петък, 23 ноември 2012 г.

Цитати / Плурализъм в афоризми

1) Светът се състои от измамници и измамени. По-изгодно е да бъдеш в първата категория, по-почтено -  във втората.

2) Обществото не е нищо друго, освен продължение на семейството. Излезеш ли опорочен от семейството, влизаш опорочен в обществото.

3) Понякога се чудя дали нашата земя не е адът на някоя друга планета.

4) Ако нямаше никакъв въпрос, в който биха съвпадали всички интереси, нито едно общество не би могло да съществува.

5) В света има само два вида хора: имащи и нямащи.

6) В състава на това, което наричаме човечество, влизат повече мъртви, отколкото живи.

7) Проницателният ум, който би видял обществото такова, каквото е, би намерил навсякъде само горчилка.

8) Да се бориш с общественото мнение значи да се сражаваш с вятърни мелници.

9) Там, където има обществено мнение, няма идеи.

10) Дупката и кръпката би трябвало да бъдат съизмерими.

11) Колкото повече се променя едно нещо, толкова повече остава същото.

12) За да изправим крива пръчка, я огъваме в обратна посока.

13) Трябва нещо да се направи по начин, който никой не знае как, по време, което никой не знае кога, което ще завърши - никой не знае с какво.

14) Има период от живота, в който напредвайки, ние се връщаме назад.

15) Хората не разбраха, че всяко връщане назад е по-лошо от лошото напред.

16) Най-развратените народи най-добре спазват приличието: то заменя добродетелите.

17) Колкото е по-нещастен народът, толкова повече трябва да се страхуваш от него.

18) Ако благоразположението на народа е непостоянно, дължи се на това, че то се ражда от ентусиазма.

19) В душата на всеки човек се намира миниатюрен портрет на неговия народ.

20) Българският народ (...) работи като вол, събира като пчела и живее като свиня.

21) Страхливата тълпа не смее нищо, освен да говори.

22) Очевидно, най-нещастните народи са най-привързани към родната земя.

23) Отечеството е създадено от праха на мъртвите.

24) Партия, това е организирано мнение.

25) В страна, в която народът е щастлив, не може да има опасен заговор.

26) Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.

27) Революция може да има само там, където има съзнание.

28) Недостигът не на пари, а на хора и дарования прави слаба държавата.

29) Най-щастливата държава би била тази, в която добродетелта не би била достойнство.

30) Как да преценяваме една страна - по мнозинството или по малцинството? Разбира се, че по малцинството.

31) Напразно се сменя управлението, ако хората и нравите не се изменят.

32) Хората рядко са достойни да се управляват сами.

33) Казват, че цифрите управляват света. Не, те само показват как е управляван света.

34) Хората се управляват по-лесно чрез техните пороци, отколкото чрез добродетелите им.

35) Този, който управлява, трябва да вижда хората такива, каквито са, а нещата такива, каквито трябва да бъдат.

36) Силата на тези, които управляват, всъщност не е нищо друго, освен силата на онези, които позволяват да ги управляват.

37) От страх да не бъдат твърде слаби, владетелите стават понякога непреклонни пред разума.

38) Дай на човек власт и той няма да се забави да покаже истинския си характер.

39) Който може да владее себе си, може да заповядва на хората.

40) Всеки народ има такова правителство, каквото заслужава.

41) Посредничеството е средство да съединиш две страни... против себе си.

42) За принципи не трябва да се спори.

43) Ораторът трудно трогва, ако сам не е трогнат.

44) Дипломация означава да правиш и да казваш най-неприятните неща по най-красив начин.

45) Който се движи само от интерес, той не се издига над животните.

46) Нищо не способствува така за душевното спокойствие, както пълната липса на собствено мнение.

47) Само глупакът и мъртвия не си променят мнението.

48) Неизгодно е за мислителя да се обвързва с една-единствена личност. След като си намерил себе си, трябва отвреме-навреме да се изгубваш, та после отново да се преоткриеш.

49) Само на ограничените хора са нужни години, за да се отделят от някакво чувство или впечатление.

50) Само неосведомените твърдят, че смяната на мненията е непостоянство.

51) Колко закони биха станали излишни, ако се съставеха закони за възпитанието.

52) Безполезните закони обезсилват необходимите.

53) Най-надеждните съдии са мълчаливите, незабележимите хора.

54) Понякога наказанието влече след себе си вина.

55) Да злоупотребяваш със свободата означава да се подлагаш на робство.

56) Само свободните умове усещат тежестта на веригите си.

57) Да бъдеш свободен означава, освен всичко друго, да не бъдеш роб на собствената си логика.

58) Насити се на свобода и пожела тристаен кафез, с баня и гараж.

59) Свободни можем да бъдем, само подчинявайки се на законите.

60) Рядко е щастливото време, когато можеш да чувствуваш, каквото искаш, и да говориш, каквото чувствуваш.

61) Демокрация не означава "аз съм толкова добър, колкото и ти", а "ти си толкова добър, колкото и аз".

62) Равенството се намира на гробищата и само там.

63) Човек е свободен само тогава, когато подчинява своите страсти на разума, а разума си - на справедливостта.

64) Рано или късно силата унищожава това, което е създало насилието.

65) Всяка принуда е отрова за душата.

66) Човек, неподготвен вътрешно към насилие, винаги е по-слаб от насилника.

67) Миналото никога не е съвсем минало.

68) Работете без почивка! Бъдете дълбоко, смело правдиви! Не се колебайте никога да изразите това, което чувствувате, дори когато се намирате в противоречие с чуждите схващания.

неделя, 11 ноември 2012 г.

Удавихте водещия

Тази неделя (11.11.12) в предаването Удавете водещия се водиха горещи спорове за това дали хомосексуалните двойки трябва да имат правото да сключват брак и да осиновяват деца.
Всъщност не знам в самото предаване какво е ставало, защото телевизорът ми стои изключен, но следях стената във фейсбук.
Прочетох може би стотина мнения на различни хора. Някои бяха здравомислещи, други добре аргументираха избора си, трети бяха коне с капаци, а четвърти от рода на "едно си баба знае, едно си баба бае".
Водещият беше удавен с 53,31% срещу скромните 46,69% в защита.
Нека тръгнем в обратен ред на мненията. "Едно си баба знае, едно си баба бае" стреляха само с въпроси, без много мисъл в тях. Най-често срещаният въпрос беше "Как едно хомосексуално семейство ще отгледа пълноценно едно дете и как това дете ще се справи, когато започне да разбира в каква среда живее и се сблъска с мнението на останалите?" На този абсурден въпрос, аз бих отговорила така: За сблъсъка с останалите деца, не трябва да обвиняваме хомосексуалните. Трябва да обвиняваме хетеросексуалните, които учат децата си да правят разлика между хората, да се бунтуват срещу различните от тях, да не приемат чуждото и непознатото, да не са информирани.
Много от хората изказаха мнение, че детето ще бъде възпитано да харесва хора от неговия пол. Аз съм от хората, които смятат, че сексуалната ориентация не е начин на възпитание. Никой не може да ни възпита да харесваме срещуположния пол, нито нашия собствен, нито е способен да ни забрани да харесваме и двата. Това е сякаш да кажем, че сме възпитани да бъдем с руси или кестеняви коси.
Защо не се бунтуваме така срещу възпитанието на децата, отгледани от хетеросексуални родители? Защо те възпитават деца, които се бият, бягат от училище, крадът, обиждат, изнасилват, лъжат, вземат наркотични вещества, бягат от домовете си? Нека не забравяме, че голяма част от хомосексуалистите (да не кажем всички) са израснали в хетеросексуални семейства. Защо тези хора не търсят вината в себе си, щом логиката им се простира до възпитанието? Разбира се, едно хомо семейство не гарантира, че детето ще е безгрешно, но е грешно да гледаме и коментираме само техните грешки.
Друго мнение, което видях беше, че детето няма да има на кой да казва ''мамо" или ''тате''. Да, това е така. Но детето ще има двама родителите, които ще го обичат и то ще обича тях. Ще получава нужните грижи, ще има покрив над главата, ще е нахранено, облечено и ще са облекчени всички негови нужди. Децата, напуснати от единия си родител, също нямат на кого да кажат ''мамо'' или ''тате''. Децата, които живеят в сиропиталищата също не го казват, но някак хората не ги приемат за толкова голям проблем, колкото децата израстващи в любов, но с две майки или двама татковци.
Прочетох и едно мнение, което болезнено се заби в съзнанието ми. Беше от човек, който не одобряваше идеята хомосексуалистите да осиновяват деца. Неговото мнение беше, че е по-добре децата да останат в домовете, защото там ще се научат, че животът е жесток и несправедлив, един вид, че ще научат истината. Не споря с това твърдение. Много е вярно. Но защо да лишаваме децата от родителска грижа, собствен дом и семейство? Рано или късно всички научаваме какъв е живота, независимо в каква среда сме израстнали. Защо да отнемаме детството, радостта на едно дете? Да, ще научи от ранна детска възраст за суровостта на живота, но какъв е смисъла? На кой би му доставило удоволствие да вижда как детската невинност, наивност и надежда се изпаряват в очите на едно малко ангелче?
Егоистично е.
Не създаваме закони, които да забраняват правенето на деца от родители, неспособни да ги отглеждат след това. Не създаваме закони, които забраняват децата да се изхвърлят като парцали, да бъдат насилвани и малтретирани физически и психически в собствените си домове.
Искаме да създадем закони, които забраняват на двама влюбени да отгледат пълноценен гражданин на държавата. Не им позволяваме да дарят любовта си на нуждаеща се душичка. Забраняваме щастието на останалите, без да мислим как бихме се почувствали ние, ако ни забранят същото нещо. Грешно, жалко и тъжно е, че някои хора се мислят за нещо повече от останалите. Тук може би идва ред на конете с капаци.
Много хора се изказаха, че щом някой притежава размножителни органи, то непременно трябва да ги използва. Това е личен избор, в който абсолютно никой няма правото да се бърка и да взима отношение. Има двойки, които биха го направили. Има други, които искат детето да е колкото на единия, толкова на другия родител. Това е сякаш жена ви/мъжа ви да има дете от друг човек и да дойде при вас да го гледате заедно. Може би всички биха се съгласили, че колкото и силна да е любовта ви към детето, няма да е същото, ако беше вашето собствено или на двама чужди биологични родители. Любовта, която една дете получава трябва да е равна и от двете страни. Не трябва да усеща доминация в чувствата. Това, разбира се е моя позиция и усещам как сама се противопоставих на казаното преди малко, но не задължавам никой да се съгласява с мен. Твърдо заставам зад по-горе изказаната позиция, че това е личен избор, който е глупаво да се коментира от лица, незасегнати по никакъв начин. Всъщност целият измислен проблем с хомосексуалистите е личен и нас не ни засяга.
Нека довърша все пак. Това ще е последно.
Четох в няколко коментара, че в Библията е било забранено. Не знам лицата зад тези твърдения до колко са религиозни, но ще обясня това, което лично с очите си съм виждала. Голяма част от хората, които не стъпват в църква, не вярват в кръстовете, не са молят, не знаят дори 10те Божи заповеди, не спазват християнските обичаи и не са запознати с всички вярвания... да, точно тези хора опират до Библията и Бог, когато водят спор и усещат, че позицията им отслабва и губят преднина. За мен аргументите и обосноваването с Библията е безпочвено бръщолевене. Когато силата на реалните аргументи се изгуби и нямаш повече какво да кажеш, просто трябва да замълчиш и дори сам пред себе си да признаеш, че си загубил.
Виждала съм и съм чувала как повечето хора, заставащи зад силата и влиянието на религията, са хора, които не обичат да губят и са готови да защитават позицията си, дори когато сами са осъзнали, че не са прави и нямат с какво да се защитят. Това са хора, които биха стояли от грешната страна, независимо колко страшна е тя, само защото не могат да признаят пораженията си. Това е друга тема, която не трябва да смесвам с първоначалната тук. Това просто са хора, чието мнение и коментар трябва да бъда подминато. Може би те попадат в категорията на конете с капаците и на бабите, баещи едно и също.
Казах, че това ще е последното, но забравих нещо. Добре, това вече наистина е последно.
Искам да изкажа позицията си и към тезата, че България ще прогресира, ако правото за осиновяване и сключване на брак бъде въведено. Не, няма да прогресира, но е стъпка напред и нагоре. Това не е нещо голямо, за да направи такава голяма промяна в нашата държава. Това, че в главите на много хора това е безумен проблем, който ги засяга до мозъка на костите, далеч не означава, че това наистина е така. Това е човешко право, малко и незабележимо, на което просто се отделя много внимание, защото голяма част от хората са неинформирани и незапознати и говорят неща, които не разбират. За това не се и стига до реално решение.
Българите трябва да се научат на много неща, ако искат държавата им да расте и да привлича хората в нея, а не да ги отблъсква. Но това също е друга тема. Мога да кажа само: Ако нямате представа какъв е недостатъка на държавата ни или мислите, че това са останалите - не сте прави. Ако мислите така, значи вие сте проблема. Оправете се.
Това се отнася за всички. Дори за теб. Дори за мен.

събота, 10 ноември 2012 г.

Цитати / ''Крилати мисли за любовта"

1) Ако ме карате да обясня защо съм я обичал, не мога да кажа нищо повече освен - защото тя бе тя, а аз бях аз.

2) Ако с някой мъж сме изпитали щастие, това съвсем не е доказателство за любовта ни към него.

3) Ако си способен да кажеш колко много обичаш, значи малко обичаш.

4) Боже мой, някои хора не умеят да обичат - затова и обикват тъй лесно.

5) Всеки обича който му прилича.

6) Диамант само с диамант се реже, чувството само с чувство се буди и любовта само с любов живее.

7) Достойнството и любовта не се погаждат и не могат да съжителстват задълго.

8) За любовта кой каквото каже, все е вярно.

9) Как те обичам ли? Нека преброя начините...

10) Което въздейства на сърцето, идва от сърцето.

11) Любовна рана може да излекува само онзи, който я е нанесъл.

12) Любовта е извънмерно преувеличение на разликата между една личност и всички останали.

13) Любовта трябва да бъде колкото светлина, толкова и пламък.

14) Най-често любов спечелват онези, които не я търсят.

15) Никой никога не е измерил колко може да побере едно сърце.

16) Повдигаше ми се и чувствах тялото си изтръпнало - или се влюбвах, или се разболявах от шарка.

17) Повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота. Това, което те наричат вярност и преданост, е просто закостенял навик или липса на въображение.

18) Понякога любовта е по-силна от убежденията.

19) Сърцето разполага с доводи, които разумът не познава.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Цитати / "Голата истина" - Цвятко Дечев

1) Колкото си на думи по-скъп,
толкоз по-малко личи, че си тъп.

2) Затова, че правдата изказва,
кривдата сурово го наказва.

3) ,,Глас народен, глас Божи" -
вият вълци в овчи кожи.

4) Каквото Факторите говорят
и фактите не смеят да оспорят.

5) Били РЪКОводители. Не са!
Водят го, обаче за носа.

6) Аз ти говоря за поезия,
теб те избива на перверзия.

7) И аз зная, че нищо не зная,
но се срамувам да си призная.

8) Хазарт. Боричкане. Ези - тура.
Животът е безкрупулна игра.
И в нея кой как може се старае,
за да спечели - да те изиграе.

9) Малобройни -
хора достойни.
И множества
от нищожества.

10) Кирливите му ризи да разкрия
направих опит, но ме сепна с вък,
че щом се ровя в смрад и мръсотия,
ще се окажа по-голям мръсник.

11) Законът на живота е такъв.
И това е истина не нова:
Щом си нямаш зъбите на лъв,
ти е нужен поне зъб с отрова.

12) Отгоре духовни
стремежи,
отдолу греховни
сърбежи.

неделя, 4 ноември 2012 г.


There's no earthly way of knowing
Which direction they are going! 
There's no knowing where they're rowing,
Or which way the river's flowing!
Not a speck of light is showing,
So the danger must be growing.
For the rowers keep on rowing,
And they're certainly not showing
Any signs that they are slowing...


~ Charlie and the Chocolate Factory by Roald Dahl 

събота, 27 октомври 2012 г.

Цитати / "Секунди" - Мишел Лебр

1) Погледът ми се губеше зад прозорците на влака. Пейзажът приличаше на мен -  отмала, безплодна нежност, неутолен копнеж. Жаждата се излъчваше от земята като от изтощено тяло, чиито едва доловими викове глъхнеха в задухата на лятото. Прекалено ясната синева на небосклона притискаше полето, което сякаш и най-малката искрица можеше да подпали и мигом да опустоши. Дълбоко в себе си чувствах тази опасност, тази възможна гибел. Сигурно точно това ми допадаше.

2) Рижата котка повдигна глава и ми се стори, че ще ми каже: И вие ли я познавате? Тогава поговорихме малко, понеже знам езика на котките, който не е различен от нашия, стига да се вслушаш внимателно.

3) Местата, през които само минавах, ме даряваха с несравним покой, какъвто никой кът от личния ми свят не ми бе предлагал. Сигурно това обясняваше скиталческия начин на живот, към който напоследък постепенно привиквах. В този миг изпитвах чувство на дълбок душевен мир.

4) Отгатвах, че единственият отговор на всяко откровение ще бъде притеснено мълчание.

5) Нещата се случат: събитията, любопитните факти, вълненията на дните се редуват. Понякога животът е сякаш само това и нищо друго. Той се провира между множество щастливи или нещастни случки, срещи и раздели, нищожни подробности, чийто смисъл най-често ни убягва. Питаме се кога всичко най-сетне ще се подреди, ще стане осезаемо, очевидно. Чакаме, всичко се разпръсква в безпорядък, а междувременно животът си върви, дори препуска, защото всеки ден или почти всеки, смъртта ни нашепва: Ела, не търси повече, почини си, аз ще се погрижа за всичко. И нея също не я познаваме, само знаем, че трябва да дойде. Шепотът й се губи в грохота на света, за да ни изненада по-силно, да ни сграбчи по пътя ни...

6) Във въздуха витаеше крилато и почти недействително настояще. Как да го уловя? Изпитвах някакво опиянение, както в редките утрини, които приличат на начало.

7) Сега вярвам само в онова, което е временно. Така животът ми се струва по-ценен. Преди да срещна този човек, не го бях осъзнал истински, беше само смътна представа, нематериално познание... Разбирате ли?
Нямаше как да знае до каква степен го разбирах.

8) Възможно ли е да строиш нещо с мисълта за неговото унищожение?

9) Животът знае неща, които още не са се случили.

10)  Мнозина от нас не се познаваха преди това, а после станаха неразделни. По-късно някои се подмамиха, върнаха се към реда и избраха удобната позиция на равнодушие. Други щяха да отрекат този прекрасен безпорядък. Но за мен всичко се преобръщаше.

11) Може би точно този ден бе свършило детството. Думите никога вече нямаше да бъдат просто мелодия, научавах, че те имат смисъл, и урокът беше жесток. Не му се сърдех, беше много по-сериозно,  той убиваше нещо у мен.

12) Мислех, че животът трябва да даде на всеки времето, необходимо да стане такъв, какъвто е в действителност.

13) Това беше всъщност една-единствена история. И все пак имах чувството, че стоя сред буря, ала в покой. Покой невъзможен досега, победа над отчаянието, в което ме държеше този свят, понякога подобен на огромна развалина.

Цитати / "Медресе на смеха"

1) Побеждавай гнева с нежност, злото с добро, алчността с щедрост, лъжата с истина.

2) Украшението на човека е мъдростта, украшението на мъдростта - спокойствието, украшението на спокойствието - безстрашието, украшението на безстрашието - нежността.

3) Подарък, придружен с добри думи; ученост, лишена от надменност; мъжество, съчетано с нежност; богатство, съединено с щедрост - ето четири рядко срещани блага.

4) Какво е добродетел? - Съчувствие към близките.
Какво е щастие? -  Здраве.
Какво е любов? - Добро настроение.
Какво е ученост? -  Правилно решение.

5) Колкото и малко да е благодеянието, то ще пусне стотици кълнове, ако е оказано на достоен.

6) Кого ли не извисява общуването с велики? И капката вода, попаднала върху листа на лотос, блести като бисер.

7) На добрите остаряват първо мислите, а след това тялото; на злодеите остарява само тялото, мислите - никога.

8) Шестима забравят тези, които са им помагали някога; ученикът - учителя, жененият син - майка си, разлюбилият мъж - жена си, достигналият целта си - своя помощник, измъкналият се от гъсталака - водача, болният - лекаря.

9) Сърцето на добрия е неизменно дори когато го гневят; океанът не може да се затопли със слама.

10) Какво може да направи злодеят на онзи, който държи в ръката си меча на спокойствието?

11) Когато огънят не намери трева, сам се успокоява.

12) Никой няма да избегне наказанието за своята несправедливост - ако не заплати сам за нея, ще заплатят синовете или внуците му.

13) Говори правдиво и приятно; не говори правдиво, но неприятно; не говори приятно, но неправдиво - това е стара заповед.

14) Ако жената е радостна - целият дом сияе, ако жената е тъжна - целият дом е мрачен.

15) Няма роднина, равен на мъжа; няма приятел, равен на мъжа; няма защитник, равен на мъжа; няма убежище, равно на мъжа.

16) Дочуло реч - животното разбира.
Подай сигнал - и слона тръгва пак.
Без думи по лицата се намира
на разума най-искрения знак.

17) Плачат те или се смеят,
за да стигнат свойта цел,
и от вяра ли живеят,
нямат в подлостта предел.
Няка, който е достоен
и не иска да е роб,
да ги изостави сам, спокоен,
сякаш е подминал гроб.

18) Само с усилия постигаме целта си, а не с желания. Газелата няма да влезе в устата на спящия лъв.

19) За да гледат света, на кравите им е даден нюх, на царете шпиони, на простите хора - очи.

20) Глупците ненавиждат умните, бедните - богатите, порочните - добродетелните, блудниците -  верните съпруги.

21) Щом у злодея няма сила,
той друг към теб ще прати с мощ.
И камъкът не реже нищо,
но може да наточи нож.

22) Когато вятърът задуха с мирис лек
на календро и град заудря по земята,
дали през този миг разумният човек,
за да се стопли, ще се вмъкне във водата?

23) Щом в своя дом или в града
живееш заедно с глупака,
дори да го не срещнеш ти -
все някаква беда те чака.

24) Тоз, който слуша умния съвет
и винаги над всичко разсъждава,
той има силен разум и навред
ще се сдобие с мир, богатство, слава!

25) Денят завърша със залез, нощта с изгрев. Радостта завърша с тъга, тъгата - с радост.

26) Когато човек е щастлив, годините текат като дни; когато е нещастен, дните изглеждат години.

27) Всяка нова привързаност забива скръбна стрела в сърцето ни.

28) И колкото врагът да страда,
съюз със него не прави.
Дори водата да е топла,
угасва огънят, уви!

29) Няма полза от ума, когато
целият от страх е обладан.
За какво е на слепеца лампа,
сложена във неговата длан?

30) Овенът просто е такъв:
отстъпва с цел жестока.
Така дори самият лъв
се е снишил пред скока.

31) Молла Настрадин попитал приятеля си:
- Колко е разстоянието от Техеран до Казвин?
- Двадесет и четири фарсанга - отговорил той.
- А между Казвин и Техеран?
- Пак толкова.
- Не може да бъде - възразил Настрадин. -  Нали между курбан-байрама и празника на Ашура има само един месец, а между празника на Ашура и курбан-байрама - единадесет месеца.

32) Една човек имал жена на име Фатима. Той поискал да се ожени втори път, но жена му се противопоставила:
- Спомни си за нашия имам Али. Фатима е била единствената му жена, а аз съм нейна потомка.
- Ех, жено - възкликнал сърдито мъжът. - Фатима е отишла при Али на деветгодишна възраст и е умряла на осемнадесет години. А ти дойде в моя дом на четиридесет години, живееш тук вече тридесет, а и нямаш намерение да умираш.

33) Някакъв луд тичал по улиците и гонел хората. Хванали го и го завели при шаха. Там безумецът веднага се укротил и шахът го попитал:
- Как така изведнъж оздравя?
- Ваше величество, страх ме е от вас.
- Защо?
- Защото умът ви е по-малко от моя, а силата по-голяма.

34) Ако не убиваш врага, който стои пред теб, ставаш враг на себе си.

35) Ръката няма да докосне онова, което не й се полага, а което й се полага, ще го вземе, където и да се намира.

36) Който се намесва в разговора на другите, за да покаже висотата на своите знания, разкрива дълбочината на своето невежество.

37) Преди да влезеш, помисли как ще излезеш.

38) Попитали имам Газали:
- Как си преуспял в учението?
- Не се срамувах да питам! - отговорил той.

39) Онзи, който е надарен със знания, но е лишен от способността да действува, е нещастен; нещастен е и този, който има възможността да общува с мъдреци, но не умее да възприема мъдростта им.

40) - Аз имам полза не само от приятелите, но и от враговете, защото ако имам някакъв порок, приятелите ми от доброта ще премълчат. А врагът, за да ми причини болка, ще ми каже цялата истина и ще ми помогне да разбера недостатъците си, с което ще ми помогне да го победя.

41) Същността на благородството е в това да не се срамуваш от тайните дела, които вършиш, ако разберат за тях.

42) Ако искаш врагът ти да не узнае твоята тайна, не я разкривай дори пред приятел.

43) Първо одобряват очите, а след това сърцето.

44) Усърдният стремеж да изглеждаш умен преди да бъдеш умен.

45) Мъдрият човек не постъпва с другите така, както не би желал да постъпват с него.

46) По-добре да си слуга на мъдрец, отколкото господар на глупак.

47) Считай труда за почивка, когато пред теб има велика цел.

48) Веднъж по улицата носели покойник. Синът на Молла видял мъртвеца и попитал:
- Татко, какво е това украсеното, което носят?
- Сине - отговорил Молла, - вчера той е бил човек, а днес е нищо.
Момчето се замислило и отново попитало:
- Къде носят сега това нищо?
- Това нищо го носят там, където няма нищо.
- Как така - няма нищо?
-  Много просто - няма нищо: нито храна, нито пиене, нито дрехи, нито хляб, нито вода, нито пари, нито богатства.
- Значи, това нищо идва у нас на гости.

49) Казват, че една нощ при Молал влязъл крадец. Дълго търил, но нищо не могъл да намери. През това време Молла тихо го следял. Чакал, чакал, но разбрал, че крадецът не бърза да си върви и обезателно иска да вземе нещо. Накрая му дотегнало и казал:
- Братко, за бога, остави ме да поспя спокойно. Повярвай ми, това, което търсиш на тъмно, аз не мога да намеря и през деня.

50) От бисери и перли нейното ухо е болно, макар че само с думи би било доволно

51) Ако си умен, всеки миг цени: глупакът мери времето със дни.

52) Попитали едного:
- За кого и в какъв случай огорченията са неизбежни?
Той отговорил:
- За слабия човек, когато се надява на много.

53) - Страхът се явява пред изкушението, а ужасът - след като му де поддадеш.

54) - Върхът на ораторското изкуство е в това да представиш истината за лъжа, а лъжата за истина и да накараш хората да вършат това, което не искат да вършат, и да не вършат онова, към което се стремят. Но трябва и да ги убедиш така, че да действуват с охота, без принуждение.

55) - Самолюбието страда особено много в два случая: когато молиш за себе си и когато си принуден да разговаряш с глупаци.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Цигания

На вниманието на всички, показвам една снимка от милата ни родина! Не вярвам някой да е пропуснал да я види, след като в последните дни само за това се говори... навсякъде!
Подчертавам ГОВОРИ, защото при нас винаги е така. Не защитавам нито младежите от снимката, нито множеството, което лае срещу тях.
В България трябва да се случи нещо такова, за да се размърдат мозъците на гражданите.
Никой няма да предприеме искащите от нас действия, знаете ли защо? Защото все още безумията като това се случват прекалено рядко, за да забележим, че проблемът е по-голям отколкото изглежда. Знаете ли кога някой ще предприеме нещо? Когато ще е прекалено късно.
Когато циганите (да, цигани са, няма да ги наричам роми, само защото било по-престижно и възпитано) завладеят милата ни родина, за която хора като Левски и Ботев са дали живота си, тогава ще осъзнаем до къде сме стигнали.
Мили хора, къде бяхте, когато в първи клас ни учиха, че трябва да приемаме по-мръсните, миризливи и черни деца от нас? Учителите ни учеха да сме толерантни, да не бъдем расисти, да споделяме, да не разделяме хората по етнос. Защо тогава не ни показваха негърчета или китайчета примерно? Учеха ни само да харесваме циганите. Да ги приемем в нашето общество.
Попитах началната си учителка веднъж "Госпожо, защо го правихте?", а тя ми каза, че това й е работата. Тя самата също не е толерантна към циганията.
Тук е мястото да отбележа, че НЕ всички цигани са такива. 1 на 10 000 е образован, стремящ се да се изкачи в обществото, да печели с честен труд парите си, да създаде любящо семейство и да възпита децата си като истински граждани на България. Но за жалост останалите 9999 са като тези на снимката по-горе.
Да се върнем към началните училища. Ясно помня как ни караха да седим българчета с циганчета, за да свикваме с тях. Тях ги докарваха всяка сутрин с автобус, пътят им излизаше безплатно, фондацията им ги снабдяваше с безплатни учебници и всеки ден им отпускаше джобни. Докато тя профучаваха покрай нас с автобуса, ние българчетата трябваше да мъкнем тежките си чанти пеша по пътя, зимата да газим в сняг, който стигаше до коленете ни, а родителите ни трябваше да отделят от заплатите си, за да ни купят всички принадлежности, от които се нуждае едно дете в началното училище. Всеки ден, родителите ни приготвяха закуска или ни купуваха нещо, което да си сложим в чантата и да закусим/обядваме в училище. Понякога ни даваха и на нас пари, за да си купим сокче, близалка или вафличка. Родителите на циганите дори не знаеха къде учат децата им. Фондацията, която ги подпомагаше поемаше всички разходи, освобождаваше ги дори от последните часове, защото трябвало да се прибирам по-рано. Всички учители бяха Окей с това, но тръгне ли си някой от нас, останалите, бивахме подлагани на строг разпит къде сме били, викаха родителите ни в училище и пишеха лоши бележки в дневниците и тефтерчетата ни.
Годините си минаваха, ние учехме здраво, за да изкараме нужните оценки и да преминем в следващия клас. Циганите отсъстваха през по-голямата част от годината и без проблем минаваха. Всички се страхуваха да ги оставят да повтарят, защото щели да ги сметнат за несправедливи расисти.
Всички ние, които сме отраснали в така среда, няма как да ни бъде внушено, че циганите са КАТО нас. Истината е, че те са НАД нас в тази държава. Имат повече права, получават повече блага и са приемани навсякъде. Ние, българите сме тези, които трябва да живеем по цигански.
Омръзнало ни е, когато кажем, че сме БЪЛГАРИ, всички да си мислят, че сме черни и живеем в почти разпаднали се сламени колиби. Омръзнало ни е да се мръщят хората срещу нас, когато разберат от къде сме.
За това, българи, ако искате да оправите този проблем, не тръгвайте от най-повърхностното. Едно дърво се премахва с корените, не му се маха само короната.
Тръгнете от там, от където започва проблема.
И да затворите тези три циганина, няма да оправите нищо. И да създадете закон срещу тях, пак няма да оправите нищо.
Спрете да учите децата си, че трябва да приемат циганите!
Спрете да ги интегрирате навсякъде!
Не им позволявайте да учат в нашите училища!
Не им отпускайте повече пари, отколкото НИЕ заслужаваме!
Не ги поставайте НАД нас!
Не им позволявайте да раждат по 10+ деца!
Отнасяйте се с тях така, както си заслужат!
Не искаме НИЕ, българите да бъдем циганите на България! 

неделя, 21 октомври 2012 г.


Though the pressure's hard to take
it's the only way I can escape
It seems a heavy choice to make
but now I am under all
and it's breaking over me...

Чувам тази песен за пръв път. Пускам си я за трети път. Усещам всяка дума, всяка смяна на тембъра в гласа. Болезнено добре разбирам смисъла... Изпята е от точния вокал. Глас, който си пробива бавно път към подкожието ти и кара кожата ти да настръхва, слушайки със затворени очи...
Ще си я пусна пак. 

неделя, 14 октомври 2012 г.

Цитати / „Ако не беше ти и „Поезия” - Михаил Белчев



1) Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.
Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.
Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в нощ се ражда предател.

2) Да ме разкъсват посоките
в края на всяка улица
и да възкръсна в прозореца
на една тиха лудница.

3) Нима сме сапунени мехури,
издухани от някое дете?
Нима животът ще ни люшка
в посоките си какво ще?
Нима ще избягаме далече
със първия трамвай и самолет?
Нали и там ще срещнем хора
в ръцете с по един билет?
Нима се раждаме по гарите,
че всеки е със куфар във ръка,
надявайки се на съдбата
като на първата жена?
Нима от всичките приятели
поне един не ще ни сложи крак?
Нали и затова сме хора,
да си прощаваме все пак?
Нима и с любовта си утринна
ще се разделяме през вечерта
и от събраната умора
ще се уплашим отсега?
Летят и се оглеждат в нас мехурите,
когато тръгваме на дълъг път.
Все някога ще спрем за малко,
поне да си поемем дъх.

4) Зимата помня, онази с шейничката,
как, увит като буба, катурнах се сам
и останах на Булеварда под кестена.
Как ме откриха, не знам.

5) Страх ме е да се страхувам.
Страх ме е да ме е страх.
Страх ме е да се срамувам
от това, че ме е страх.

6) Нека ми е розово и синьо, и зелено.
Нека ми е всякакво, но да си до мене.
Нека ме разпъват всякакви проблеми.
Нека не съм вкъщи, но да си до мене.
Нека дишам бързо, без да губя време.
Нека да изгарям, но да си до мене.
Нека ме изхвърлят като тежко бреме.
Нека нямам нищо, но да си до мене.
И нека ни е лято.

7) Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях.
Топката да ритна ще е трудно
към прозореца, на който те видях.

Няма да е лесно да се върна
пак по пътя, който извървях,
но ще седна пак на тротоара,
за да бъда този, който бях.

8) Няма ли да ме целунеш,
преди да се разсъмне?
Пак ли заминаваш,
преди да ме прегърнеш?
Лятото ли в теб запали
толкова пожари,
че косите ти искрят
като в януари?

9) Нарисувай си стол.
Нарисувай си маса.
Нарисувай стена.
Нарисувай прозорец.
Нарисувай врата,
през която ще влезе приятел.
Изтрий всичко после.
Тегли му чертата.
Нâ ти сега
и на теб самотата.

10) Толкова са силите ми да искам,
толкова, че да притисна
моето малко сърце и да кажа:
"Толкова имам,
толкова давам!"

11) А всъщност от живота си направихме
един креват за празници и делници.
Макар да се броят на пръсти празници,
то значи ли, че ние сме безделници?

12) Преди да тръгнеш искам да ти кажа,
че тъжно ще ми бъде отсега.
Живях до много радост и обиди,
с какви ли не измислени неща.
Но ето, че животът продължава
с мен да се мери по акъл и ръст.
Ще спре ли да намеря път накрая
или ще стъпи върху малкия ми пръст.
А аз щом стана силен и всесилен,
отнесъл хоризонта със шамар,
и чувствата ми пак при теб се върнат
поне за ден, за час или за два,
ще те намеря даже да си птица
и чудо да си, ходещо насън,
за да ти кажа, че при теб ще идвам,
когато искам и когато съм.

13) Време за хазарт настана,
тука има, тука не,
а ние във средата сме
с протегнати ръце.
За какво е всъщност чувството
щом изкуството ще мре?
Продават се сърцата ни.
Купете ги поне!

14) Лято - каквото и да е.
Нека не всичко е наред.
Отдавна те обичам, а ти
отдавна не.
Маса - с накуцващо краче.
Ти си - а аз съм срещу теб
и да не говориш - за мен
е по-добре.

15) Обичай, за да те обичат.
Прегръщай, за да те прегръщат,
не стреляй, но пази се
да не те застрелят, сине мой,
когато се обърнеш!

16) От разбитото мое сърце
не остана почти нищо.
Само някакво тракане в мен
ми напомня, че все още дишам.
Като стенен часовник съм аз,
с много тежко и дълго махало,
ту наляво, ту вдясно, но не
във средата е моето тяло.

17) Как са скрия от хората,
как да скрия от птиците
своето тъжно лице.
Как да скрия крилете си
в два ръкава на ризата
и те да станат ръце.

18) Откъснах се от истини,
съвсем недоизмислени,
китарата прегърнах посред нощ.
Целунах я и легнах при нея
до разсъмване.
Така роди се песен за любов.
Осъмвал съм на гарите
с китарата на рамото,
релсите събирал съм в едно.
Колко ми е струвало,
само аз си зная.
Гледам на света с едно око.

19) Беше звън на китара,
после хаос и страх.
Всичко стана на гара
с остър писък на влак.
Някой маха с ръката
на лице зад стъкло.
Нещо трака в сърцето -
колела, колело...
После стана раздяла,
някой хвърли цветя.
Тръгна влакът оркестър
към една самота.
Вътре пътят се клати
ту насам, ту натам.
С няколко непознати
все едно, че си сам.

20) Насила май и силата ми идва.
С такава мощ се хвърлям в пропастта,
че всеки, който иска да ме види,
очи кокори срещу мен сега.

21) Претърсих старите си дрехи,
с надежда да открия там -
една следа... Една пътека,
от пътя, вече извървян...
Билет намерих за трамвая,
във който срещнах любовта...
Припомних си един миг в рая...
И самотата след това...
Резервна струна за китара
и молив някакъв открих...
Салфетка - пожълтяла, стара -
със още недовършен стих...
Непуснат тото-фиш... Цигари...
Платена сметка в ресторант...
Два телефона, много стари -
на Дон Кихот и Росинант...
Това е всичко. Друго няма.
Богатството ми е това.
Една комедия и драма -
от лятото и младостта...

22) Когато престанат да стенат стени
и се чуе най-кучешкия лай,
падат пердета сами
и си измислят рай.
Тогава се опознават всичките,
купени, влюбени и добри.
Налучкват си мислите
за идващите дни.

23) Всичко беше и стана на сцена.
,,Мих поспри!" - беше казал поет.
Може би на света сме родени,
за да узнаем, че ще умрем.

24) Ще опипвам стените си,
боядисани в минало,
за да не се изморя.
Ослепял от признание,
на любов свита в гърлото,
стигам до чаша вода.
Зная, в края на стаята
ще отворя прозореца
и ще помагам с ръка.
После с другата бавничко
ще се слеем завинаги
точно в дванайсет часа.

25) През прозореца на бързия влак аз изхвърлих
криминален роман от някакъв кръгъл глупак.
Взех китарата и я прегърнах по мъжки,
да разкажа за какво става дума все пак.

26) Много скучно е сигурно
да си мислим, че някога
в някакъв край на съня,
ще ни чака едва ли не
любовта задължителна
и непременно с дете.

27) И вълците тръгнаха.
Никой не повярва.
Защото не ги познаваха.
Защото никой не знаеше
какво е вълк.
И по-добре.
Иначе вълците нямаше
да тръгнат.

сряда, 26 септември 2012 г.

Цитати (quotes) / "Life & Death" - Robert Creeley

1) Remember German artist
(surely ''conceptual'' or
''happenings'') ate himself,
cut bits from his body
on stage while audience
watched, it went well
for awhile. But then
he did something wrong
and bled to death.
The art is long
to learn, life short.

2) You still think
death is a subject,
or a place
in time?

3) In pajamas still
late morning sun's at my back
again through the window,
figuring mind still, figuring place
I am in, which is me,
solipsistic, a loop yet moving, moving,
with these insistent proposals
of who, where, when,
what's out there, what's in,
what's the so-called art of anything,
hat, house, hand, head, heart, and so on,
quickly banal. Always reflections.
No light on the water, no clouds lifting, bird's flap taking off -
Put the food in mouth, feel throat swallowing,
warmth is enough.

4) Age. Age.
Locked in my mind,
my body, toes broken, skin
wrinkling up, look to the ceiling
where, through portals of skylight,
two rectangular glass boxes in the stained wood,
the yellow light comes, and outside is evident.
There is no irony, no patience.
There is nothing to wait for
that isn't here, and it will happen.
Happiness is thus lucky.

5)  Another day. Drove to beach,
parked the car on the edge of the road
and walked up to the wooden ramp provided,
then stopped just before the steps down to the sand
and looked out at the long edge of the surf, the sun glitter,
the backdrop of various condominiums and cottages,
the usual collective of people, cars, dogs and birds.
It was sweet to see company,
and I was included.

6) He had a heard I wish I had.
My car is parked in the driveway.
My door is locked. I do not want
to go outside.

7) However far
I'd gone,
it was still
where it had all begun.

8) Touch, term, turn of curious fate.
Who can throw a ball,
who draw a face,
who knows how.

9) The other who I'd be
never the same as me
no way to step outside and see
more than some penitence of memory -
As days fades to the dust-filled light
in the window in the back wall beyond sight
where I can feel the coming night
like an old friend who sets all to rights.

10) Now I recognize
it was always me
like a camera
set to expose
itself to a picture
or a pipe
through which the water
might run
or a chicken
dead for dinner
or a plan
inside the head
of a dead man.
Nothing so wrong
when one considered
how it all begun.
It was Zukofsky's
Born very young into a world
already very old...
The century was well along
when I came in
and now that it's ending,
I realize it won't
be long.
But couldn't at all have been
a little nicer,
as my mother'd say. Did it
have to kill everything in sight,
did right always have to be so wrong?
I know this body is impatient.
I know I constitute only a meager voice and mind.
Yet I loved, I love.
I want no sentimentality.
I want no more than home.

11)  "What is Williams" (Raymond's) tome..."
Where have all the flowers gone?
I put them right here on the table...
No one's been here but for Mabel.
God, my mind is slipping cogs,
gaps of pattern, mucho fog...
Yet I know whatever I
can ever think of ere I die,
'twill be in my head alone
that the symbiotic blur has formed-
to make no ''we" unless "they" tell "us"
"you" is "me" and "I" is nameless.
"Tom" is wrong? "I" is right?
Is this the point at which "we" fight?
Us was never happy we.
all that's ever left is me.
Past is what I can't forget,
where the flowers got to yet-
Mabel's face, my mother's hands,
clouds o'erhead last year at Cannes,
Kenneth Koch's reaction when
we told him once at 3 AM
he should marry Barbara Epstein,
loosen up and have some fun.
"I remember, I remember -"
Memory, the great pretender,
says it happened, thinks it was,
this way, that way, just because
it was in my head today...
Present (present) passed away.

12) The ground is the bottom of the sky.

The sky is ground at the bottom.

13) "He ate the Hull thing." I lied when I told you I was lying, Clean sheets for dirty bodies, God's dotties, odd's potties. Where's the far bank on the corner of. Neither lip's invitation. I can't see the water for the sky. Each year's a peach, hard, and no friend. Bought or sought or fought or caught. What ever happened to rabbits? Did we finally eat them all?

14) They told me it would be
like this but who could
believe it, not to leave, not to
go away? "I'll hate to
leave this earthly paradise..."
There's no time like the present,
no time in the present. Now it floats, goes out like a boat
upon the sea. Can't we see,
can't we now be company
to that one of us
had to go? Hold my hand, dear.
I should have hugged him,
taken him up, held him,
in my arms. I should
have let him know I was here.
Is it my turn now,
who's to say or wants to?
You're not sick, there are
certainly those older.
Your time will come.
In God's hands it's cold.
In the universe it's an empty , echoing silence.
Only us to make sounds,
but I made none.
I sat there like a stone.

15) Oh my god- You
are a funny face
and your smile
thoughtful, your teeth
sharp- The agonies
of simple existence
lifted me up. But the mirror I looked in
now looks back.

петък, 21 септември 2012 г.

Цитати / "Героят във всяко сърце" - Х. Джаксън Браун и Робин Спизман

1) Победителят никога не спира да опитва.

2) Нека делата ви говорят.

3) Когато съм падал, обичаните от мен хора са ми помагали да се изправя. Страстно вярвам, че човек никога не се извисява толкова, колкото когато протяга ръка да помогне на друг.

4) Героят не е по-смел от обикновения човек - просто е по-смел пет минути повече.

5)  Каквото и да се учим да правим, учим се като го правим: хората, например, стават строители като строят и арфисти - като свирят на арфа. По същия начин, като проявяваме справедливост, ставаме справедливи, като се стараем да се владеем, добиваме самоконтрол и като вършим смели дела, ставаме по-смели.

6) Големият успех изисква голяма саможертва - обикновено от страна на много хора.

7) Нищо не е така могъщо, като мълчаливото въздействие на добрия пример.

8) Съдбата често спасява боеца, стига смелостта му да издържи.

9) Пребори се със страховете си с действие.

10) В мига, в който започнеш да говориш какво би направил, ако загубиш, вече си загубил.

11) По-добре да подраниш с три часа, отколкото да закъснееш с една минута.

12) Нищо на света не може да попречи на човек с правилна мисловна нагласа да постигне целта си. И нищо не може да помогне на човек с неправилна мисловна нагласа.

13) Възможността утре да се справиш по-добре от днес е привилегия и задължение.

14) Когато побеждаваш, нищо не те боли.

15) Най-голямата пропаст на света е между ,,трябва да го направя'' и  ,,направих го''.

16) Винаги е твърде рано да се отказваш.

17) Тренировката те подготвя за едно от най-великите преживявания в живота - откритието, че си надминал собствените си очаквания.

18) Трудно е да победиш човек, който никога не се предава.

19) Набираш сила, смелост и самоувереност от всяко преживяване, при което се налага наистина да погледнеш страха в очите... и трябва да направиш онова, което смяташ, че не можеш да направиш.

20) Истинското състезание винаги е между това какво си направил и това какво си способен да направиш. Сравняваш се със себе си и с никой друг.

21) ,,Дървото не пада при първия удар.'' Когато се посветим на някаква задача, трябва да я изпълним докрай.

22) Не мисля, че има друго качество, така важно за успеха, като постоянството. То превъзмогва почти всичко, дори природата.

23) Двете правила на упоритостта:
Първо правило:
Направи още една крачка.
Второ правило:
Когато смяташ, че не можеш да направиш още една крачка, използвай първото правило.

24) Всеки ден човек трябва да прави поне две неща, които мрази, просто за упражнение.

25) Нищо не струва по-скъпо от пропуснатата възможност.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Добро утро

Добро утро и щастлив ден :)
Някой знеше ли, че е толкова прекрасно да отвориш очите си преди 7AM?
За първи път ставам толкова рано от... от последната първа смяна. Това ще рече няколко месеца. Но дори тогава не успявах да доловя красотата на новия ден, както успях да направя днес.
Е, причината за ранното ми събуждане далеч не е толкова приятна, колкото бих искала да бъде. Котето ми си намери хлебарка в моето легло и ясно е, аз трябваше да освободя терена незабавно, просто от лично съображение. След като неохотно прехвърлих и двата си крака на земята, със зиг-загообразни движения успях да стигна до терасата. Свежият въздух освежи кожата и ума ми и успях да отворя очите си напълно. Беше още леко мрачно, загадъчно. Точно в тези часове на утрото сякаш всичко изглежда синьо-сиво. Давах си сметка, че всичко тези хора, които виждам са будни не повече от един час. Новият ден се беше родил, все още се долавяше във въздуха мириса на ново, а хората започваха да го използват, да ходят през него, да чертаят плановете си. Знаех, че до вечерта въздуха в новия ден ще е захабен, затрупан с безброй мръсотия от колите, комините, цигарите. Ще се усеща тежестта от парфюмите на всички госпожи и госпожици. Денят ще е преминал през виковете, караниците, клаксоните на автомобилите. И вечер.. точно когато залязва слънцето всичко това ще се усети. Няма да вдишваме това ухание от сутринта, ще вдишваме само миризмите от града. Вечер денят е остарял, съсипали сме го и той бавно започва да ни напуска, отстъпвайки място на следващото красиво утро.
Потънала в мислите си, забелязвах как познати и непознати излизаха от блока, влизаха в колите си и тръгваха на работа, може би. Точно в 7:05 мъжът с белия потник излезе на терасата си и изнесе със себе си чаша кафе или чай, от която се издигаше толкова много пара, че чак аз тук, от блока срещу него, я видях. Секунди след това госпожата, живееща над него изнесе кош с пране и се зае с простиране. Малко след тях като по часовник започнаха да се чуват звуците на събудени птички. Веднага след тях започнаха да се чуват и ядосаните звуци от автомобилните двигатели.
Сега си седя вътре и правя паузи след всеки написан ред. Обръщам глава към прозореца и се усмихвам. Синьо-сивото е отминало, настъпил е жълто-оранжевият период. Слънце няма, но светлината блести в прозорците, колите, хората. Тази светлина кара всичко да изглежда перфектно. Порутените сгради, изкривените пътни знаци, намръщените хора, дупките по пътя. Всичко изглежда толкова правилно и ново.
Само след час-два, сутрешната красота няма да е тук. Ще я видя отново чак утре.
Не искам да повярвам, че всяка сутрин съм проспивала това магическо посрещане на новия ден. Знаете ли, ако човек не може да се зарадва на ранното утро, то тогава не знам на какво би се зарадвал?! Който не оценява това, още нищо не е видял и разбрал от живота.
Днес сама се убедих.

неделя, 2 септември 2012 г.

Цитати / "Намисли си число" - Джон Вердън

1) Той ще върне онова, което отне, когато получи онова, което е дал.

2) Ако нещо се случва, значи има начин да се случи.

3) Добре знаеше, че да поставиш етикет и да класифицираш някого толкова рано в играта би могло да доведе до грешки, но често изкушението бе неустоимо.

4) Модел, избор, промяна - това са трите най-използвани думи в мръсния и захабен от употреба речник на себепознанието.

5) Всяко действие цена си има, а цената - срок за плащане.

6) Винаги размишлява. Наумолимо и неуморно разрешава проблемите. Смята живота за загадка, която трябва да бъде разгадана. Но не всичко в живота е загадка. Има неща, които трябва да бъдат възприемани по други начини. Мистерии - не загадки. Неща, които трябва да бъдат обичани - не дешифрирани/

7) Първата пречка, в която може да се препънем по време на търсенето си, е предположението, че вече се познаваме, че знаем защо чувстваме това, което чувстваме към живота и хората край себе си. За да напреднем, ще е необходимо да сме по-непредубедени. За да открие човек истината за себе си, трябва да спре да настоява, че вече му е известна.

8) Човекът, който си мислите, че сте, държи онзи, когото сте в действителност - заключен.

9) Личните сблъсъци, които ни разстройват най-много, онези, от които сякаш не можем да се отърсим, са сблъсъците, в които сме изиграли роля, която не искме да си признаем. Това е причината болката да не спира - защото откаваме да погледнем към източника й. Най-силна болка през живота ни причиняват грешките, които отказваме да признаем, нещата, които са толкова несъвместими с това кои сме, че не можем да понесем да ги видим.

10) Най-елементарният е конфликтът между начина, по който възприемаме себе си, и онзи, по който възприемаме другите. Например, ако се караме и ти ми се рзвикаш, аз ще реша, че причината е в твоята неспособност да се сдържаш. Ако аз ти се разкрещя обаче, ще сметна, че причината е не в моята избухливост, а в това, че си ме провокирал - че си направил нещо, заради което ще е подходящо и дори правилно да ти се развикам. Всички сме склонни да ставаме жертви на убеждението, че обстоятелствата покрай мен предизвикват моите проблеми, но твоите проблеми са предизвикани от собствените ти личност и характер. А това създава конфликти.

11) Начинът, по който аз виждам нещата, е начинът, по който те стоят. Начинът, по който ти ги виждаш, е изкривен от твоите разбирания.

12) Няма по-силна болка от тази в тялото ти да живеят двама души.

13) - Имате желязна логика, детектив Гърни. Но може ли да се каже същото и за убиеца?
- О, да. Толкова е логичен, колкото е и патологичен. Извън нормалните граници и по двата параграфа.

14) Това е отговорът, който иска, затова мисли, че е верният.

15) Унизително бе да откриеш каква огромна част от времето ни на тази земя можеше да се заключи в едно изречение.

16) И ако цитираме Шерлок Холмс, ,,Когато отхвърлиш невъзможното, онова, което остава, колкото и неправдоподобно да е то, е истината.''

17) Изворът на всяка скръб е загубата, а най-голяма е загубата, когато губим любов.

18) Всички си имаме логична обосновка за поведението си, колкото и странна да е тя за околните. Всеки иска действията му да бъдат разпознати като оправдани, дори психичноболните - всъщност може би най-вече те.

19) Той насочи вниманието си към пътя, гюрука на колата, ръцете си върху волана. Собствените му ръце. Не ги разпознаваше. Изглеждаха изненадващо остарели. Като тези на баща му, всъщност. Малките петънца се бяха увеличили и като брой, и като размери. Ако преди минута му бяха показали снимки на десет чифта ръце, нямаше да познае собствените си сред тях. Зачуди се на какво се дължи това. Може би мозъкът не регистрираше промените, когато се случваха постепенно -  докато несъответствието с предишната представа не станеше прекалено очевидно. А може и да бе нещо повече.'
Дали това значеше, че в някаква степен винаги възприемаме познатите неща такива, каквито са били преди? Нима сме заседнали в миналото не заради носталгия по него, а заради някакъв проблем в начина, по който работи нервната ни система? Ако човек наистина възприема онова, което "вижда", като съчетание от информация, предоставена от сетивата му в конректния момент, и онази, съхранена в паметта му... това наистина придаваше ново значение на израза ,,да живееш в миналото''. По този начин миналото би наложило пълна диктатура над настоящето, тъй като ще предоставя на възприятията отстаряла и невярна информация. Не напомняше ли това на ситуацията на сериен убиец, задвижвам от травма, получена преди години? Колко точно би било изкривено зрението му? Теорията моментално го въодушеви. Обмислянето на нова идея винаги го караше да се чувства по-добре, малко по-жив. Сякаш контролира събитията.

20) - Никой ли не ти е казвал, че умът, който възприема всичко буквално, е ограничен и неспособен?

неделя, 19 август 2012 г.

What I Love About You

I love the way you look at me,
Your eyes so bright and blue.
I love the way you kiss me,
Your lips so soft and smooth.

I love the way you make me so happy,
And the ways you show you care.
I love the way you say, "I Love You,"
And the way you're always there.

I love the way you touch me,
Always sending chills down my spine.
I love that you are with me,
And glad that you are mine.

- Crystal Jansen -

сряда, 1 август 2012 г.

Y-Gen

1. Ние сме децата на 90те.
2. Ние сме любопитни.
3. Nie pishem na latinica.
4. We don't mind sleeping with our friends.
5. Ние живеем на ръба.
6. We kiss. Then we meet.
7. We prefer awkward mornings than boring nights.
8. We like it simple.
9. We are complicated.
10. Ние сме мултифункционални.
11. Ние не се нуждаем от лого.
12. Ние сме материалисти.
13. We <3 traveling.
14. We choose "it's complicated" cause it always is.
15. Ние имаме какво да кажем/
16. А ти?

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Ваксина за котки срещу опасни болести

Статията е взета от сп. Журнал за жената, брой 38/2007г.
- изготвила: Мила Попова със съдействието на д-р Петър Русев, клиника ,,Зооландия''

Много стопани смятат, че щом любимецът им не излиза навън, то няма опасност да прихване някоя болест от друго коте или куче и следователно не е нужно да го ваксинират. Това обаче не е така. Питомецът е възможно да се разболее от смъртоносните панлевкопения, котешка инфлуенца и левкемия.

Малките котенце обикновено са защитени за първите няколко седмици, защото майката им предава ,,пасивен'' имунитет чрез коластрата (течност, която се отделя от млечните жлези на женските бозайници веднага след раждането и преди появата на млякото). Този имунитет обаче намалява с времето и малките остават възприемчиви към инфекциозните заболявания. Ваксинация в този момент е необходима, за да продължи майчината имунна защита.

Котешка панлевкопения
Тя се причинява от малък, но устойчив вирус, който може да оцелее продължително време в околната среда. Панлевкопенията е силно прилепчива и бързо се разпространява. Пренася се с обувки, дрехи, съдове за хранене, отпадъци и др.
Тежестта на заболяването варира от лека треска до тежък синдром, при който котката може да умре. Най-тежко боледуват малките котенца. Характерни признаци са натипична уморяемост, висока температура, липса на апетит с повръщане и силна водниста кървава диария. Това бързо довежда до сериозно обезводняване със смъртност около 10%. Оздравелите котета се нуждаят от дълго време, за да се възстановят напълно, като през този период трябва много да се пазят, тъй като са податливи към други инфекции поради отслабване на имунната им система.

Котешка инфлуенца
Широко разпространено заболяване, което може да бъде фатално за малките и по-възрастните котки с потисната имунна система. Много рядко може да бъде смъртоносно за порасналите и здрави котки. Двата основни причинителя, предизвикващи котешката инфлуенца, са вирусът на котешкия ринотрахеит и котешкия калици вирус. Инфекцията се предава от котка на котка при кихане. Общите симптоми са нехарактерна отпадналост, секрети от носа и очите, кихане, висока температура, конюктивит, слюнотечение, болезнени язвички по лигавицата на устата и езика, което затруднява храненето.

Котешка левкемия
Болестта е една от основните причини за смъртта на младите котки. Най-често вирусът й се пренася при близък контакт между котките - близане, чесане, но също така се предава от майката на плодовете в матката. В някои случаи от момента на заразяването до появата на първите признаци могат да минат години. През това време инфектираните са клинично здрави, но са опасни за други котки. Най-податливи към заболяването са младите котета и особено котенцата под деветседмична възраст. Вирусът може да причини левкемия, но най-често предизвиква образуване на тумори на различни места по тялото. Клиничните прояви зависят от това в коя област е образуван туморът. Вирусът прави животното податливо и на различни заразни болести.
Не забравяйте, че имунитетът към заболяванията не е безкраен и постепенно отслабва. Това означава, че всяка година трябва да се правят реваксинации.

петък, 29 юни 2012 г.

Цитати / ''FaceБуки'' - Любен Дилов-син

1) Чувствам се добре! Толкова добре, че по-добре ще е грехота!

2) Ама то... (както казват арабите) попитали камилата: ,,Защо ти е крив вратът", а тя отговорила: ,,То к'во ли ми е право?".

3) Смятам, че това, което хората най-добре умеят, е да си се самопричиняват един на друг! Нека и днес се престорим, че последствията са вълнуващи и желани.

П.П. А не трябва ли на презервативите да има предупредителен надпис: Неизползването на презервативи може да причини човек!

4) Настроен съм митологично и си представям следния диалог. Едип: ,,Ей тчшшшш, на теб кой ти разреши да буташ тука този камък?" Сизиф: ,,Абе, я си еби майката!".

5) Сядам да напиша поучителна история на Майка Депресия и нейните деца - Валериан, Мента и Глог.

П.П. Още не съм я написал... Има истории, които приключват още със заглавието си.

6) И в понеделник светът продължава да е нееднозначно място. Това, на което днес в метрото му викаха ,,блъсканица'', в събота вечер в ,,Ми мохито'' го наричаха ,,атмосфера''. Мутрата ще наричаме прайм министър, а праймтайма - най-голямото струпване на мутри по телевизията. Но вие не се отказвайте цяла седмица да изричате мечтите си. Единственото, което може да ви попречи да ги постигнете, сте самите вие!

7) Стига бе, ,,паркур'' било вид езда и умение за прескачане на стени и покриви? Аз си мислех, че е изкуството да паркираш в София. Светът продължава да е непонятен - защо дамските превръзки се казват ,,always'', а не ,,sometimes''. И защо на кориците на Playboy често има момичета, които би следвало да са на кориците на National geographic...

8) Жени, звезди, смолети... Като малък се вълнувах и аз. Бяха ми казали, че ако видя падаща звезда и си пожелая нещо, то ще се сбъдне. И една вечер я видях, но докато реша какво искам... ааа... ъъъ... еее... - и звездата падна! Зарекох се другия път да внимавам повече...
А на сутринта ми подариха колело с цици.

9) Опитвам се да размишлявам върху нещата и техните места. Даже си купих книга на Фън шуй... Прочетох я и сега просто не зная къде да я оставя!!! Това е същото като онзи абориген, на когото подарили нов бумеранг. Докато успее да изхвърли стария, четири пъти губел съзнание.

10) Оказва се, практически вече е възможно човек да има петима родители: донор на сперма, донор на яйцеклетка, приемна майка, която износва плода, и двама осиновители.

11) Имам подозрения, че нещата са се случили точно така: И рекъл Господ: ,,Кой иска да може да пикае прав?". ,,Нека аз, нека аз, Господи!" - извикал мъжът. ,,Добре - съгласил се Господ,- тогава за Ева остава многократният оргазъм''...
Адаме, тъпако! Никога не съм съжалявал за нещо, което съм премълчал!

12) Потънал в спомени, се сещам: твърдяха, че дядо ми е бил болен от Паркинсон. Но малцина знаят, че Паркинсон е бил болен от болестта на Ходжкин, докато Ходжкин е боледувал от Алцхаймер. От своя страна Алцхаймер не можел да си спомни от какво е бил болен... Така и не разбраха от какво си отиде дядо ми...

13) Никое закъсняло обяснение не е достатъчно закъсняло!

14) През първия си работен ден се чувствам като църковен покрив с гръмоотвод. Сиреч, изпитват известна неувереност...

15) Съветвам ви, ако видите чехли, на които пише ,,made in Velikobritaniya'', да помислите, преди да ги купите...

16) Нищо не разсънва така успешно, както кафеварка горещо ароматно кафе, разлято върху скута...

17) Ако сте брат и сестра и играчките ви за баня не са пате и корабче, а бързоварче и електрически сешоар, проверете дали не се казвате Хензел и Гретел и помислете дали родителите ви наистина ви обичат.

18) Настанен съм в хотел толкова близо до ВЕЦ, че токът идва в стаята още мокър...

19) Модерната, еманципирана и скептична девойка очаква принца с... такъв като на белия кон!

20) След снощи животът вече е по-хубав и по-прост... и с всеки изминат ден се разхубавява и изпростява.

21) Ако за белите, които правиш, никой не научава, не само ще избегнеш много неприятности, но няма да получиш и никакво удоволствие... А трябва да е живее така, че втори път да не ти се прииск!

22) И тази сутрин по огледалото в банята даваха ужасни неща.

23) Както е тръгнало всяка година с тези наводнения, скоро ще изпълним националния идеал - България на три морета! Само да внимаваме и с другата опция - язовир ,,Кърджали'' на три държави!

24) Вълнуващи новости от света на животните: открит е нов вид щраус - емо. За разликата от обичайните ему, този не си заравя главата в пясъка, а я удря в стената и плаче...

25) Изглежда боговете са се появили няколко наносекунди след Големия взрив и появата им била ознаменувана с първата, тотално гносеологична, божествена реплика: ,,Кой бе, да му еба майката, се е разгърмял тук?!''. Предполага се, че именно плодовете на тази закана, материализирането на тази точно реплика е дало началото на живота във Вселената...

26) При западен вятър Мери Попинз лети без гащички, а златната рибка казва с човешки глас: ,,Спри да пиеш, дядо, тази ужасна домашна ракия, че виж - с рибите си почнал да говориш!" и добавя: ,,Жената на адмирала е контраадмирал, а Малката русалка е голяма минетчийка!". Но внимавайте все пак - приказният хомоуикенд на Пинокио и Оловния войник завърши трагично - единият изгоря от любов, а другия направо се стопи...

27) Гордият български мъж различава два вида цветя - рози и ,,тези там, как им беше името''.

28) Малката Мима трети ден преследва щъркели с тампон в ръка. Майка й обяснила, че тампоните се поставят там, откъдето идват бебетата...

29) Знаете ли, че ако сега започнете да броите секундите, изброявайки до 31 милиона 555 хиляди 925, вие ще установите, че цяла година сте се занимавали с пълни глупости?!

30) Много често хората ми пречат на усилията да бъда човек...

31) Модерното раждане под вода се развива все повече. Вече не е необходимо след раждането да повивате бебето. Само трябва да сменяте водата в аквариума.

32) Създадено е устройство, което позволява на жените... всичко. Но все пак старият природен закон си важи: Ако искате всичко и веднага, най-вероятно е да получите нищо, и то - постепенно.

33) Тихи води, смешни треви... едни имат в главата мисли, други - мюсли...

34) Дяди вади ряпа е първият парад на свободната любов в историята...

35) Трудът е направил от маймуната човек, а от магарето - транспорт. На кой каквото му се падне... Както казват далтонистите, животът е като дъга - ту черно, ту бяло!

36) Ако натъпчете гардероба на жена си с достатъчно дрехи, по-трудно ще е любовник да се скрие вътре.

37) Лозунгът за днес: Да превърнем нецензурните думи в дела!

38) Ето малко курортна математика за размисъл: в хотелски басейн се вливат 5000 литра вода, а изтичат 5038 литра.
Пита се: плажуващите край басейна съвест имат ли?!

39) Истинският свалят предпочита секскуклите. Обикновената жена веднага се навива, а гумената поне десет минути се надува.

40) И днес се задава такава жега, че дърветата ще молят кучетата да ги препикаят, а кравите ще дават направо сухо мляко.

41) Още от малък, когато ме поучаваха, че трябва да довеждам нещата докрай, не пропусках да попитам: До горния или до долния край? Изобщо - не натиснеш ли Caps Lock-a, НЕ ОЧАКВАЙ НЯКОЙ ДА ТЕ ПРИЕМЕ СЕРИОЗНО!

42) Ако погледнете световната карта, Америка е голяма, а България - малка. Но пък - ако погледнете картата на България - там Америка изобщо я няма.

43) Понякога ми се иска просто да помълча, но все ще се намери някой да ме прекъсне!

44) Сутрешна тежест в стомаха? Може да е синдром на заблудената пръдня. След снощен купон лицето и задникът ви толкова си приличат, че пръднята се чуди откъде да излезе...

45) Понякога, в понеделник сутрин, надписът на цигарените кутии ,,smoking kills'' ми изглежда като ,,kill something''.

46) Нощта е водата на времето, а денят - неговата суша. Корабокрушенци, добре дошли! Очаква ви една цяла работна седмица, през която - ако в рекламата ,,Къде е млякото''. заменим ,,млякото'' с ,,бялото'' - нещата съществено не се променят.

47) Тук съм си. Само от време на време се завръщам. Присъствам на собствения си живот, по понякога ми се струва неприлично да го живея... Слава на българските архитекти, проектирали тоалетната точно до входната врата!

48) Приятел-белгиец отдавна мечтаеше да посети България. Някои неща го впечатлиха, други неща го възмутиха, но най-много неща му откраднаха.

49) Противно на това, което са ви учили като малки - ако нещо не работи, пробвайте с груба сила. В 90% от случаите се получава, а в останалите 10%, дори и да не проработи, поне ще ви олекне!

50) Тази сутрин Бойко Борисов пак ме посочи с пръст от телевизора и ме изгони от стаята...

51) Детската градина е първото обществено заведение, откъдето избягах още в трета трупа. После много бягах - от училище, от казармата, от работа... Често ме хващаха, по-често - не, но като цяло ми остана любовта към движението.

неделя, 24 юни 2012 г.

Като гледам колелата - Джон Ленън

Казват, че съм луд, щом така живея.
Всякак ме съветват - как да оцелея.
Казвам им, че съм добре,
а те ме гледат и не вярват -
как ще си щастлив, щом си вече вънка от играта?
Казват, че съм мързелив, проспал съм си късмета.
Всякак ме съветват, та дано накрая сам се сетя.
Хубаво, отвръщам,
аз пък тука гледам сенки по стените.
- А не ти ли липсват лудите години, вече ти не си звездата?
Просто съм приседнал тука, гледам колелата,
гледам ги как се въртят.
Аз обичам да ги гледам отстрана.
Аз не съм на тази въртележка вече.
Нека тя да се върти сама.
Хората разпитват, дяволски смутени.
Нямам си проблеми, казвам, всичко е решено.
Те глави поклащат и съчувствено ме гледат.
За какво да бързам, казвам!
Времето отмервам, просто тука съм приседнал.
Просто съм приседнал тука, гледам колелата,
гледам ги как се въртят.
Аз обичам да ги гледам отстрана.
Аз не съм на тази въртележка вече.
Некя тя да си се върти
сама.

Саката душа - Джон Ленън


Лъскай чепици, костюмче носи,
готин изглеждай, разресвай коси
и зад усмивката скривай ти лик.
Няма да скриеш - не, не греша! - 
че ти си саката душа.
Слагай и маска и грим и цял век
се убеждавай, че и ти си човек,
връзка носи, ако щеш - и яка.
Няма да скриеш - не, не греша! -
че ти си саката душа.
Котката ти има девет живота -
нейни са и деветте.
Твоят е само един,
кучешки твоят е, ама не на шега.
Мамо, я виж отвън!
И химни пей, и по черкви ходи,
и според кожата ми ме съди.
Прави се на мъж и живей във лъжа.
Няма да скриеш - не, не греша! - 
че ти си саката душа.

Самотни - Джон Ленън


Казват, че успели сме да устоим,
без да знаят колко се боим
самотни.
Всеки трябва да се задоми,
страх ни е да сме сами
самотни.
А едно момче с момиченцето тук
още искат този свят да стане друг
самотни.
Та светът е като малък град - 
всички могат да ни оскърбят
самотни.
Не ми се вярва да ме разбереш сама - 
нали и ти ми се присмя.
Ала и твоя жребий не е лек - 
и ти си просто объркан човек.
Страх ни е от всичко - нямаме вина,
страх ни е от светлина
самотни.
Слънчева е вечността,
ала вечен ли ще е света
самотен?

неделя, 10 юни 2012 г.

Цитати / Афоризми - Оскар Уайлд

1) Понякога си мисля, че създавайки човека, Бог малко е надценил възможностите си.
I sometimes think that God in creating man, somewhat overestimated His ability.

2) Понякога канонизирахме героите си. Съвременният метод е да ги опошляваме. Евтините издания на велики книги могат да бъдат очарователни, но евтините издания на велики хора са абсолютно отвратителни.
Formerly we used to canonize our heroes. The modern method is to vulgarize them. Cheap editions of great books may be delightful, but cheap editions of great men are absolutely detestable.

3) Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си.
No man is rich enough to buy back his past.

4) Изкушаваме се да определим човека като рационално животно, което винаги изпада в гняв, когато го призовават да действа според съветите на разума си.
... one is tempted to define man as a rational animal who always loses his temper when he is called upon to act in accordance with the dictates of his reason.

5) Сигурно е доста порядъчен. Никога досега не сме чували името му, а в днешно време това говори страшно много за един мъж.
He must be quite respectable. One has never heard of name before in the whole course of one's life, which speaks volumes for a man, nowadays.

6) Морализиращият мъж винаги е лицемер, а морализиращата жена неминуемо е грозна.
A man who moralizes is usually a hypocrite, and a woman who moralizes is invariably plain.

7) За човека не винаги може да се съди според делата му. Може да спазва закона, а да не струва пукната пара. Може да нарушава закона и въпреки това да е свестен човек.
A man cannot always be estimated by what he does. He may keep the law, and yet be worthless. He may break the law and yet be fine.

8) Лейди Уиндрмиър: Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно й харесва, когато той й говори куп неща, които не мисли.
Lady Windermere: ... I don't like compliments, and I don't see why a man should think he is pleasing a woman enormously when he says to her a whole heap of things that he doesn't mean.

9) Той е от онези ужасно слаби характери, които не се поддават на въздействие.'
He is one of those terribly weak natures that are not susceptible to influence.

10) Ако един мъж е джентълмен, той знае достатъчно, а ако не е, всяко знание е в негова вреда.
If a man is a gentleman, he knows quite enough, and if he is not a gentleman, whatever he knows is bad for him.

11) Мисис Алънби: Идеалният мъж... трябва винаги да казва много повече, отколкото мисли, и да мисли много повече, отколкото казва.
Mrs. Allonby: The Ideal Man... he should always say much more than he means, and always mean much more than he says.

12) Онова, което човек наистина има, е онова, което е в него самия. Всичко извън него е без значение.
What a man really has, is what is in him. What is outside of him should be a matter of no importance.

13) Мъжете, които се опитват да направят нещо за света, винаги са непоносими, а онези, за които светът е направил нещо, са чаровни.
Men who are trying to do something for the world, are always insufferable, when the world has done something for them, they are charming.

14) Човек може да повярва в невъзможното, но никога в невероятното.
Man can believe the impossible, but man can never believe the improbable.

15) Човек не бива никога да вярва на жена, която казва истинската си възраст. Жена, която е способна да съобщи възрастта си, е способна да каже какво ли не.
One should never trust a woman who tells one her real age. A woman who would tell one that, would tell one anything.

16) Жените са създадени, за да бъдат обичани, не за да бъдат разбирани.
Women are meant to be loved, not to be understood.

17) Не мисля, че има на света жена, която да не се поласкае, ако някой я ухажва. Тъкмо това прави жените така неустоимо прекрасни.
I don't think there is a woman in the world who would not be a little flattered if one made love to her. It is that which makes women so irresistibly adorable.

18) Тя никога няма да се влюби в теб, ако не ходиш постоянно по петите й. Жените обичат да им досаждат.
She'll never love you unless you are always at her heels; women like to be bothered.

19) Мисис Албъни: Ние, жените, обожаваме неудачниците. Те се осланят на нас.
Mrs. Allbony: We women adore failures. They lean on us.

20) Жените ни обичат заради недостатъците ни. Ако имаме достатъчно недостатъци, са готови да ни простят всичко, дори и огромния ни интелект.
Women love us for our defects. If we have enough of them, they will forgive us everything, even our own gigantic intellects.

21) Всяка жена е бунтарка и обикновено се бунтува яростно против себе си.
Every woman is a rebel, and usually is wild revolt against herself.

22) Тя изглежда като жена с минало. Така е с повечето хубави жени.
She looks like a woman with a past. Most pretty women do.

23) Жените дават на мъжете златото на живота си. Но винаги си го искат обратно във въд на дребни.
Women give to men very gold of their lives. But they invariably want it back in small change.

24) Никога не можеш да обезоръжиш жена с комплимент. Мъжа - винаги. В това е разликата между половете.
Women are never disarmed by compliments. Men always are. This is the difference between the sexes.

25) Ако една жена не може да направи грешките си чаровни, тя не е никакв жена.
If a woman can't make her mistakes charming, she is only a female.

26) Предпочитам жените с минало. Винаги е дяволски интересно да разговаряш с тях.
I prefer women with a past. They're always do damned amusing to talk to.

27) Хората, които броят своите пилци, преди да са се излюпили, постъпват много разумно, защото пилетата така абсурдно тичат насам-натам, че е невъзможно да ги преброиш точно.
People who count their chickens before they are hatched, act very wisely, because chickens run about so absolutely that it is impossible to count them accurately.

28) Винаги можеш да бъдеш любезен към хората, за които не те е грижа.
One can always be kind to people about whom one cares nothing.

29) Винаги, когато ми говорят за времето, съм сигурен, че имат нещо други предвид.
Whenever people talk to me about the weather, I always feel certain that they mean something else.

30) Днес хората знаят цената на всичко и стойността на нищо.
Nowadays people know the price of everything and the value of nothing.

31) Днес повечето хора умират от нещо като подлизурско здравомислие и твърде късно установяваме, че единственото, за което никога не съжаляваме, са нашите грешки.
Nowadays most people die of a sort of creeping common sense, and discover when it is too late that the only things one never regrets are one's mistakes.

32) Всяко изкуство е безнравствено. Защото целта му е емоцията заради самата емоция, а целта на живота е емоцията, насочена към действие.
All art is immoral. For emotion for the sake of emotion is the aim of art, and emotion for the sake of action is the aim of life.

33) Изкуството е най-наситеният вид Индивидуализъм, който светът познава.
Art is the most intense mode of Individualism that the world has known.

34) Живеем в епоха, в която хората се отнасят към изкуството, сякаш е предназначено да бъде някаква форма на автобиография.
We live in an age when men treat art as if it were meant to be a form of autobiography.

35) Съвременните картини са несъмнено приятни за гледане. Поне някои от тях. Но е абсолютно невъзможно да живееш с тях - прекалено са умни, прекалено настойчиви, прекалено интелектуални. Смисълът им е прекалено очевиден, а методът - прекалено ясно определен. Онова, което имат да ти кажат, се изчерпва твърде бързо и после стават досадни като роднини.
Modern pictures are, no doubt, delightful to look at. At least, some of them are. But they are quite impossible to live with; they are too clever, too assertive, too intellectual. Their meaning is too obvious, and their method too clearly defined. One exhausts what they have to say in a very short time, and then they become as tedious as one's relations.

36) Лошите художници винаги се възхищават взаимно на творбите си. Наричат това широкомислие и освободеност от предрасъдъци. Но истински великият художник не може да си представи някой да изобразява живота или красотата по начин, различен от избрания от него.
Bad artists always admire each other's work. They call it being large-minded and free from prejudice. But a truly great artist cannot conceive of life being shown, or beauty fashioned, under any conditions other than those he has selected.

37) Макар да изглежда парадоксално - а парадоксите винаги са опасни, все пак е вярно, че животът подражава на изкуството много повече, отколкото изкуството - на живота.
Paradox though as it may seem - and paradoxes are always dangerous things - it is none the less true that life imitates art far more than art imitates life.

38) Единствените познати ми художници, които са приятни като личности, са слаби художници. Добрите съществуват само в това, което създават, и следователно са напълно безинтересни само по себе си.
The only artists I have ever known, who are personally delightful, are bad artists, good artists exist simply in what they make and consequently are perfectly uninteresting in what they are.

39) Изкуството всъщност отразява зрителя, а не живота.
Is it the spectator, and not life, that art really mirrors.

40) Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
Life is much too important a thing ever to talk seriously about it.

41) Истинският ти живот често е животът, който не живееш.
One's real life is so often the life that one does not lead.

42) Не бива да откриваш символи във всичко, което виждаш. Това прави живота невъзможен.
You must not find symbols in everything you see. It makes life impossible.

43) Да вярваш е много скучно. Да се съмняваш е дълбоко увлекателно. Да бъдещ нащрек означава да живееш, да се унесеш в сигурността  означава смърт.
To believe is very dull. To doubt is intensely engrossing. To be on the alert is to live; to be lulled into security is to die.

44) Смехът е първичното отношение към живота - подход, който оцелява само у художниците и престъпниците.
Laughter is the primeval attitude towards life - a mode of approach that survives only in artists and criminals.

45) Как другите наричат миналото ти несъмнено има много общо с тях, но нищо общо с теб. Който се вглежда в миналото си, не заслужава бъдеще, което да очаква.
What other people call one's past has, no doubt, everything to do with them, but absolutely nothing to do with oneself. The man who regards his past is a man who deserves to have no future to look forward to.

46) Когато боговете искат да ни накажат, те изпълняват молитвите ни.
... when the gods wish to punish us they answer our prayers.

47) Задачата ни е да осъзнаем света такъв, какъвото го виждаме, а не да го променим според представата си за него.
Our business is to realize the world as we see it, not to reform in as we know it.

48) Ако човек се отнася към живота артистично, мозъкът му е в сърцето му.
If a man treats life artistically, his brain is in his heart.

49) От тази художествена гледна точка, главното, което превръща живота в провал, е онова, което му придава отблъскваща сигурност - фактът, че никога не можеш да изживееш повторно съвсем същата емоция.
The chief thing that makes life a failure from this artistic point of view is the thing that lends life its sordid security, the fact that one can never repeat exactly the same emotion.

50) Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.
Life is not complex. We are complex. Life is simple and the simple thing is the right thing.

51) Човечеството се взема прекалено на сериозно. Това е първородният грях на света. Ако пещерните хора умееха да се смеят, Историята може би щеше да бъде различна.
Humanity takes itself too seriously. It is the world's original sin. If the cavemen had known how to laugh, History would have been different.

52) Само най-великите майстори на стила успяват да бъдат неясни.
Only the great masters of style ever succeed in being obscure.

53) Юго и Шекспир взето заедно са изчерпали всички теми. Вече е невъзможно да бъдеш оригинален - дори в греха. Затова не са останали истински емоции, а само необичайни епитети.
Between them Hugo and Shakespeare have exhausted every subject. Originality is no longer possible - even in sin. So there are no real emotions left - only extraordinary adjectives.

54) Романтичната обстановка е възможно най-лошата за романтичния писател.
Romantic surroundings are the worst surroundings possible for a romantic writer.

55) Най-лошото в която и да е романтична любов е, че след нея ставаш толкова неромантичен.
The worst of having a romance of any kind is that it leaves one so unromantic.

56) Мога да се преструвам, че изпитвам страст, която не изпитвам, но не и такава, която ме изгаря като огън.
I might mimic a passion that I do not feel, but I cannot mimic one that burns one like fire.

57) Една целувка може да провали цял живот.
A kiss may ruin a human life.

58) Да се занимаваш с това какво е правилно и какво е грешно в поведението свидетелства за изостаналост в умственото развитие.
Any preoccupation with ideas of what is right or wrong in conduct shows an arrested intellectual development.

59) Умереността е фатална. Нищо не постига такъв успех като крайността.
Moderation is a fatal thing. Nothing succeeds like excess.

60) Скуката е сериозност, навършила пълнолетие.
Dullness is the coming-of-age of seriousness.

61) Трябва винаги да си малко невероятен.
One should always be a little improbable.

62) В Англия хората се опитват да бъдат блестящи още на закуска. Ужасно! Само скучните хора са блестящи на закуска.
In England people actually try to be brilliant at breakfast. That is so dreadful of them! Only dull people are brilliant at breakfast.

63) Докато гледат на войната като на зло, тя винаги ще има притегателна сила. Ако започнат да я смятат за нещо просташко, тя ще загуби популярността си.
As long as war is regarded as wicked, it will always have its fascination. When it is looked upon as vulgar it will cease to be popular.

64) Той няма нищо, но изглежда всичко. Какво повече може да иска човек?
He has nothing, but he looks everything. What more can one desire?

65) Маската ни казва повече от лицето.
A masks tells us more than a face.

66) Само интелектуално заблудените могат да спорят.
It is only the intellectually lost who can argue.

67) Когато хората ни говорят за другите, обикновено са скучни. Когато ни говорят за себе си, почти винаги са интересни и ако можехме да ги накараме да млъкнат, когато станат досадни, със същата лекота, с която можем да затворим отегчила ни книга, биха били направо съвършени.
When people talk to us about others they are usually dull. When they talk to us about themselves they are nearly always interesting, and if one could shut them up, when they become wearisome, as easily as one can shut up a book of which one has frown wearied, they would be perfect absolutely.

68) Добре възпитаните противоречат на другите. Мъдрите противоречат сами на себе си.
The well-bred contradict other people. The wise contradict themselves.

69) Когато се съгласяват с мен, все имам чувството, че съм сгрешил.
When people agree with me I always feel that I must be wrong.

70) Умът на наистина добре информирания човек е нещо ужасно. Той прилича на магазин за вехтории, пълен с грозотии и прах и всичко в него се продава на по-висока цена, отколкото струва.
The mind of a thoroughly well-informed man is a dreadful thing. It is like a bric-brac shop, all mosners and dust, with everything priced above it's proper value.

71) Винаги преотстъпвам добрия съвет. Това е единственото, което може да се направи с него. За теб самия той никога не е от полза.
I always pass on good advice. It is the only thing to do with it. Is is never any use to oneself.

72) Намери израз на скърбта и тя ще ти стане скъпа. Намери израз на радостта и ще усилиш щастието.
Find expression for a sorrow, and it will become dear to you. Find expression for a joy, and you intensify its ecstasy.

73) Ако искаш да разбереш другите, трябва да засилиш индивидуализма си.
If you wish to understand others you must intensify your own individualism.

74) А, той понякога си взема алкохолна ваканция.
Oh, he occasionally takes an alcoholiday.

75) Именно защото един човек не може да прави нещо, става негов съдник.
It is exactly because a man cannot do a thing that he is the proper judge of it.

76) Много неща бихме изхвърлили, ако не се страхувахме, че някой може да ги вземе.
There are many things that we would throw away, if we were not afraid that others might pick them up.

77) Роднините са просто досадна група хора, които нямат и най-малка представа как да живеят, нито най-елементарен усет кога да умрат.
Relations are simply a tedious group of people, who haven't got the remotest knowledge of how to live, nor the smallest instinct about when to die.

78) След една хубава вечеря можеш да простиш всекиму, дори на собствените си роднини.
After a good dinner one can forgive anybody, even one's own relations.

79) Можеш да съдиш за един човек по въздействието му върху неговите приятели.
One has a right to judge a man by the effect he has over his friends.

80) Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, невинаги сме щастливи.
When we are happy we are always good, but when we are good we are not always happy.

81) Не е добре за духа да гледаш слаба актьорска игра.
It is not good for one's morals to see bad acting.

82) Нищо не ме наскърбява повече от това да открия добродетел у човек, в когото никога не съм очаквал да я има. Все едно да откриеш игла в купа сено. Тя те убожда. Ако притежаваме някаква добродетел, трябва да предупреждаваме другите за нея.
Nothing is more painful to me than to come across virtue in a person in whom I have never expected its existence. It is like finding a needle in a bundle of hay. It picks you. If we have a virtue we should warm people of it.

83) Истината престава да бъде истина, когато в нея вярва повече от един човек.
A truth ceases to be true when more than one person believes in it.

84) Давате на децата си календара на престъпленията в Европа и наричате това история.
You give the criminal calendar of Europa to your children under the name of history.

85) Обичам да гледам гении и да слушам красиви хора.
I like looking at geniuses, and listening to beautiful people.

86) В трагедията на другите винаги има нещо безкрайно низко.
There is always something infinitely mean about other people's tragedies.

87) Цената за едно усещане никога не е прекалено висока.
One could never pay too high a price for any sensation.

88) Опитът е думата, с която назоваваме грешките си.
Experience is the name every one gives to their mistakes.

89) Ние наблюдаваме себе си и самото чудо на спектакъла ни омагьосва. Аз съм единственият човек на света, когото искам да опозная напълно, но точно сега не виждам много възможност за това.
We watch ourselves, and the mere wonder of the spectacle enthralls us, and I am the only person in the world I should like to know thoroughly, but I don't see chance of it just at present.