човек не загърби миналото си, то може да го унищожи.
Like "Книжен плъх'' on facebook!
